Проф. д-р Иван Литвиненко е председател на Българската педиатрична асоциация (БПА) от есента на 2021 г. Като лекар има над 30 години стаж в областта на детските болести и е един от водещите специалисти по детска неврология в страната и югоизточна Европа. 

От 2007 г. е Началник Клиника по неврология на Специализирана болница за активно лечение по детски болести, София. От 2012 г. е завеждащ Катедра по педиатрия на Медицински факултет към МУ София. Проф. Литвиненко работи и в МЦ по Детски болести и МЦ Малчовците София. 

- Проф. Литвиненко, бихте ли очертали най-големите предизвикателства пред Българската педиатрична асоциация?

- Предизвикателства ми звучи прекалено претенциозно. Българската педиатрична асоциация (БПА) е организация с над 60-годишна история. Тя има своите традиции и приемственост между поколенията.

Създава се като Републиканско научно дружество по педиатрия, по-късно се трансформира в Българска педиатрична асоциация. Така на практика сега тя съвместява и решава въпросите както на научно дружество, така и до голяма степен на съсловна организация, обединяваща педиатри, общопрактикуващи лекари с педиатрична практика, други специалисти работещи в сферата на детското здравеопазване, съмишленици.

Сдружението членува в Европейската педиатрична асоциация (ЕРА/UNEPSA), Европейската академия по педиатрия (EAP/UEMS), Световната педиатрична асоциация (IPA) и участва активно в дейността и събитията им. През 2010 г. БПА стана съучредител на Съюза на педиатричните асоциации от балканските страни.

Естествено с годините, при изменящите се условия на работа – промени в законодателството, организацията и финансирането на здравеопазването – в частност на детското, промени в наредбите за специализация и т.н. непрекъснато възникват въпроси за решаване, които понякога са доста сложни.

Българската педиатрична асоциация се е старала и ще продължи да защитава интересите на децата и техните семейства, както и на педиатрите от доболничната и болничната помощ. Това е наша кауза, защото притежаваме опита, знанията и можем да предложим най-точните и добронамерени решения, стига да има желание да бъдем чути.

По отношение на непрекъснато издигане на знанията на специалистите от сферата на детското здравеопазване на световно ниво, асоциацията несъмнено е една от водещите в организиране, координиране и подпомагане провеждането на множество научни конференции, тематични училища, научни симпозиуми и редовен Конгрес по педиатрия, част от тях с международно участие. Атестат за ползата от провеждането им е масовата посещаемост, дори през последните 2 години в условията на рестрикции и ограничения в рамките на пандемията.

- Оглавихте Асоциацията през есента на миналата година. Какви цели си поставяте като неин председател?

- Нашата организация не се управлява еднолично. Имаме прекрасен екип в лицето на членовете на управителния съвет. В него са представени, както всички Катедри по педиатрия на Медицинските университети в страната, така и регионални представители, включително изявени колеги от доболничната помощ. При тази широка палитра от мнения е гарантирано вземането на най-правилно решение по всеки дискутиран въпрос.

Това, което ни обединява, е желанието да работим за подобряване условията на труд, да защитаваме интересите на педиатрите, да съдействаме за постигане оптимална грижа, в съответствие със стандартите и на нивото на съвременните достижения на медицинската наука и практика за нашите малки пациенти и семействата им. Освен това се грижим за подготовката и израстването на младите ни кадри, стремим се да ги задържим и да направим работата им в Родината по-привлекателна.

- А какъв е интересът към тази трудна и високо отговорна, но ниско платена специалност?

- Тук трябва да продължа мисълта си от предния въпрос. С годините интересът към педиатрията значимо намаля. Много малък е броят на специализантите както по педиатрия, така и по профилните субспециалности. Причините естествено са комплексни. От една страна това е сложността и огромната отговорност да работиш с деца. От друга – нарастващите изисквания и очаквания от страна на родителите и обществото. А всички знаем че медицината не е всесилна. При всеки неблагоприятен изход, колкото и обективни причини да има за него, педиатрите са подложени на особен и не винаги добронамерен интерес, а нерядко са и обект на съдебно преследване. На фона на тези отговорности, заплащането на педиатрите остава едно от най-ниските.

Не трябва да забравяме и непрекъснатите експерименти със системата за специализация, подчинени основно на желанието на държавата да избяга от финансирането и, като я прехвърли на болниците, които, като търговски дружества, нямат материален интерес да обявяват места за специализанти.

- Какво е необходимо да се промени, за да стане тя по-привлекателна за младите лекари?

- Необходимо е да се намери начин за улесняване специализацията. Задължително е да се промени заплащането по един или друг механизъм, за да стане адекватно на положения труд и понесените отговорности. Желателно е да се подобрят и условията на труд – визирам състоянието на материалната база в детските отделения, окомплектоването със съвременна апаратура, намаляване на безсмислената бумащина за сметка на времето за работа с пациентите и семействата им.

- Как Асоциацията се грижи за квалификацията на педиатрите? Какви научни форуми предстоят тази година и кое е най-важното в тях?

- Споменах и по-горе, че БПА изпълнява и функции на Научно дружество по педиатрия. Подготовката на младите кадри, както поддържането и непрекъснато осъвременяване на квалификацията на по-възрастните е неотменна цел и текуща задача на асоциацията.

Календарът с научни събития е наситен и непрекъснато се обогатява. Не бих изреждал всички, защото сигурно ще изпусна някое, но всеки, който проявява интерес, може да погледна на нашия сайт, където има календар и по-подробна информация за отделните форуми (https://pediatria-bg.eu/events).

Управителният съвет на БПА положи усилия всички те да са разположени във времето без застъпване, за да могат желаещите да не се лишават от възможността за посещение на едно за сметка на друго мероприятие.

На всяко събитие се представят новостите в съответната област, водещи специалисти споделят своя опит, а в програмата на някои конференции е отделено време и за представяне от най-младите колеги на техния най-интересен случай.

- Как според вас може да се подобри детското здравеопазване в България? Ще се превърне ли то в държавен приоритет?

- Късият отговор е с желание и повече средства. Желание всички декларират, но когато се опре до конкретни действия нещата се размиват и се връщаме в изходни позиции.

Почти 40 години работя в тази сфера и не си спомням някое правителство или политик да не е декларирал, че детското здравеопазване е приоритет за държавата. Ако наистина беше така, сега нямаше да ми задавате този въпрос.

- Има ли развитие по въпроса за строежа на Детската болница? 

- А това е като рефрен. Ако някога реша да пиша мемоари, ще трябва да отделя няколко глави на сагата “Национална детска болница”. Това повярвайте ми е смях през сълзи. Не знам още колко поколения педиатри ще мечтаят за сбъдването на тази мечта. Лошото е, че през това време всичко ще е за сметка на здравето на децата, сълзите на родителите и похабените нерви на лекарите понесли отговорностите за неблагополучията, плод на липсата на наистина комплексна грижа за малките пациенти в рамите на болница, обединила всички структури и целия спектър специалисти необходими за обслужване им, без лашкане между болници и прехвърляне на отговорности.

Автор: Ирена Чернишева