Проф. Вихра Миланова е ръководител на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ "Александровска". В интервюто коментира темата за увеличения брой хора с тревожни разстройства, свързани пряко или косвено с пандемията.

Проф. Миланова, много хора споделят за високи нива на безпокойство, свързани с пандемията. Има ли ръст на тревожните разстройства в последните години според вашите наблюдения?

Да, наистина има тенденция за нарастване на броя на хората с тревожни разстройства, които търсят помощ при специалист. Пандемията вече е в своята трета година, натрупа се доста опит.

С какво са свързани техните оплаквания – лонг ковид, пост ковид или са на чисто психична основа?

Трудно е да се разграничи кое превалира. Безспорно е, че от една страна това се дължи на самия вирус, който има невротопно въздействие. Това са хора, прекарали Ковид. Развиват оплакванията в рамките на боледуването или скоро след това. Разбира се, има и индиректен ефект, свързан със социалната изолация, промените във всекидневието, дори финансовият стрес – много хора загубиха доходи. Пандемията засегна нашето всекидневие, начина на общуване, живота ни като цяло. Страдат всички възрасти – активната възраст, децата и възрастните.

С какви симптоми тези хора търсят помощ при психиатър? На какви оплаквания следва да се обърне внимание?

През последните 3 г., откакто СЗО обяви пандемията и борбата със SARS-Cov-2 като приоритет, настъпиха значими промени. Отделя се по-голямо внимание на различните прояви на тези заболявания и тяхното влияние върху психичното здраве. Има изследвания, наблюдения, анализи.

Ще се спра само на психичните симптоми при острия Ковид – това са главно тревожност, несигурност. Хората се оплакват още от нарушения в съня, концентрацията, паметови смущения, свързани с въздействието на вируса върху централната нервна система. Наред с това има и телесни симптоми, които говорят за увреда на нервната система като загубата на обоняние.

Освен белия дроб, вирусът засяга също други органи и системи – ендокринна, бъбреци, зрение, слух. Затова трябва да има мултицисциплинарен подход в лечението.

Най-важните симптоми, на които следва да се обръща внимание и да се търси специализирана психиатрична помощ, са тревожност, депресия, посттравматично стресово разстройство, нарушения в съня, чувство на умора, безсилие и когнитивни нарушения, които включват яснота на мисленето, памет, концентрация. Има доста публикувани изследвания по тези въпроси. Те проследяват състоянието и симптоматиката на пациентите по време на острото заболяване, както и по-късно - след 3, 6, 12 месеца.

Установява се безспорно, че с отдалечаване от острата фаза, симптомите избледняват. Едно от големите проучвания показва, че един месец след болничното лечение, над 50% от болните имат различни психиатрични прояви – депресия, тревожност, бърза уморяемост и др. След три месеца процентът спада на 35%, след 6 месеца пада още, а след 1 г. една много малка част, около 10% имат все още депресия, тревожност, когнитивни нарушения, които се свързват с Ковид. Тези симпотми, тяхната тежест и продължителност зависи от тежестта на самата Ковид инфекция. Хората, които са имали преди това психиатрични разстройства, са по-уязвими.

Още нещо: Хората с реални професионални и финансови проблеми се възстановяват по-бавно от добре осигурените.

Когнитивните нарушения може да персистират дълго време. Една част са субективно надценявани. Трудности в концентрацията, паметови, трудно намиране на думите. Това са факти, които не могат да се пренебрегнат.

Ще посоча още едно интересно изследване от Япония. Там над 85% от населението е ваксинирано. Сега при тази вълна се оказва, че много повече са засегнати младите хора, които вероятно не са преминали целия ваксинационен курс. На схемата с резултатите се вижда, че „горят дългите „пръчки“ (от графиката на засегнатите - виж по-долу) – това са хората в млада възраст. Те боледуват повече от възрастните, над 20 г., тоест от тези, които са били ваксинирани. Още едно доказателство, че трябва да се ваксинират хората в рисковите групи.

Много хора преживяват паник атаки, имат страхова невроза. Възможно ли е да има индиректна връзка с цялата ситуация около пандемията?

Значително са нараснали тревожните разстройства, генерализирана тревожност - такива, които имат натрапливи страхове – от заразяване, обсесивно-компулсивни разстройства. Голяма част от тях търсят амбулаторна помощ, не толкова болнично лечение. В клиниките попадат хора, които развиват тежки тревожни разстройства, психози по време на ковид инфекцията. Те обикновено бързо се възстановяват, кратък е престоят и дано тази болест да не се повтори при тях. Времето ще го покаже!

Какви са проявите при тези пациенти, по-пряко свързани с Ковид?

Каквито са при психозите по принцип: налудни възприятия, чуват гласове, изпитват обърканост. Виждаме, че има връзка с ковид инфекцията, но хубавото е, че те бързо се възстановяват.

А какво изпитва човек при паник атака, какви са симптомите?

Паник атаките спадат към групата на тревожните разстройства. Появяват се неочаквано, а кризите се повтарят. Отличават се със следното: Човек изпитва силен страх, често придружен от физически симптоми – тежест/болка в гръдната област, сърцебиене, задух, замаяност и/или болки в гърба. Тези хора смятат, че може да получат инфаркт, инсулт или да полудеят. Тези кризи са кратки. Но основното, което ги отличава, е страхът. Страхуват се от загуба на контрол, въпреки че няма реална опасност. Тези пациенти търсят Бърза помощ или отиват в спешен кабинет.

По кое време на деня се проявяват тези симптоми?

Възможно е по всяко време на деня, може дори да се събудят през нощта и да ги изпитат. Обикновено пациентът казва, че внезапно, без видима причина го обхваща безпокойство. Споделя още, че не му стига въздух, не може да диша, усеща, че сърцето му прескача, изпотява се, губи контрол. Има чувството, че ще падне, че нещо ще се случи. Страхува се, че ще получи инфаркт, инсулт или че ще полудее. Това са най-честите сипмтоми.

Кога е редно да потърсят лекарска помощ?

Много често когато се случи за първи път, те отиват при кардиолог или друг специалист, по-рядко попадат направо при психиатър. Едва когато се изключи друго заболяване, се търся психиатрични причини. Често тези хора носят със себе си цели папки с изследвания. Ако човек получи такива симптоми и няма данни за друго заболяване, нека потърси направо психиатър. Тези проблеми са доста чести. Над 15% от населението поне веднъж е преживяло паническа атака.

Какво е лечението, включвате ли медикаменти?

Не е задължително след първата паническа криза да се започне лечение. Много често тя се свързва с депресия, фобия, някакво посттравматично стресово разстройство. Случва се и при злоупотерба с алкохол, психоктивни вещества. Трябва да се потърси помощ, когато се наруши качеството на живот, когато човек не може да върши обичайните дейности.

Лекарства се изписват, ако наистина не може по друг начин да се овладеят кризите и те се повтарят редовно. Лечението не е само с медикаменти, има и психологична помощ.

При вас в Клиниката по психиатрия има ли кабинет, където може да се получи консултация?

Да, разполагаме с кабинет, където работят специалисти. Достъпът е лесен. Прегледът е с направление или свободен прием.

Автор Илияна Ангелова