Всяка година, от 1995 г. насам, специалистите по психично здраве традиционно отбелязват своя професионален празник на 4 април. Той е учреден заради ролята им за благосъстоянието и менталното здраве на българите.

Все по-често хората започват да се обръщат към самите себе си в опит да опознаят вътрешния си свят

със същото любопитство, с което опознават заобикалящата ги среда. Това е вълшебно, но и трудно начинание, което се нуждае от опитен придружаващ, който да осветлява, насочва и асистира, коментира капитан Анелия Миткова, д.п., част от екипа на сектор „Психологична оценка и превенция“ към Лабораторията за психично здраве и превенция на ВМА.

Въпросите: „Защо се чувствам така?“, „Защо околните ми въздействат така?“, „Как да се справя със загубата?“, „Защо реагирам така?“ намират отговор единствено в нашия вътрешен свят, който чака да бъде опознат.

Психолозите като че ли имат „очила“, с които сякаш регистрират причините за проблемите в средата

организацията, семейството, общността. Човекът често не се чувства приет и признат в средата си и се чуди „Защо сме толкова различни?“, „Различни ли сме?“, „Защо съм сред хора, които ме потискат?“. Психологът и тук е онзи придружаващ, който може да подпомогне адаптацията на човека в организацията.

Всички хора са различни, понякога човек „разчита“ по различен начин света. Това се отразява във взаимоотношенията на работа и в семейството. Психологът е този, който помага да се установят по-добри пътища на разбирателство и личностно израстване, пояснява капитан Миткова.

Психолозите подпомагат организациите, в които работят, семействата, които преминават през трудности, хората в емоционални и други затруднения. Независимо в кое направление на науката те работят, бих искала да им пожелая да продължават все така да претворяват себе си и света, в който пребиваваме.