Екатерина Латинова е студентка по медицина в престижния берлински институт „Шарите“. Със сигурност за интереса й към професията значение има фактът, че и двамата й родители са лекари, които продължават да практикуват в България. В германската столица Екатерина намира време и за научна работа като част от екипа на д-р Бетина Хайдекер (PD Dr. med. Bettina Heidecker), кардиолог и ръководител на консултативен център по сърдечна недостатъчност и кардиомиопатии в болницата „Шарите“. С Екатерина Латинова разговаря Петър Галев:

Екатерина, защо реши да следваш медицина в Германия?

Завърших гимназия “Ерих Кестнер” в София и имах вече познания по немски език. За мен в търсенето беше по-важна клиниката, отколкото мястото. За работа в рисърч, Шарите в Берлин е добро място, с разнообразна насоченост. В хода на следването е вероятно представата за бъдеща кариера да се развие по различни начини и затова разнообразието беше важен фактор за мен.

Как става приемът в техните медицински университети и има ли някакви уеднаквени изпити за всички висши медицински училища?

На първо място е средният успех от цялата диплома за средно образование от гимназията. Дипломата и останалите необходими документи се качват в единна онлайн платоформа за кандидатстване. Съществува и приемен изпит, който не е задължителен. Оценката от него се сумира с общия успех от дипломата и може да служи като компенсация. В по-големите университети има повече кандидати с висок успех, отколкото места по тази квота. Тогава е вероятно кандидат-студентът да получи покана за този изпит и при добър резултат да бъде приет при второ класиране. Има и някои университети, които канят кандидатите на интервю. Процесът на прием е различен от този в България и е необходимо правилата на съответния университет да бъдат проучени.

С какво е различна системата на обучение по медицина в Германия и специално в  „Шарите“, в сравнение с традиционната българска практика?

Отново зависи от университета. Повечето места все още работят по класическата програма - две години предклиника и след положен изпит се продължава обучението в клиничните семестри. Тенденцията е тази система да бъде сменена с моделната система на обучение - там има различни модули, не отделни предмети. Всеки модул продължава средно един месец. Там една обща тема, например “Кожа” се разглежда в различните занятия – анатомия, физиология, патология, лечение. Няма предклинична фаза на обучението. Трябва да се подготви научна работа в 6-и семестър, да се издържат практически изпити и всеки семестър има общ писмен изпит. Изпитване по време на семестъра с оценка няма. Държавният изпит въпреки това е единен за всички университети в Германия.

Оправдаха ли се очакванията ти от обучението в един от световноизвестните медицински центрове, какъвто е „Шарите“ в Берлин?

Университетът дава възможности за научна работа още по време на следването. Това надскочи моите очаквания. Обучението изисква много самостоятелна работа - там мога да имам очаквания само към себе си.

Какви са възможностите за развитие на индивидуалните ти интереси в областта на медицинската наука?

Това отново зависи от клиниката и от екипа. Работата е екип е много важна. Тя изисква качества, различни от медицинската компетентност. Основно обучението и развитието тук е с практическа насоченост. Възможностите са добри при достатъчна самоинициатива.

Ти насочи ли се към някаква област, в която смяташ да се развиваш занапред?

Всяка област в медицината е смислена и си заслужава човек да се ангажира със собствен принос. Имам интереси в хирургията, най-вече трансплантологията. Харесвам и кардиологията. Вълнуват ме по-големите системи и операции. 

Отделят ли преподавателите достатъчно време и внимание на студентите си?

Почти всяко занятие е с различен преподавател. Всеки един от тях е също така лекар в клиниката и със сериозна заетост. При въпроси, разбира се, по мой опит, обръщат внимание. Като част от нечий научен екип, студентът може да разчита на менторство.

Има ли възможности за почасова работа в болницата и как е уреден този въпрос?

Има доста такива възможности и обяви. Това е полезно за навлизането в средата, въпреки че е свързано и с допълнителна натовареност. Съществува вътрешна система за разпращане на обяви, която може да се следи в собствения университет и по този начин да се кандидатства.

Как би определила студентския живот в Берлин?

Много е индивидуално. Има добри социални условия. Студентите в Берлин ползват градския транспорт със студентските си карти, има менза на различни места и големи библиотеки. За много неща трябва човек активно да пита и това изисква преодоляването на всякаква притеснителност. Създаването на възможно най-много познанства в началото би било от полза.

Какви са основните битови и житейски трудности в момента за един млад човек в германската столица?

Най-вече намирането на квартира. Има много голямо търсене, което се увеличава с времето. Има общежития, за място в които обичайно се чака поне няколко месеца. Там човек трябва да се зареди с търпение. Самоиздръжката също е важен въпрос. Работенето на поне две места още в следването не е изключено. Има и различни стипендиантски програми, според индивидуалните интереси, където може да се кандидатства. Най-важно е търпението.