Иновативна за България техника с прилагането на т.нар. модифициран от хирурга ендографт даде шанс за живот на 71-годишна жена – пациент на Клиниката по съдова хирургия на Военномедицинска академия (ВМА).

Поставената диагноза е торакоабдоминална аневризма

– над 3.5 см разширение на аортата в зона, обхващаща и кръвоносните съдове, които кръвоснабдяват вътрешните органи в корема: двете бъбречни артерии, горната мезентериална артерия и стволът, който кръвоснабдява черния дроб, далака и стомаха. Дълго време тази диагноза обричаше пациентите да се наблюдават, да си лекуват високото кръвно налягане и в много редки случаи се правеха резекции – отворена оперативна хирургия, която в момента е една от най-големите операции в човешкото тяло, защото достъпът включва гръдната кухина, прерязване на диафрагмата и отваряне на коремната кухина, пояснява д-р Никола Колев, част от екипа на Клиниката по съдова хирургия на ВМА.

Специалистите в Европа и САЩ от години разполагат с т.нар. фенестрирани ендографтове

които се произвеждат по поръчка за конкретния пациент. Тяхната себестойност обаче е твърде висока и не се покриват от Здравната каса в България. Затова, макар и от скоро, в България вече навлизат иновативни техники с използването на т.нар. модифициран от хирурга ендографт.

Ендопротезирането представлява вкарване на покрит стент в абдоминална или в конкретния случай в торакоабдоминална аневризма, който има специални отвори, през които се извършва канюлация на тези висцерални съдове за коремните органи и се поставят покрити стентове и към тях. През миналата година беше направен успешен опит в България с поставянето на такъв модифициран ендографт и това отприщи една верижна реакция сред ендоваскуларните хирурзи да увеличим обема на действие при лечението на този тип аневризми, подчерта д-р Колев.

За България подобен тип подход – фенестриран ендографт за четири висцерални съда, на мен ми е известен един случай преди това – с разликата, че предишният е бил тип фенестриран ендографт, а този тип браншов ендографт, като за едната от бъбречните артерии е направено допълнително „краче” към самата ендопротеза, допълва още специалистът.

Той отбелязва още, че

операцията е трудоемка и продължила 7 часа

Финалният резултат е задоволителен. Пациентката е раздвижена в пълен обем и е започнато захранване.

Модифицирането на стандартни графтове, непосредствено преди имплантацията, се практикува от много опитни екипи. Д-р Колев благодари на д-р Димитър Николов и д-р Тодор Самарджиев, с които съвместно извършили иновативната оперативна интервенция.