Публикация

Какво всъщност консумираме с безалкохолните напитки?

Какво всъщност консумираме с безалкохолните напитки?

Спектърът на безалкохолните напитки е много широк – минерални, изворни и трапезни води, газирани напитки, концентрирани сиропи, натурални плодови и зеленчукови сокове и нектари, билкови и студени чайове, пробиотичните напитки, които са изключително полезни за хора от всички възрасти.


Проф. Попов, към кои напитки трябва да посягаме най-често?
На първо място безспорно са пробиотичните напитки, които имат най-широк спектър от полезни елементи: живи лактобацили, както и натурални плодови съставки. Ето защо трябва да се предпочитат от деца, възрастни и хора с ниска двигателна активност. След това са прясно изцедените плодови и зеленчукови сокове. На едно равнище по полезност поставяме натуралните сокове и студените чайове – богати на антиоксиданти. Те намаляват стреса и тонизират организма. Има данни, че напитките на основата на зеления чай са антиканцерогенни. В класификацията на здравословните напитки идва ред на нектарите, в които остава част от плода. Хубавото тук е, че те са богати на пектини. Да не забравяме и енергийните напитки.

Нека се върнем на прясно изцедените сокове. Можем ли да намерим полезните антиоксиданти в кутия натурален сок?
По принцип фрешовете, които се правят вкъщи, са най-препоръчителни, защото в тях не влагаме консерванти. Докато соковете, които се продават в магазина, са пастьоризирани или съдържат някакви химични елементи, които удължават тяхната трайност. Консервантите обаче не са толкова опасни, колкото хората си представят. Те обикновено са естествени и органични киселини, които са безвредни за човека.

Кое е притеснителното тогава в безалкохолните напитки?
Багрилата, консервантите и подсладителите са разрешени за влагане в напитки, след като са тествани. Много рядко, ако се използват по-големи количества, могат да предизвикат негативни последици върху здравето на човека. Но като цяло хората не трябва да се плашат от тези неща, защото контролът върху съдържанието е много сериозен.

Опасен ли е подсладителят аспартам, използван често при производството на безалкохолни напитки?
EFSA – европейският орган по безопасност на храните, след много задълбочени клинични изследвания излезе със становището, че аспартамът е безопасен в количествата, в които се влага в различните видове напитки като light например. Така че не трябва хората да се плашат от този подсладител. Ако погледнем в исторически аспект, ще видим, че преди години захаринът също беше забранен, защото се твърдеше, че предизвиква рак на пикочния мехур. Оказа се обаче, че за да се стигне до тази диагноза, човек трябва да изпива по 30 литра на ден такава напитка в продължение на 10 години, което е абсурдно. По принцип всяка една химична субстанция, която се съдържа в напитките, крие риск, ако се употребява в нереално големи количества. Затова следваме максимата „Няма вредни храни, има вредни количества”.

Човек трябва да е информиран кое е по-добро и кое е по-лошо за здравето му. Не казвам, че химичните консерванти са полезни, но не казвам и че са вредни. Те се влагат, за да се удължи трайността на продукта. Има си обаче и по-безопасни начини за увеличаване на годността – чрез пастьоризация. Същият ефект, но за сметка на загуба на част от витамините. Важно е да се знае, че някои от използваните за консервиране вещества са антиоксиданти, например витамин С, който се обозначава с Е300 и често се използва в безалкохолните напитки.

Защо вие, диетолозите, препоръчвате при спазване на определена диета да се пият повече чайове, натурален сок, фрешове, вода, а не казвате – пийте повече газирани напитки?
Газираните напитки често съдържат захар, а тя повишава калориите. В 1 литър кола има 110 г захар, което е много. Препоръчителният прием в зависимост от професията е от 50 до 70 г на ден. Всички знаем, че повишеното количество захар, което не може да се изгори, се превръща в резервна мазнина.  

Как да избираме правилната напитка за себе си и за семейството си?
Съветът ми е много внимателно хората да четат етикетите. Обърнете внимание на това колко калории съдържат 100 г продукт, какви витамини, минерални вещества, антиоксиданти и накрая дали има някакво и какво Е. Всеки специалист по хранене ще ви каже, че колкото е по-малко химията, толкова по-добре.

Какви напитки да предлагаме на децата?
Децата не бива от малки да свикват с тези газирани подсладени напитки, защото, като израснат, това ще е труднопреодолим навик. Малчуганите са с повишена физическа активност, затова имат нужда от калории. Не е страшно, че ще изпият 1-2 коли например. Тенденцията е да се предлагат газирани подсладени напитки в по-малки разфасовки, от 250 мл, които са напълно достатъчни за нуждите на организма. Половинлитровите, които са масово разпространени, според  мен са вредни. Разбира се, не трябва да бъдем строги съдници, че газираните подсладени напитки са толкова калорични и опасни. Десертните, хлебните изделия са доста по-богати на калории, отколкото 1 чаша газирано питие.

Ако пиеш напитката сутрин или на обяд – няма страшно, ще имаш възможност да изгориш тези калории дори и да са излишни. Но ако вечерно време се блъскаш с калорични напитки и храни, отрицателният ефект е неизбежен. 

Коментари