Здравеопазването се нуждае от надпартиен консенсус, а той е възможен при очертаване на споделени общи цели, по които да се работи с приемственост между управляващите. Това обедини участниците в дискусията „Здравеопазването на бъдещето“, организирана от Българския лекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз, Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM), инициативата „Заедно за повече здраве“, в. „Капитал“ и Health PR. Кандидати за депутати от партиите „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и БСП представиха предизборните си програми в областта на здравеопазването, като акцентираха върху необходимостта от промени в структурата и финансирането на здравната система и решения за кадровите проблеми при лекарите и медсестрите. Поканените на дискусията ГЕРБ и ДПС не излъчиха представители.

Всички да насочат усилията си само в здравеопазването и да загърбят политическите различия – нека те да приключат на 2 октомври с възможност за създаването на стабилно правителство, което да работи в полза на гражданите, призова служебният здравен министър д-р Асен Меджидиев при откриването на форума. Той очерта постигнатото от своя екип в МЗ за кратко време и при старание за дистанция от политическите теми: започнат е проект за остойностяване на лекарския и сестринския труд, който да бъде продължен от следващия министър, завършване на програмата за спешната помощ с европейско финансиране, работа по проектите, които ще бъдат финансирани от Плана за възстановяване и устойчивост. Д-р Меджидиев подчерта, че уважава приемствеността и призова тя да продължи.

За тенденциите в развитието на здравните системи в ЕС говори Лука Чичов, генерален мениджър за Централна и Източна Европа в IQVIA, като се базира на данни от доклад на IQVIA и здравния комитет на Американската търговска камара. В последните 20 г. има напредък в здравеопазването, разходите нарастват, пациентите имат по-добър достъп до терапии, подобряват се и показатели като продължителност на живота, но не успяваме да достигнем средните европейски нива, каза той. България е на едно от последните места по предотвратима смъртност, а същевременно се увеличава делът на възрастните хора, които са зависими от здравната система.

Преките доплащания от пациента у нас стигат до 50%

и това е най-високият дял в страните от ЕС.

Основните приоритети и тенденции в развитието на здравеопазването в европейските страни са: реформи, базирани на експертен анализ, ускорена дигитализация, инвестиции в превенция и скрининг, ефективно усвояване на евросредства за здравеопазване, каза още Чичов.

У нас липсва структурирана и работеща здравна карта, която да бъде интерактивна, в дигитална платформа и да се актуализира в реално време. За дигиталната трансформация на здравеопазването пък липсват стратегия и законодателна база, а фокусът пада предимно върху конкретни ИТ решения. По отношение на евросредствата – страни като Румъния и Чехия са предвидили съответно по около 3 млрд. евро и над 1 млрд. евро от плановете си за възстановяване и развитие, главно за дигитализация. Друга устойчива тенденция в ЕС е засилването на публично-частното партньорство в здравеопазването.

В първия панел представителите на политическите партии акцентираха върху приоритетите си в здравната политика. Модератор бе Велина Григорова, председател на БФС, която подчерта необходимостта от обединени усилия, за да има по-добра ефективност.

Доц. д-р Антон Тонев, кандидат за народен представител от „Продължаваме промяната“, председател на Комисията по здравеопазване в 47-то Народно събрание, открои тревожни различия в здравните показатели у нас и в ЕС. Сред тях са по-ниският дял здравни разходи спрямо средния за ЕС 9,9%, високото доплащане, отлагането на здравни услуги от пациентите, ако не са платежоспособни, увеличението на болничните легла у нас при тенденция за спад в ЕС. Свръххоспитализациите и броят на леглата се разглеждат като проблем от ПП, каза доц. Тонев и илюстрира здравната система като обърната пирамида вследствие на „дълги години здравен и фармацевтичен лобизъм“. С бюджет за общопрактикуващите лекари от 350 млн. лв. годишно и над 2,2 млрд. за болниците пациентите бързо стигат до най-скъпия етаж – болничната помощ. Доц. Тонев постави отново

въпроса за 800-те хиляди здравнонеосигурени

За нормално положение на пирамидата хоспитализациите трябва да намалеят от 2 млн. на около 1,3 млн., а 200 000 пациенти да бъдат „задържани“ на първото ниво при личните лекари, но това не бива да става силово, а да бъде посока за развитие в следващите години.

Изцяло подкрепяме нуждата от пълна дигитализация на системата, само така ще имаме снимка на случващото се реално, каза още доц. Тонев и отправи благодарност към предишния екип на МЗ за направеното в тази област.

Проф. д-р Георги Михайлов, кандидат за народен представител от "БСП за България" и зам.-председател на Комисията по здравеопазване в 45-то, 46-то и 47-то Народно събрание, подчерта, че само една област в света е глобализирана завинаги – медицината, и който не се съобразява с това, изостава като България. Светът отива към персонализирана медицина с изключителен напредък на регенеративната медицина, още в края на това столетие продължителността на живота ще бъде с 40-50 г. по-висока, каза проф. Михайлов. Роботизираната хирургия ще превземе традиционната до 10-15 г., а на всеки 73 дни данните в медицината се утрояват вследствие на клиничните проучвания. Само дигитализацията ще помогне на лекарите да се ориентират в този океан от информация. БСП има програма за здравеопазването още преди 4 г., но надпартийният консенсус не се случи. Той е възможен на определени принципи, каза проф. Михайлов. Първият е необходимостта от реформа на здравната система като структура, функции и финансиране, вторият засяга грижата за медицинските кадри. БСП е за централизирана система за специализация за висшите медицински кадри - с участието на медицинските университети, но регулирана от държавата. Младите специалисти да се обучават по 5-7 г. във високотехнологични центрове, но срещу договор да се върнат да работят в България, каза още проф. Михайлов. Третият приоритет е лекарствената политика със сериозни проблеми като

липсващи аптеки в над 10 000 селища,

политика за лечението на редки болести, реимбурсна листа, достъп до иновативни лекарства. 

