Публикация

Знаят ли българите кои са рисковите за здравето им фактори?

То е първата стъпка от реализирането на проекта „Информирани и здрави” по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, който Министерството на здравеопазването изпълнява.

Проучването обхваща 1202 души на възраст между 15 и 65 години и има за цел да покаже какво е нивото на осведоменост на българите за някои от рисковите фактори за здравето им, съобщи Министерството на здравеопазването.

Тютюнопушене
56% или с 5 пункта повече са хората, които не са пушили в последните 30 дни в сравнение с пушилите през последните 12 месеца. Най-висок дял непушачи през последния месец се регистрира сред хората със зрителни и слухови увреждания (около 62 на сто).

Около 77% от хората разполагат с достатъчно информация по темата, сочат резултатите от проучването. По-слабо информирани се чувстват тези, които живеят в отдалечени райони (около 74%), както и представителите на малцинствените групи (около 72%).

Малко над 60% от интервюираните твърдят, че ще спазват мерките, които прилага правителството за забрана на тютюнопушенето на закрити обществени места. Още по-силна подкрепа среща ограничението на пушенето в затворени работни помещения – над 68 на сто от хората заявяват, че ще спазват тези правила.

Консумация на готварска сол
Над 60% от хората са наясно с вредите, които прекомерната употреба на готварска сол може да окаже върху здравето им. Други 22% знаят, че солта може да навреди, но не знаят от какво точно са застрашени. Около 4 на сто от хората смятат, че прекаляването със сол е рисков фактор.

Значително по-слабо информирани се чувстват ромите и турците. Хората със зрителни и слухови увреждания демонстрират значително по-голямо познание за рисковете, свързани с повишената консумация на готварска сол.

Разпространение на наркотични вещества
13,8 % от анкетираните между 15 и 64 г. са опитвали някакъв наркотик поне веднъж в живота си. Значително по-висок от средния за всички е този дял сред живеещите в неотдалечени райони. Категорично не биха опитали наркотик в бъдеще около 89% от хората.

Рискът от повторна употреба е най-висок сред населението в неотдалечените райони, а най-нисък сред хората със зрителни и слухови увреждания.

Марихуана, хашиш, амфетамини, екстази са сред най-употребяваните наркотични вещества сред живеещите в неотдалечените райони. Подобна е ситуацията и сред малцинствата, като при тях е застъпена и употребата на лепила и бронз (3,5 %). Сред тази група има и 1,5 % на употребявалите кокаин поне веднъж през живота си. Този процент се е увеличил с 0,5 % за последната една година.

Безопасност на работното място
Преработващата промишленост, дърводобивът и строителството са от секторите с най-висок дял на случаи на трудов травматизъм. Работещите в трите изследвани сектора демонстрират високо ниво на информираност по темата за безопасността на работното място. Около 85% знаят, че във фирмата, за която работят, има назначено лице, което отговаря за безопасността. Около 71% декларират увереност, че на работното място има програма за здраве и безопасност на труда, а около 16 на сто не са информирани за такава програма.

Ограничаване на транспортния травматизъм
Около 35% от участвалите в изследването заявяват, че познават много добре както Закона и правилника за движение по пътищата, така и пътните знаци и маркировка.

Близо 70% са на мнение, че категорично не трябва да се кара автомобил след употребата на алкохол, като този дял се оказва най-висок сред ромите, турците и хората с увреждания, докато най-нисък – с около 10 пункта под средното за всички – сред живеещите в отдалечените райони.

Един от всеки петима посочва, че е допустимо шофирането след прием на алкохол, а други 11% нямат мнение по темата. Около 1,5 % са склонни да поемат риска да застанат зад волана след четири и повече стандартни питиета.

Ограничаване на битовия травматизъм

Близо 90% от всички анкетирани твърдят, че се запознават с инструкциите за безопасна работа с електрически и други домакински уреди. Повече от 90% декларират, че спазват тези инструкции по време на работа с уредите. Всеки пети обаче не е запознат с мерките за безопасност при употребата на опасни и токсични вещества в дома, както и не е наясно с действията при масов травматизъм и бедствие.

Информация за това как да се действа и какви са начините за оказване на първа помощ се черпи основно от часовете в училище. Вторият по важност източник на подобна информация са медиите – вестници, радио и телевизия. Като цяло, осем от всеки десет анкетирани счита, че има нужда от допълнителна информация за начините на оказване на първа помощ в случаи на злополуки.

Коментари