Неоткриването на съществуващ рак на гърдата е големият проблем в България, затова у нас диагнозата се поставя в напреднал стадий.

Това обясни пред БНР д-р Иво Гергов, началник на Отделението по образна диагностика в столичната Университетска специализирана болница по онкология "Проф. Иван Черноземски".

Сериозен проблем според него е

липсата на национална скринингова програма за рак на гърдата и на регистър

на извършените прегледи и поставените диагнози, чрез който да се контролира работата на медицинските специалисти.

Всяка жена над 45-50 години следва да си прави на мамография на двете гърди веднъж на 2 години, посочи д-р Гергов. По думите му, страната ни е ако не единствената, то сред малкото в ЕС, които нямат национална скринингова програма за рак на гърдата.

За да бъде ефективна една скринингова програма обаче, има много изисквания и контрол. Рентгенолог, който се включва в подобна програма в други държави, следва да има над 1000 извършени и описани мамографии годишно и неговите диагнози стриктно се следят от организаторите на кампанията. За сравнение: у нас контрол върху мамографската апаратура и лекаря, извършващ мамография, не съществува, отбеляза д-р Гергов.

"Поради тези причини, за съжаление, ракът на гърдата се открива в напреднал стадий, не в ранен."

Основните методи са ултразвуков преглед и мамография. Ултразвуковият преглед е с по-висока диагностично стойност при по-младите жени. Мамографията е по-подходяща при жени в напреднала възраст или при такива с преобладаваща мастна тъкан в гърдите, поясни специалистът.

Когато един метод не е достатъчен и не може да се каже категорично, че няма рак на гърдата, се използва втори. Подходът е индивидуален, уточни д-р Иво Гергов.

Магнитно-резонансната томография се използва, когато има съмнителна находка от един от двата прегледа, най-често и от двата и не може категорично да се постави диагноза има ли или не рак на гърдата.

Следващият етап е хистологично доказване на регистрирано туморно ядро, поясни д-р Иво Гергов. В болницата, в която той работи, се извършва биопсия на съмнителна лезия под образен контрол, а патолозите поставят диагнозата. След това се взема решение какъв подход на лечение да се използва, Ракът на гърдата може да е много агресивен, предупреди експертът и обърна внимание на това, че лекари от най-различни специалности преглеждат гърда у нас – гинеколози, хирурзи, мамолози.

"Неоткриването на съществуващ рак в гърдата е бич в България. Ракът се открива в напреднал стадий", категоричен е специалистът.

Д-р Гергов нарече

"люпилня за рак" извършваните от практиките по трудова медицина прегледи

"Извършен преглед, неоткрит рак, расте, докато някой успее да го пипне или да го види, когато стане голям."

Затова прегледите трябва да се извършват от обучени и контролирани специалисти, подчерта д-р Гергов.

"Имаме случаи на немалко пропуснати и отгледани карциноми и от рентгенолози, от образни диагностици."

Д-р Иво Гергов съветва да се търсят "компетентни, доказани лекари, които работят по правилата на Европа и на света".