Публикация

Сезонна депресия – как да я познаем?

Сезонна депресия – как да я познаем?

Ежегодно на 10 октомври отбелязваме Световния ден за психично здраве. Според статистиката

 

българите най-често страдат от тревожни разстройства, депресия и афективни състояния

 

Сезонното афективно разстройство (наречено още сезонно депресивно разстройство) е състояние, което възниква при смяната на сезоните и се проявява с потиснато настроение, раздразнителност, емоционална лабилност, понижени нива на енергия, повишена сънливост през деня, нарушена концентрация, отдръпване от социални контакти, повишен глад за въглехидрати и други, коментира лейтенант д-р Йоанна Маринова, част от екипа на Клиника „Психиатрия и военна психология” на ВМА.

 

Тя пояснява, че това състояние се среща четири пъти по-често при жените, отколкото при мъжете, като най-често началото му е между 18 и 30-годишна възраст.

 

Продължителността на светлата част на деня и температурните стойности на средата имат важна роля в

производството на невротрансмитерите, регулиращи настроението, биотонуса и циркадния ритъм

  • Серотонин: При хората със САР има доказана дисрегулация на серотонина (невротрансмитер, отговорен за модулирането на настроението). С намаляването на количеството слънчева светлина през есента, настъпва и понижена серотониновата активност.
  • Мелатонин: При засегнатите е установено и свръхпроизводство на мелатонин - хормон, регулиращ цикъла на сън - бодърстване. Мелатонинът се произвежда от епифизната жлеза при липса на дневна светлина и провокира съня. Тъй като есенно-зимните дни стават все по-къси и по-тъмни, производството на мелатонин се увеличава. В отговор на това се засилва летаргичността и сънливостта, дори и през деня.  

Витамин D също играе роля в активността на серотонина, а дефицитът му е свързан с клинично значими депресивни симптоми.


Важно е да се отбележи, че сезонните психични разстройства варират по тежест. Някои хора развиват по-леки субсиндромни форми, а други могат да бъдат сериозно засегнати и неспособни да функционират.

  • Хипотиреоидизъм: Често пациентите могат да развият леко понижение на функцията на щитовидната жлеза. Хипотиреоидизмът може да имитира симптомите на САР и е важно да бъде изключен в диференциално диагностичен план, а при наличието му да бъде лекуван съответно.
  • Имайки предвид, че сезонното афективно разстройство  засяга по-често жените и ограниченото излагане на слънчева светлина повишава рисковете от развитието му, медицинските сестри и други специалисти, които работят на смени, може да са изложени на по-висок риск, казва още д-р Маринова.

Подходите за лечение

обикновено включват антидепресанти (най-често инхибитори на обратното захващане на серотонина), светлинна терапия, витамин D (при дефицит) и психотерапевтично консултиране.

 

Коментари