Лъчетерапията е в основата на лечението на голям брой неопластични заболявания. Подобрената преживяемост при тази група пациенти доведе до изявата на нова нозологична единица – радиационно индуцирана увреда на съседни на тумора органи и системи. Това напомня в свое проучване екип от лекари от бургаската болница УМБАЛ „Дева Мария“. То е публикувано в брой 27(2) (2021) на списание „Българска кардиология“ от д-р Денислав Бисеров, д-р Иванета Йончева, д-р Мариана Контева и д-р Светослав Гогов.

Лекарите отбелязват, че засягането на сърцето след лъчетерапия в областта на гръдния кош е доказано категорично след натрупните данни през последните десетилетия. Сърдечно-съдовите заболявания са водещата причина за смъртност при пациентите с онкологични заболявания в ремисия. Изявата на радиационно индуциранатo сърдечнo заболяване (RIHD) може да е ранна, с клиниката на остър миокардит, и късна – с прояви на констриктивен перикардит, рестриктивна кардиомиопатия, коронарна артериална болест, клапно засягане, сърдечна недостатъчност и проводна патология. Манифестацията на клиничната симптоматика може да е години след експозицията на сърцето на лъчение.

Екипът лекари от Бургас прави миниревю на проблема и споделя собствения си опит при 10 пациентки, претърпели лъчетерапия в миналото и преминали през Кариологичното отделение на УМБАЛ ”Дева Мария” с клиника на ОКС.

Те поставят следните въпроси за дискусия:

• Трябва ли да се препоръча компютърно асистирана томографска (КАТ) ангиография като ранен скрининг при тези пациенти, още преди изява на стенокардната симптоматика?
• Поради  ранимостта на ендотела и по-високия риск от дисекация на съдовете по време на инвазивна ангиография, трябва ли да се търсят по-малко рискови диагностични методи за диагностично уточняване?
• Дифузните промени по съдовете при някои пациенти, предимно проксималните стенози и многоклоновото засягане, от една страна, и високорисковият оперативен профил след лъчение  в област та на гръдния кош, от друга, трябва ли да доведат до преоценка на индикациите за вида реваскуларизация – оперативна или инвазивна?

Според лекарите от Бургас лъчетарапията при рак на млечната жлеза има потенциално кардиотоксично  действие, а също така увеличава вероятността за неблагоприятни сърдечно-съдови събития при пациенти със съпътстващи рискови фактори за атеросклероза. Важно е да се направи оценка на сърдечно-съдовия рисков профил при всеки конкретен онкоболен. По този начин, когато се прави терапевтичният план, ще се вземат превантивни мерки за редукция на рисковите фактори. Това ще помогне да се намали вредното въздействие на лъчението, ще се подобри преживяемостта и качеството на живот при тази група пациенти.

Цялата публикация можете да видите на страниците на сп. Българска кардиология.