Пациенти и експерти настояват за незабавно стартиране на дейностите по Националния план за борба с рака.

Превенцията, прецизната диагностика и дигитализацията са ключовите дейности,

в които държавата трябва да инвестира усилия веднага, препоръчват участниците в обществен форум, посветен на плана.

Присъстващите поставиха акцент върху стълбовете на приетия от Министерски съвет на 4 януари 2023 г. план за справяне с онкологичните заболявания – превенция, диагностика, лечение и качество на живот. Всички участници се обединиха около идеята, че

приемането на плана е постижение, но по него няма сериозна активност

Много време загубихме за приемането на този план. Добри сме в лечението, но не сме добри в проследяването и в ранното откриване. Влагат се огромни средства, но този процес остава изолиран от превенцията, профилактиката и проследяването след активната терапия. Това са все дейности, които могат да бъдат свързани в едно цяло и това е пътят, за да се намали заболеваемостта от рак, тъй като в момента раковите заболявания са 16% от всички у нас,

коментира здравният министър проф. Христо Хинков.

Той допълни, че предстои създаването на Национален съвет по онкология, който ще координира дейностите, включени в Националния план за борба с рака.

С 25% повече ще са европейците, които ще бъдат засегнати от различните форми на ракови заболявания до 2030 г., т.е. ракът в някакъв смисъл е епидемична болест. Усилията зависят от това, доколко самата държава членка ще приеме това като сериозен проблем и доколко ще приложи своя антираков план,

изтъкна президентът на Европейската коалиция на пациентите с рак проф. Франческо Де Лоренцо. Според него пациентските организации знаят, че успехът на всички действия по реализирането на антираковите планове на европейските държави в голяма степен зависи от политиците, които ги управляват. 

Според Деян Денев от ARPharM превенцията и ранната диагностика са ключови дейности за намаляването на последиците от рака върху различните обществени системи. Съвременната медицина може да добави 13 години живот за пациент, диагностициран в първи или втори стадий на рак на гърдата, но само 4 години за пациент, диагностициран в трети и четвърти стадий.

Съвременните методи за диагностика и лечение чувствително удължават живота на пациентите и качеството му,

но добрата онкологична помощ не е възможна без добра профилактика.

От друга страна, експерти изчисляват, че 27 на сто от всички заболявания от рак в България, са от рака на млечната жлеза, за скрининг на които държавата е отделила едва 30 млн. лв. при необходими 277 млн. за период от пет години. Три пъти по-разходно ефективно е да се въведе скринингова програма за рак на млечната жлеза.

Ако се въведе скрининг на рака на маточната шийка например смъртността от това заболяване ще се намали с 90%,

 

посочи здравният експерт Славейко Джамбазов. Нужните за такъв скрининг средства възлизат на около 60 млн. лв. за период от пет години, но ще добавят 24 години живот на рисковите пациенти при ранна диагностика. По отношение на рака на дебелото черво инвестицията в скрининг може да увеличи с над 80% преживяемостта на пациентите.

По инициатива на представителя на пациентските организации в НС на НЗОК

биомаркерната диагностика ще бъде включена в бюджета на Касата, 

съобщи пред участниците във форума заместник-министърът на здравеопазването проф. Илко Гетов и уточни, че средствата са за част от биомаркерната диагностика. 

На територията на страната е необходимо изграждането на т.нар. мултидисциплинарни референтни центрове, което е заложено в Националния план за възстановяване и развитие. По плана са предвидени и средства за масов скрининг, а през следващата година ще започне и надграждането на националната здравноинформационна система (НЗИС) в областта на онкологията, допълни проф. Гетов.

Предстои създаването на модул „Онкология“ в НЗИС. Този модул

ще предоставя информация по нов начин, а не само да се регистрира самото заболяване,

поясни зам.-министърът на електронното управление Валентин Мундров.

Участниците в обществения форум настояват пред институциите за повече конкретика в планирането и реализирането на последващите действия в реализирането на Националния антираков план.

Организатори на форума са Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания, Европейската коалиция на пациентите с рак, Асоциацията на студентите-медици в България – София, Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители. В събитието се включиха пациенти, медици, национални и международни здравни експерти, дипломати, политици, представители на изпълнителната власт и на индустрията.