Българските нефролози настояват за задължителен скрининг за хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) при пациентите с диабет, хипертония, затлъстяване и други бъбречни заболявания. Това стана ясно от думите на проф. Борис Богов, главен координатор на Експертния съвет по медицинска специалност „Нефрология“ към министъра на здравеопазването. Той взе участие в кръгла маса, посветена на ХБЗ, която се проведе в Народното събрание.

Проф. Богов отправи предложени скринингът да бъде регламентиран в Наредба 8 за диспансеризацията и профилактичните прегледи. Става въпрос за възможността при профилактичен преглед да се изследва креатинин с изчисляване на eGFR, а също така и да се прави

албуминурия 4 пъти годишно

Трябва също така да се даде възможност за консултация с нефролог при стойности на eGFR≤60 и/или албуминурия. Необходимо е да се разреши диспансеризация на пациентите с ХБЗ при общопрактикуващите лекари.

Специалистът отбеляза, че в България процентът на хората с ХБЗ е по-висок от средния за Европа. У нас той е 13%, а в ЕС – около 10%. Той напомни, че заболяването има пет етапа на развитие. Когато се открие в първия и втория има възможност за успешно медикаментозно лечение с иновативни молекули. По думите му, терапията удължава времето до настъпването на крайния стадий, при който е необходима хемодиализа или бъбречна трансплантация, с около 7 години.

Същевременно проф. Богов каза, че в момента у нас заболяването се открива прекалено късно. Според него недиагностицираните пациенти с ХБЗ в първите два етапа са над 90% от действително болните, а от трети до пети стадии – 82%. Той добави, че всеки пети хоспитализиран пациент у нас се нуждае от проседяване на бъбречната функция.

Като основни причини за появата на ХБЗ проф. Богов посочи диабет – 36%, хипертония – 30% и бъбречни заболявания – 34%.

 Д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на Българския лекарски съюз и Заместник-председател на УС на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България заяви, че

напълно подкрепя предложенията на нефролзите за промени в Наредба 8

Той коментира, че изследването за креатинин трябва да се прави всяка година, а не както е сега на пет. Албуминурията трябва да е 4 пъти годишно, а не веднъж. Д-р Брънзалов добави, че е необходимо да се даде възможност на джипитата не само да диспансеризират тези пациенти, но и да имат по-голяма свобода при избора на медикаменти.

Зам.- председателят на парламентарната здравна комисия доц. Лъчезар Иванов отбеляза, че е добре ХБЗ да бъде добавено като

социално значимо заболяване в Националната здравна стратегия 2030 г.

„Вярвам, че именно обединените усилия на отговорните институции, медицинските специалисти и българското общество могат да доведат до реални резултати при формирането на необходимите политики в областта на хроничното бъбречно заболяване в България“, каза той.

Всички участници в дискусията, сред които пациентски организации и депутати, се обединиха около тезата, че ХБЗ е социално значимо заболяване за България и е необходимо да се вземат бързи и конкретни мерки за превенцията му.

Автор: Бойко Бонев