Държавата трябва да разрeши на магистър-фармацевта да ваксинира здрави хора, да оказва първа долекарска помощ, да консултира пациента как да се придържа към терапията си, казва председателят на Българския фармацевтичен съюз

Г-н Маринов, какъв е акцентът на Българските фармацевтични дни 2023?

Тази година приоритет са възможностите за развитие на магистър-фармацевта. Това е търсена, желана и уважававана от обществото професия, но ние обмисляме как да я развием така, че да е в полза на пациента. Години наред, особено покрай COVID-пандемията, акцентът беше дигитализацията. И тя не е приключила. Продължава развитието дигиталните системи и функционалности не само като възможности за  контрол от страна на държавата, а през призмата на полезни за пациента неща.

Но фокус на най-големия фармацевтичен форум този път са нещата,  които правят фармацевтите в развитите западни страни иперспективите подобни дейности да се правят у нас. Коментираме ангажиментите на държавата във връзка с разрешаването на определени нови дейности на аптеките.

Кои са тези нови дейности, които държавата трябва да разреши на фармацевтите?

В много аптеки в Европа по време на пандемията беше разрешено на фармацевтите да правят ваксини. Ние също предложихме да поемем ваксинацията на здрави пациенти, а хронично болните да бъдат ваксинирани след преглед от лекар. Ако това беше разрешено, ваксинационното покритие у нас щеше да бъде значително по-сериозно. Подчертавам, че в европейските страни имаше пожарникари, които на паркингите извършваха ваксинация, а в България подобни практики не бяха разрешени. Сега отново ще тръгнем в тази посока.

Възнамеряваме да възобновим една партньорска програма с БЧК, в която  магистър-фармацентите бяха обучавани за първа долекарска помощ. Магистър-фармацевтът е най-достъпният здравен специалист - аптеките работят на пълно работно време, при  тях няма записване на час. Всеки един пациент може да отиде по всяко време, да попита и да получи съвет. Така че това обучение ще бъде възобновено. Планираме то да бъде надградено и с обучение за реакция при бедствени ситуация – пожари, наводнения, земетресения, аварии и др.

Магистър-фармацевтите могат да бъдат особено полезни в проследяването на терапията на пациента. Когато един човек започва нова терапия или има корекция в дозировката му, смяна на терапията, когато започва нов лекарствен продукт, това е добре да се отразява и проследява.  Магистър-фармацевтът може да подаде тази информация и тя  бъде допълнена към информацията от лекаря. Лекарят, разбира се, трябва да има достъп до нея, така че да взема по-точни и прецизни решения за бъдещото лечение на пациента.

Можем да участваме и в различни кампании, свързани с общественото здраве, с придържането към терапията,  с промоцията на здраве. Това е нещо, за което само се говори. Промоцията на здраве и сега извършва от всеки магистър-фармацевт, но без да е регламентирана, по-скоро като добра практика. Съответно не е и заплатена. А дейност, която не е регламентирана и не се заплаща, практически е само пожелателна.

Така че акцентът е как да се развие професията, за да бъдем много по-полезни на обществото при ясен регламент и заплащане, с ясен стандарт за качество за всяка една дейност.

Като говорим за дейности в полза на пациента, как отработвате проблема  с липсата на аптеки в определени региони, в частност с липсата на денонощни аптеки?

В последния действащ парламент успя да мине една промяна в Закона за здравното осигуряване, която предвижда разработването на 

методика, според която в населени места без аптеки или с 1 или максимум 2 аптеки, да има допълнително финансиране от здравната каса

Това е т.нар. допълнително финансиране за неблагоприятни райони. Целта е по този начин да се стимулира откриването на аптеки в тях. Първоначалните данни от аптечната карта показват, че у нас има твърде много аптеки на глава от населението, но са изключително неравномерно разпределени. Те са концентрирани в големите градове и около големите лечебни заведения.  В същото време има цели общини, в които няма нито една аптека. Тази нова методика предвижда допълнително финансиране и за денонощни аптеки, които са единствени в определени райони и за аптеки, които имат договори със здравната каса. Защото има места, в които има аптеки, но те нямат договор със здравната каса и пациентите трябва да пътуват до други населени места, за за да си набавят лекарствени продукти по здравна каса. Така че хубаво е да има стимул за аптеки, които покриват максимално палитрата от дейности в една аптека – работят със здравна каса, изпълняват жълти и зелени рецепти, отпускат медицински изделия, храни и т.н.

Много се говори за липса на достъп на аптеки до определени лекарствени продукти. Каква е причината за това?

Да, това е част от големия проблем с недостига на  лекарства, тъй като като ако една аптека няма достъп до лекарства, тя няма ка да ги достави на пациентите си. Често по данни на ПРУ определен продукт например е наличен в страната, а аптеките непререкъснато звънят и се оплакват, че по складовете го няма. Къде отива той, защо едни аптеки имат достъп до него, а други нямат, не мога да кажа. Това са неща, за които управляващите трябва да вземат отношение. Ние сме изпратили нашите становища, предложили сме решение, но то не е удобно за всички. Просто някои хора получават предимство на фармацевтичния пазар и това отлично ги устройва.

