За три години от средно ниво се придвижихме на първите места по антибиотична резистентност в Европа

Проф. Кантарджиев, каква е оценката ви за състоянието на антибиотичната резистентност у нас?

Първо искам да изразя учудването си, че МЗ и НЦЗПБ тази година не отбелязаха по никакъв видим начин Деня на антибиотиците 18 ноември, нито седмицата, посветена на тези незаменими лекарства, която е посочена от СЗО 18 – 24 ноември. Единствено Медицинският университет – Пловдив, благодарение на зав.-катедра „Микробиология“ проф. Мариана Мурджева отбеляза това събитие с една конференция, на която тя изнесе пленарна лекция за резистентността в нашата страна.

Смятате ли, че въвеждането на електронните рецепти за антибиотици ще намали неоправданата им употреба?

Честно казано, не искам да коментирам административни безумства, въведени ненавреме, точно когато обективната необходимост от антибиотично лечение се увеличава. Да не говорим колко лекари практически са изключени от възможността да лекуват пациенти… Знаете ли, че например забавянето с 1 ч. на антибиотичното лечение при сепсис увеличава с 10 % опасността от смъртен изход при пациента?

Какъв е според вас пътят за рационална антибиотична употреба?

Има много полезни документи, приети от МЗ, които се наричат фармакотерапевтични ръководства за използване на антимикробни лекарствени продукти. Те са достъпни в Интернет и не само обобщават световния опит в това отношение, но и посочват антибиотичната резистентност у нас. Ако тези ръководства – за доболничната и за болничната помощ се налагаха и използваха широко от лекарите у нас, нещата щяха да бъдат много по-добре! Но очевидно тези документи са забравени от администрацията у нас. Неслучайно главният държавен здравен инспектор изрази тревогата си, че от средно ниво на антибиотична резистентност преди около 3 години, в момента страната ни е сред първите по този проблем в Европа.

Има ли у нас достатъчно микробиологични лаборатории и защо не се използват широко в доболничната помощ?

Броят на тези лаборатории у нас, спрямо населението и обслужваните пациенти, е между 4 и 9 пъти по-голям в сравнение с лабораториите в Западна Европа. Най-важното по отношение на микробиологичните изследвания е да се спазват няколко условия. На първо място е правилното взимане на материала за изследване, правилното му съхраняване и транспортиране и навременното му предаване в лабораторията. У нас студентите по медицина във втори и трети курс трябва да учат точно тези неща, а не кой микроорганизъм пълзи и кой разгражда галактозата… Бъдещите лекари трябва да разпознават клиничните белези на инфекцията и какъв материал и как трябва да вземат, за да бъдат от реална помощ на пациентите си. Важно е как се интерпретира резултатът. За разлика от другите лабораторни изследвания, микробиологичните изследвания поставят етиологичната диагноза. Това, което на много фишове се пише по инерция, че „резултатите от изследването не са диагноза“, в случая не е вярно! Това е най-точната диагноза и нека да си припомнят учебниците от трети курс!

След като имаме достатъчно лаборатории, какъв е проблемът?

Проблемът е, че не се използват, преди да бъде предписан антибиотик. Има си правила, ако преценката е, че трябва лечението да започне незабавно, се дава антибиотик по т.нар. емпиричен принцип – на базата фармакотерапевтичното ръководство, за което споменах и на базата на резистентността в болницата или в дадената област. Когато резултатът е готов, трабва да преминеш към антибиотик, който е за конкретния микроб-причинител. Това се нарича деескалираща терапия.

Не е ли една от причините за въздържане от микробиологични изследвания бавният процес по излизане на резултата?

Факт е, че резултатът с антибиограмата отнемат 48 часа. Именно затова в Пловдивския медицински университет има една програма за ускоряване на микробиологичната диагностика чрез въвеждане на някои генетични методи, които в рамките на часове могат да определят микроорганизма – причинител на заболяването и в рамките на часове да определят кои са механизмите на резистентност. Разбира се, това са много сериозни неща, които изискват изключително квалифициран колектив, какъвто е този в МУ- Пловдив.

След трите години Covid кои антибиотици трябва да се отдръпнат поне временно от лечебната практика?

Да, има такава необходимост. На първо място трябва да се въздържаме от третата генерация цефалоспорини, които да употребяваме в извънболничната медицина. И когато става дума за стрептококова инфекция, напр. за актуалната в момента скарлатина, да лекуваме с пеницилинови антибиотици и да не се хвърляме по разни моди, само защото нещо е по-скъпо.

По отношение на хинолоните каква е ситуацията?

Те имат своето приложение при лечението на инфекции с грам отрицателни микроби, но е много добре и те да бъдат изписвани след антибиограма, когато имаме ориентацията, че ще бъдат полезни при конкретна инфекция. Искам да дам пример с един от най-бързо развиващите резистентност микроорганизъм – причинителят на гонореята (трипера), една инфекция, която се неглижира в нашето общество, но тя е сред причинителите на безплодие в семейството. Когато се лекува това заболяване е добре да е на базата на антибиограма, защото изследванията, които направихме през последните години в НЦЗПБ, в Референтната лаборатория по полово предавани инфекции, говорят за много висока хинолонова резистентнтост на този микроорганизъм, както и на други микроорганизми, причинители на полово предавани инфекции. За съжаление, има търговски интереси тези инфекции да се неглижират, за да стигнат пациентите до необходимост от асистирана репродукция!

С проф. Тодор Кантарджиев разговаря Петър Галев