Дебютната книга на проф. Асена Сербезова  „Четвърт приказки за Клара и Кристо“ събра близо 200 нейни колеги, приятели, почитатели в столичната книжарница Greenwich. Откъси от нея прочете актрисата Ирен Кривошиева, а своя задълбочен поглед на литературен критик представи проф. Георги Цанков. Според авторката историите в книгата са за най-важните неща – любовта, приемането, отглеждането на деца, израстването и стремежите, както и за смисъла на живота.  Това са 25 истории за нещата, на които никой не ни учи, за връзките и мостовете между хората. По думите на проф. Сербезова книгата може да бъде и форма на библиотерапия (лечение чрез текстове), тъй като има потенциал да помогне на читателите си да осмислят по-дълбоко своите лични предизвикателства и да получат по-различна перспектива.

Проф. Сербезова, как един човек, който е бил министър на здравеопазването, професор по фармация, специалист по клинични проучвания, ръководител на Агенцията по лекарствата и преподавател на студенти по фармация, създаде книга, обърната изцяло към вътрешния свят на човека?

„Четвърт приказки за Клара и Кристо“ е книга за най-важните неща в живота. Никой не ни учи на най-съществените умения – за това как да бъдем добри родители, добри партньори, как да комуникираме ефективно с хората.  Аз винаги съм работила с много хора и винаги ми е правило впечатление, че всички реагират по напълно различен начин. Някои ме разбират, други – не. Логично започнах да си задавам въпроса: Как мога да бъда разбрана по-добре? Затова и преди години се насочих към психологията. Завърших психология. Сега специализирам в една психотерапевтична школа по логотерапия. Това, за което говоря в книгата, винаги е било дълбоко в мен.

Казахте, че книгата е започната преди 10 г. Имаше ли конкретен повод или момент във Вашия живот, който Ви провокира за това?

Всеки труден момент и всеки труден човек, всяка една ситуация, която е била с нюанси, а не черно-бяла,  ме е провокирала да мисля по тези въпроси. Истории, споделени от приятели, също са ми давали допълнително материал и гледни точки.

Кои са Ана, Кристо и Клара? Имат ли свои прототипи?

Те, разбира се, имат свои протипи, но са и събирателни образи. Ана е събирателен образ на една жена, която въпреки ограниченията на образователната система в България, въпреки стериотипите, в които тя самата е възпитана, се опитва да даде подкрепа за децата си, да им даде криле - без да ги осъжда, без да ги оформя своред своите очаквания и без да ги слага на едни пътища, които не са техни. Тя се опитва да ги подкрепя, като същевременно научава много уроци през тях. Така че, това е събирателен образ на всички такива родител. Клара и Кристо са младите хора, които се учат, но същевременно учат и родителите си, възрастните около тях.

Отглеждането на децата ли е основният акцент?

Не само отглеждането на децата. Има хора, които нямат собствени деца, но могат да бъдат полезни за деца на техни приятели, роднини, могат да бъдат учители, които да са  полезни за своите ученици. Акцентът е това да създадеш по-добри хора за света, който остава след нас и това може да стане не само чрез отглеждането на собствени деца.

В книгата казвате: „Сложните хора обичат просто, без претенции, без излишни очаквания. Понякога без бъдеще...А  простите хора обичат сложно. С претенции... С очаквания... Те мерят на кантар. Мерят какво са дали и какво са получили.“

Това е една метафора за това как сложните хора са тези, които оглеждат нещата от различни ъгли, които знаят, че светът има много нюанси, че нито една истина не е за пренебрегване. А простите са тези, за които света е черно-бял. Затова когато прости и сложни хора се срещнат, те учат много добре едни от други. В историята на простите хора им е лесно, защото отправната им точка са само тяхното его и техните нужди. Докато сложните хора могат да мислят за другия, за последствията. Накрая всъщност се казва: „Ева не я знам каква е. Един ден е Сложна, на другия – проста. За едни е Сложна, за други – Проста. Просто е сложно да обясня...“ Т.е. ние всички носим и едното, и другото в себе си. Зависи от човека до нас, и от обстоятелствата какво ще извадим, кое лице ще представим  – простото или сложното.

Една от микротемите е интуицията. Какво е Вашето прозрение за нея?

Да, главната ми героиня много често се доверява на интуицията си.

Еволюционно интуицията ни е дадена, за да можем да вземаме решения в условия на недостиг на информация

Това е механизъм, чрез който информацията отива в подсъзнанието, обработва се там и идва в съзнанието като готово решение. Но понеже ние не можам да си го обясним, много често не му се доверяваме и смятаме, че всичко трябва да е логично и изработено така, както са ни учили по алгоритми.

Говорите за „силата“ на позитивното мислене. Какво е Вашето виждане него и въобще за търсенето на щастието?

Позитивното мислене е иронизирано, защото в последните години са много модерни всякакви  теории за позитивното мислене. Те обаче, когато са натрапени и преувеличени, могат да задълбочат проблемите ни. Когато си сложим розовите очила, няма как да установим истината за себе си. Идеята на тази книга е, че

когато човек е честен към нуждите си, към очакванията, които имат другите към него, към своята мисия, това реално го прави щастлив

Всъщност смятам, че всяка лъжа и заблуда ни отдалечават от същността ни и ежедневно трябва да се борим с най-силния ни враг по пътя към щастието – егото. В книгата съм използвала метафората да белиш една глава лук слой по слой – да махаш предразсъдъците, с които си израснал, да се освобождаваш от комплексите. Ако станем по-честни със света, той става по-светъл. И тази светлина осветява  и другите.

До кого бихте искали да достигне дали книга?

До всички, които имат нужда от нея. Те ще се разпознаят.

Интервю на

Лиляна ФИЛИПОВА