Здравеопазването е сред топ 5 на работодателите в България. Дейностите на лекарските практики, болниците и други лечебни заведения подпомагат и създаването на около 460 000 работни места в други сектори на българската икономика. Това сочат данните от първото у нас и в Европа проучване за Икономическия принос на лечебните заведения в България, поръчано от БЛС и осъществено от IQVIA. Проучването има за цел да покаже макроикономическия отпечатък на българските лекари и медицински специалисти, лечебни заведения от извънболничната и болничната помощ чрез измерване на приноса им към националната икономика.

Като работодатели,

лечебните заведения изплащат в заплати близо 2,8 млрд. лв. на над 106 хиляди работещи в здравната система

Лечебните заведения плащат около 80 млн. лв. корпоративни данъци и приблизително 890 млн. лв. осигурителни вноски. Освен това разходите за услуги, предоставяни от лекарски практики, болници и други лечебни заведения увеличават общия доход на домакинствата в икономиката с около 3.8 млрд. лв.

Здравната система по никакъв начин не е бреме за икономиката на държавата, напротив, тя е един от основните двигатели на икономиката, каза председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. По думите му средствата на държавата в здравеопазването трябва да се възприемат като инвестиции, не като разходи. Той предупреди, че кадрите в системата са най-важни и за пореден път наблегна на сериозната кадрова криза в сектора.

Данните показват, че

общият икономически отпечатък на лечебните заведения е близо 7 млрд. лв., и представлява 4,2% от БВП

Добавяйки индиректни и индуцирани ефекти, въздействието върху икономиката нараства до 11,6 млрд. лв., каза при представянето Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA за Централна и Източна Европа.

Лекарските практики, болниците и другите лечебни заведения и техните служители допринасят с около 1,2 млрд. лв. към държавния бюджет чрез корпоративни данъци, осигурителни вноски и данъци върху доходите на физическите лица, показват още данните.

По време на събитието експертите Кузман Илиев, Лъчезар Богданов и Величка Костадинова коментираха данните от проучването и необходимостта от законодателни промени за подобряване на качеството на здравната система. Някои от участниците в дискусията отбелязаха, че в някои случаи у нас има свръхрегулация, която създава пречки за достъп до лечение.

Проучването изследва и приноса на лекарските практики, болниците и другите лечебни заведения като дял от БВП, който е близо 4,7% през 2021 г. и 4,2% през 2022 г. Разходите на България за здравеопазване като процент от БВП са тясно свързани с дейността на лечебните заведения и са средно с 2,5% по-ниски от средните за ЕС. В тази връзка експертите предупреждават, че без мерки за увеличаване на инвестициите в здравеопазването, които да ги доближат по близо към средните за ЕС, до 2027 г. дейностите на лечебните заведения се очаква да намалеят като дял от БВП до 3.7 на сто.

В заключение д-р Иван Маджаров заяви, че

при вземането на решения политиците трябва да се базират на данни и анализи

да се прилагат икономически механизми и там, където е необходимо, държавата да се намесва с непопулярни мерки, какъвто е случаят с кадровата криза в сектора.

На представянето на проучването присъстваха управителя на НЗОК Станимир Михайлов, ръководството на БАПЗГ, болнични асоциации, директори на лечебни заведения и др.

Проучването е публикувано на сайта на БЛС.