Публикация

Кога наистина трябва да се махат сливиците?

Д-р Игнатов, каква е реалната роля на сливиците?
Естественото им предназначение е да бъдат сензор и от своето място да дават информация за всичко, което влиза в организма. Известната като „трета” сливица изработва информация или антитела за всичко, което влиза с въздуха, а двете небни - за всичко, което поглъщаме като храна. С една дума – сливиците са местата на първото съприкосновение с вируси, бактерии, алергени и т.н. През последните 30-40 г. при децата се наблюдава хипертрофия на сливичната тъкан. Развиват се малки гранули, малки сливици по цялата лигавица на гърлото.

Каква е причината?
Ако преди 50 г. алергените са били около 5 млн., сега са установени над 140 млн. Постоянно се синтезират нови химически вещества и влизат в употреба масово. В една дъвка например има от 40 до 60 съставки, хлябът не мухлясва, киселото мляко не вкисва, добавят се консерванти, подобрители, оцветители и всевъзможни зарибители... Повечето деца растат в градовете, където екологичните проблеми са сериозни. Около 30-40% от децата имат хипертрофия именно по тази причина. Като бях ученик, в София мъглата стигаше до „Феята”, сега стига до Симеоново. 

На каква възраст се появява тази хипертрофия най-често?
Ако детето живее на село или в по-чисто населено място – като тръгне на училище. Децата от детските градини, където контактите са интензивни, се сблъскват с т.нар. имунологично училище по-рано – т.е. по-често имат простудни заболявания, 95% от тях са вирусни. През есенно-зимния сезон малките боледуват по един-два пъти месечно. Хипертрофията на сливичната тъкан се дължи, от една страна, на алергените и всъщност е опит на организма да се защити. Другата причина е честото боледуване. Едно добре гледано и хранено дете, докато си изгради имунитет, боледува 100-150 пъти в лека форма от т.нар. настинки.

Кога се налага отстраняване на сливиците?
Принципът е – нещо се маха, когато започва да вреди. В средата на миналия век отстраняването им се е правело едва ли не профилактично и това продължава до 80-те години. Дори в САЩ сред медиците през 50-те години е имало война дали стоматолозите или УНГ-специалистите да махат сливиците. Смяташе се, че това е орган, който може да причини вреда. През последните десетилетия с развитието на имунологията се разбра каква е функцията на сливиците, както и на апендикса. И затова се прекрати масовото им премахване.

Няма абсолютна индикация за това кога се налага отстраняването на сливиците. Обикновено, когато при една ангина инфекцията излезе извън сливицата - говорим за перитонзирален абсцес. Това вече е животоспасяваща интервенция. Защото инфекцията може да се разпространи в целия организъм - към гръдния кош, мозъка, по кръвен път интоксикация на бъбреци, сърце. Според някои данни в началото на миналия век дъщерята на Христо Ботев е починала именно от такъв абсцес. Той причинява драматично състояние – пациентът не може да си отвори устата, да си преглътне слюнката. Тогава се прави отстраняване на гнойта. Това е малка интервенция - локално отстраняване на гной извън сливиците.

Хората често говорят за гнойни сливици...
При бактериална ангина сливиците са гнойни. Но това се овладява като правило с антибиотик, а не с операция. Понятията „хронично болни” или „гнойни” сливици също търпят развитие. При всяко преглъщане гънките в сливиците обгръщат храната и част от нея остава в тях. Понякога тази храна не може да се самоочисти, трябва да се прави гаргара. А навремето и поради тази причина са вадили сливиците. Те имат огромна повърхност и много гънки (крипти). В тях при всяка хапка остава част от храната именно за да влезе в съприкосновение с рецепторите, организмът да получи информация и да си изработи имунитет. Навремето са ги махали поради незнание, а и може би условията на живот са били по-лоши и често е имало усложнения като скарлатина, ревматизъм, нефрити. Ако се докажат такива усложнения, което става с лабораторни изследвания – естествено трябва да се извадят сливиците. Но такива случаи са сравнително рядко.

Но родителите се безпокоят от честото боледуване на децата...
Да, и си мислят, че като се извадят сливиците, то ще спре. А невинаги е така. Детето няма да спре да боледува и освен това ние не сме богове, като махнем небните тонзили, често компенсаторно се образуват малки „сливици” по цялото гърло – т.нар. гранулозен фарингит. Тоест организмът се стреми да компенсира махането на тази тъкан.

Смята се, че ако се боледува повече от 4-5 пъти в годината от ангина, трябва да се махнат сливиците...
Ангината е заболяване на целия организъм. Ако е вирусна – няма проблем, защото тя е в лека форма. При бактериалните, след като се докаже причината, те са лечими с антибиотик.

А така наречените гнойни тапи?
Това често е задържана храна, която може да се почисти с гаргара – 8% разтвор на сода за хляб. Понякога се налага да бъдат механично почиствани периодично. Ако се развият микроорганизми, се лекува. Често налепът по езика също се приема за гной, а той е всъщност мъртва тъкан – както по кожата.

При операция какви са възможните усложнения?
Преди операцията се правят изследвания и се преценява състоянието на детето. Всяка рана може да се инфектира. Ранните усложнения обикновено са кървене и обезводняване (когато детето не иска да пие, защото го боли). Всяка операция изисква да се прави щателна хемостаза. Техниката на самата операция е усъвършенствана преди повече от сто години.

Коментари