Блага Русева, д.п., е част от екипа на сектор „Психологична оценка и превенция“ към Лаборатория за психично здраве и превенция на ВМА.

Бакалавър по психология от СУ „Св. Климент Охридски”, магистър по клинична и консултативна психология от СУ „Св. Климент Охридски” и доктор по психология от ЮЗУ „Н. Рилски“ – Благоевград.

Клиничен психолог.

Има интереси във военната и организационната психология, както и в областта на психологичното измерване.

Блага Русева е участвала в изработването на серия от обучения за справяне с агресията на работното място - част от кампанията на Българския лекарски съюз срещу насилието над медици. Част е и от екипа, съставил листовки със съвети и алгоритъм на поведение при комуникация с агресивен пациент и/или близките му, които ще бъдат разпространени в цялата страна.

През последните години често чуваме за упражнено насилие над лекари, увеличават ли се посегателствата срещу медицински лица и на какво се дължи това?

Не разполагам с конкретни статистически данни относно честотата на случаите на насилие срещу лекари, но едно е ясно - обществото във все по-голяма степен разпознава посегателствата срещу медицински лица като недопустимо явление в съвременния свят.

От какво най-често е провокирана агресията над медици?

Агресивното поведение на конкретен човек се обуславя от редица фактори, които при всеки са индивидуални. Към тези фактори могат се отнасят: агресивната преддиспозиция на личността, импулсивността, алекситимията, ниският фрустрационен праг, усещането за безнаказаност, усещането за безпомощност, страх от фатален изход, страхът от загуба на близък и много други, вкл. ситуативните фактори.

Когато първата реакция в безпомощна ситуация е именно агресия, израз на какво е това?

В самия въпрос се съдържа и отговорът. Често пациентът в комуникацията си с медицинското лице усеща безсилие, изпитва страх, че няма да получи професионална помощ или не може да си я позволи, в резултат на което реагира в рамките на своя личностов диапазон с проява на агресия.

Кога най-често се случват посегателствата над медици и в какво се изразяват те?

Предпоставка за проява на агресия от страна на даден човек е именно фрустрацията, когато случващото се не оправдава първоначалните очаквания на човека (напр. когато човек получава отказ, налага се да чака дълго време или не разбира какво се случва). Разбира се, посегателствата над медици са улеснени при наличие на субективно възприятие за безнаказаност у агресора по отношение на действията му.

Как се отразява психически на един медик едно подобно посегателство?

Преценката на последствията се осъществява индивидуално за всеки един случай, като е важно да се разбира, че те понякога могат да се проявят и по-късно. Моето мнение е, че няма посегателство, което да остава без негативни последствия за потърпевшия и същият следва да потърси правата си по установения законов ред.

Как се работи с медиците, които са станали потърпевши?

В зависимост от тежестта на настъпилите последици може да се окаже индивидуална или групова психологична помощ, но това се реализира само по заявка на самия потърпевш. При установяване на клинично значими проявления у потърпевшия, се търси помощ от психиатър.

Имало ли е случаи, в които след подобен инцидент един специалист може тотално да се откаже от работата си или конкретна позиция?

Не са ми известни такива случаи, но смятам, че е възможно в зависимост от тежестта на травматичното изживяване.

Как се борите превантивно срещу агресията над медици във ВМА?

Това е въпрос на организационна култура. Следва да има стандарти на професионално поведение и организационна обезпеченост, при спазването на подобни стандарти ситуационните характеристики се овладяват малко по-лесно. При спазване на тези стандарти, като че ли агресивните актове от страна на пациенти вече могат да бъдат причислени, като зависещи предимно от характеристиките на самите пациенти, тоест хора по-склонни към гневно отреагиране, към пълно несправяне в трудни ситуации или с тенденция за обвиняване на външни фактори за собственото си несправяне и страдания.

Колко често се сблъсквате в подобни ситуации в лечебното заведение?

Като че ли във ВМА нямаме толкова отчетливи инциденти.

Говорейки с потърпевшите, какво най-често споделят те?

Характерна в такива случаи е реакция на неразбиране на реакцията на пациента, тъй като следва да се има предвид, че лекарите имат сериозна натовареност и отговорност, а и самата професия е много емоционално изчерпваща. Понякога има ситуации, в които пациентите не разбират, че самите процедури следват медицински протоколи, които се спазват, но се виждат от страна на пациента като протакане, незаинтересованост, некомпетентност и пр.

Към каква реакция трябва да се стреми един лекар, който получава насреща агресивно поведение?

Първо, към спазване на етичните норми. Трудно е да се разбере, че за пациента ситуацията е прекалено лична и емоционално натоварена, докато за лекарите по-голямата част от работата, освен тежестта на диагностиката и решенията, е рутинна. Именно това понякога внася голям разрив в самата ситуация. Лекарите имат алгоритми на поведение, които са свързани с възможността пациентът да бъде „чут“ и да му бъде обърнато персонално внимание, за да може емоцията на пациента да бъде овладяна и да може да му се обясни по достъпен за него начин, стига рискът от агресия да не е прекалено висок за лекаря. При една сериозно ескалирала ситуация за съжаление не може да се направи почти нищо, освен да се предприемат физически мерки за предпазване на персонала. Поради тази причина в много болнични заведения се въвежда и ролята на охраната.

Второ, ние знаем, че в независимо какъв план, всяко взаимодействие между двама души би следвало да се разглежда като общуване. Общуването всъщност представлява „общение“, тоест да приемаме обекта срещу нас като субект и да направим тази среща взаимна. Това е един от главните фактори, който може да подпомогне да не се стигне до ескалация на агресията и враждебността.

Нека изброим стъпките, които трябва да предприеме всяко едно медицинско лице, което е станало жертва на някакъв вид агресия на работното си място?

Могат да бъдат посочени следните стъпки на поведение:

• Следва да се запази спокойствие и да се контролират интонацията, изразите и движенията при съхраняване на диалогична поза.
• Да се прецени какво е емоционалното състояние на пациента и в съответствие с това да се проявява разбиране и търпение, за да може пациентът или близките му да се успокоят.
• Следва да се даде достъпна за разбиране и достоверна информация на пациента.
• Следва да се поставят внимателно граници в общуването, ако неприемливото поведение продължи.
• Следва при възможност да бъдат информирани колеги или да се застане на видимо за околните място, така че, ако ескалира ситуацията, някой друг да може да помогне или да повика помощ. Важно е да се запомни, че не бива да се влиза в спор с пациента и случващото се не бива да се приема лично. Медиците са професионалистите в тази ситуация.

Чувства ли се достатъчно защитен на работното си място българският медик?

Човек се чувства защитен, докато не стане обект на агресия.

Достатъчни ли са мерките и наказанията, които се налагат след посегателство над медицинско лице?

Считам, че всяко длъжностно лице следва да бъде обект на по-специална защита по време на изпълнение на служебните му задължения, а не да бъде разглеждан като случаен гражданин.

Нужни ли са промени, които да защитават в по-голяма степен лекарите на работните им места? И за какво бихте апелирали?

Апелирам към спазване на законодателството и придържане към етичните правила на поведение.