Д-р Александър Симидчиев, кандидат за народен представител от "Демократична България" , зам.-председател на Комисията по здравеопазване в 47-то Народно събрание, акцентира върху необходимостта от визия за резултатите, които искаме да имаме от здравната система като общество. „Имаме нужда от обща визия как да огранизираме системата така, че да опазим здравето. Всички имаме в програмите си мерки за профилактика и превенция, но как да ги организираме? Можем да погледнем чужди системи и други индустрии“, предложи той и даде пример с авиацията като една от най-успешните индустрии, където всяка компания спазва едни и същи правила за работа. Приложено към здравеопазването, това би довело до хармонизирането му в различните страни, ако не бяха огромните разлики в разходите за здраве. У нас се отделят малко пари, а високите технологии са скъпи, каза д-р Симидчиев. Според него по-правилно е да говорим за

междупартиен консенсус

тъй като в парламента влизат партии. Медицината трябва да се базира на данни, не може да се прави изолирано от света. Според него трябва да се формира обща визия и да се създават стимули за изпълнението на целите, които трябва да бъдат постигнати.

Във втория панел политиците отговаряха на 7 предварително поставени въпроса от модераторите д-р Иван Маджаров, председател на УС на БЛС и Деян Денев, директор на ArPharm. Как да осигурим приемственост и реален междупартиен консенсус за по-устойчиви здравни политики в условията на фрагментирано политическо пространство, бе първият въпрос. От отговорите на политиците стана ясно, че приемственост и консенсус са възможни, ако има обща визия за целите, базирана на данни. Позицията на д-р Маджаров бе, че

консенсус е непостижим при наличието на лобита

важното е да има мнозинство, което да наложи интересите на обществото.

Бяха поставени и въпросите какви конкретни цели да се поставят пред здравеопазването и как да бъдат измерени, как финансирането да бъде обвързано не само с обема, но и с конкретните резултати. Политиците се обединиха във виждането, че качеството трябва да се измерва и да бъде фактор за финансиране. Доц. Тонев подчерта, че концепцията „Работете повече, за да получите повече“ е остаряла и е нужна промяна с акцент върху качеството.

Ключовият индикатор за успех в политиките е повишаването на средната продължителност на живота. Има ясно измерими параметри, по които може да се следи изпълнението и ефективността, каза д-р Симидчиев.

Представителите на партиите категорично се обявиха „за“ задължително продължаващо медицинско образование за лекарите в отговор на следващия въпрос, поставен от модераторите. Не бива да се разчита на знания отпреди 30 г., те трябва да се обновяват в динамично променящия се свят на медицината и това трябва да бъде обвързано с възможността за практикуване.

Сходни виждания бяха изложени и по въпроса достатъчно ли е финансирането за здравеопазването и как може да се повиши. Доц. Тонев залага на подобряване на ефективността на разходите и е привърженик на създаването на стимули хората да инвестират в здравето си. Той е

против по-висока здравна вноска

и смята, че може да се предприемат други мерки, като например пред неосигурените да има по-сериозни пречки за ползване на здравни услуги.

Д-р Симидчиев се съгласи с тази позиция, тъй като 7% здравни разходи на база нашия БВП наистина е твърде малко, но обществото не може да си позволи други мерки на този етап. Според проф. Михайлов е важно този разговор да се проведе с участието на всички политици, но и на финансисти, пациентски организации и други обществени представители.

По въпроса за медицинското образование доц. Тонев изрази виждане, че са необходими повече кадри и то по държавна поръчка със свободен избор дали да работят в чужбина.

Проф. Михайлов подчерта, че БСП категорично не приема такъв подход и трябва да има обвързаност с договори за работа у нас.

Д-р Маджаров каза, че и двете тези са валидни, но при различни условия. Той предлага предварително изясняване на позициите и кадрите, които трябва да останат, да бъдат подпомагани изцяло от държавата в обучението си. За тези, които искат да работят в чужбина, не всичко да бъде безплатно по време на следването. Според д-р Симидчиев трябва да се създадат стимули за работа в България, като 40% засягат финансирането, а 60% е кариерното развитие.

По въпросите за ранното откриване на заболяванията и достъпа до лечение също бяха изразени сходни виждания – развитие на профилактиката и създаване на стимули за лекари и пациенти. Как ще бъде постигнато изискването на ЕС до 2025 г. над 90% от населението да има достъп до 5 скринингови програми в онкологията, попита Деян Денев. Според доц. Тонев трябва диагностиката да се изнесе извън болниците, иначе ще има списъци на чакащите до 2040 г. и да се създадат стимули за пациентите, включително икономически.

Не бива да разрушаваме съществуващите механизми за профилактика – например капитационната сума на ОПЛ за профилактика трябва да остане, но да я запълним със съдържание, каза д-р Симидчиев.

Политиците отговаряха и на въпроси за достъпа до иновативни лекарствени терапии, където практиката у нас да бъде синхронизирана с тази в ЕС.