Хората, които са глухи още от раждането си, могат да развият „супер-зрение", за да компенсират загубата на слуха си, твърдят учени.

Те смятат, че мозъкът се адаптира към загубата на слух сам като подобрява друго сетиво.

Частите на мозъка, които обикновено откриват звук, могат да се приспособят да вършат същата работа, но вместо това да използват зрението.

Изследователите направили това откритие като изучавали котки - единственото животно, освен хората, което може да се роди с увреден слух по рождение.

Хората, които се раждат глухи или слепи, имат подобряване на останалите сетива.

Някои експерти смятат, че загубата на едно сетиво в началото на живота, когато нервните връзки все още се развиват, позволява на мозъка да промени връзките, за да се компенсира липсата.

Зоната на мозъка, която обикновено приема периферен звук, може да се промени и да насърчи периферното зрение.

В резултат на това глухите котки - а може би и хората, които се раждат глухи, имат разширена способност за наблюдаване на движещи се обекти.

Според учените мозъкът е много ефективна „машина”, която не позволява неизползваното място да не се оползотворява. Той иска да компенсира загубените сетива с подобрения, които да са от полза.

Например, ако едни човек е глух, ще може да види един автомобил доста по-отдалеч чрез периферното си зрение, защото не може да чуе, че колата се приближава.

Резултатите са публикувано в Nature Neuroscience.