Кои са тези хора?

За съжаление

това вече са структури, които не са не са вече само търговци на едро и производители, а вече имат и аптеки

Затворили са цикъла и имат предимства при сега действащата нормативна уредба и начина, по който се извършва лекарствоснабдяването.

Може ли да се каже какъв е техният дял?

Не съм аз човекът, който ще коментира дела им. При условие че няма електронни рецепти, или те се използват изключително малко, няма как да се правят обективни заключения.  В момента електронните рецепти важат само за лекарствата по каса и те са около 2,5 млн. на месец.

Никой не знае колко са белите хартиени рецепти и какво количество от даден продукт се предписва

Има колеги, които все още не са виждали електронна рецепта. Никога не е идвал пациент с електронна бяла рецепта при тях. Бели електронно рецепти практически почти няма. Това има отношение към контрола по отпускането. Ако има контрол по отпускането, няма как има отпускане без рецепта. Ние не отричаме определени факти, но справянето с тях може да стане само чрез дигитализацията. Всичко останало е субективен контрол.  Колкото и хора да назначи Агенцията по лекарствата, няма как до всеки магистър-фармацевт да има човек, който  да го конкролира. А и не е нужно, когато има електронни системи. Данните от тях, техният анализ може да даде насоки за определени политики. Знаете, че ние сме шампиони по употреба на антибиотици, например. Проблемът с антимикробната резистентност става все по-сериозен и е фокус на европейския дебат. В България ние сме извън всякаква скала по употреба на антибиотиците. Никой не може да каже изписани ли са били те, или са били продавани като картофи.   

Проблемът с хроничния недостиг на някои лекарства може да бъде решен единствено през електронната рецепта. Едва когато 90% от рецептите са електронни, ще имаме ясна картина какво се предписва, какво се отпуска, какво не е отпуснато, за да знаем какво количество трябва да имаме в страната от определени продукти. Това е най-точният и обективен измерител.

Системата, която генерира забранителния списък на лекарства за експорт работи ли оптимално?

Разбира се, добре работеща СЕСПА има важно значение за решаване на въпроса с недостига на лекарства. Доразвиването на тази програма също може да помогне в тази посока, защото тя генерира забранителният списък за експорт. Но най-точният измерител за нуждата от даден продукт е броят на изпълнените рецепти от него. И този брой е минимумът, за да можем да задоволим търсенето. Всичко останало няма да работи в пълна степен.

Има ли шанс генеричната замяна, която толкова дълго се обсъжда, да се случи най-накрая? 

България е една от трите страни в ЕС, в която генеричната замяна е забранена. Само се говори за прогенерична лекарствена политика, но всичко си остана само празни приказки и е записано в стратегии. Нуждата от нея особено остро се видя по време на COVID-кризата. Генеричната замяна би решила до голяма степен и проблема с липсата на лекарства. Рано или късно, властимащите ще осъзнаят ползата от нея. В крайна сметка пациентът трябва да има достъп до лекарствени продукти, за да реализира терапията си. На всички е ясно, че генеричната замяна води до намаляване на разходите за здравеопазване. Всички знаем какъв е проблемът с бюджета тази година. Просто парите не стигат. Ние

недоумяваме защо държавата не направи така, че пациентът да има достъпно лечение – лесно да намира своята терапия, да има алтернативи,

тя да бъде достъпна дори финансово.  Има пациенти, които не могат да си позволят определени лекарства и дори лекарят да им ги изпише, те не ги прилагат както трябва и не се придържат към терапията. Това е изключително опасно. Подвежда лекаря при преценката му дали терапията е успешна. Тук е ролята на фармацевта, но за съжаление ние сме с вързани ръце. Няма предложение на БФС по въпроса за лекарствените продукти в хуманната медицина, в което да не сме включвали т.нар. генерична замяна. За съжаление в България промени се правят и решения се вземат, когато автобусът с децата падне в реката или се запали на магистралата.

Как се развива системата на НЗИС?

Чрез договорянето с НЗОК се елиминираха много възможности за злоупотреби. Сега от 1 септември 2023 г.се предвиждат нови контроли, които силно ще ограничат възможността на лекаря да допуска грешки, като никой не ограничава правото на лекаря да практикува. Напротив, работата му ще се улесни. Много по-малка ще е възможността да се допуснат административно-технически грешки, което ще е от палза за аптеката, защото тези лекарства не се заплащат после от касата, а пък и лекарите после ги глобяват. Би трябвало да се отвори много повече време лекарят и фармацентът да комуникират с пациента в хода на работата си и да подобряват придържането към терапията му. 

Интервю на

ЛИЛЯНА ФИЛИПОВА