Публикация

ЦЗПЗ: 2011 г. фатална за много пациенти с онкозаболявания

Публикуваната на интернет страницата на Министерството на здравеопазването Методика за субсидиране на лечебните заведения извади наяве редица проблеми пред Комплексните онкологични центрове (КОЦ). Стана ясно, че новите правила на министерството и здравната каса, в това число пререгистрацията на диспансерите, търговете за лекарства, клиничните пътеки и диспансеризацията, не са решили нито един от съществуващите проблеми, но са на път да създадат редица нови. Проблеми с пререгистрацията дори могат да оставят без договор с НЗОК Софийският градски диспансер.

Държавата се ангажира да заплаща по 80 лева за диспансерно наблюдение на един болен с онкологично заболяване, в която сума са включени и изследванията, които трябва да бъдат направени. Средствата са крайно недостатъчни, като се има предвид, че само едно изследване на скенер или ядрено-магнитен резонанс струва два-три пъти повече от тази сума. По данни на самите диспансери годишно през консултативните кабинети преминават 28 хил. души.

Методиката на МЗ предвижда финансиране на прегледите на 8 хил. болни, без да посочва кой ще плати за останалите. Освен това след втората година за болните се заплащат до два диспансерни прегледа. При голяма част от тези болни обаче, заболяването не „хронифицира”, а прогресира, което налага много по-често наблюдение, повече изследвания и по-интензивно лечение. Пари за това също не са предвидени.

Резултатът от това лесно може да се предвиди. От Комплексните онкологични центрове ще насочат болния към общопрактикуващия лекар да му издаде направление за изследване. Последният ще откаже заради ограниченията на регулативните стандарти. В крайна сметка изследванията ще се платят от болния или по-точно от тези, които могат да си го позволят. Като основна дейност на онкологичните центрове и в Закона за лечебните заведения е разписана профилактиката на онкологичните заболявания. Нито в методиката на здравното министерство, нито в Националния рамков договор са отделени пари за такава профилактика.

Дейностите за ранно откриване на раковите заболявания за пореден път остават една декларация, защото липсата на финансиране означава само едно - такива дейности няма да се извършват. Законът също задължава Комплексният онкологичен център да регистрира и следи болните с преканцерози (предракови състояние). Както и за профилактиката, и тук в методиката на МЗ и НРД не е предвидена нито стотинка.

През 2011 г. не се предвижда централна доставка на лекарства. Вместо това Комплексните онкологични центрове ще получат субсидия, с която сами да закупят медикаменти за онкоболните, които лекуват. Субсидията е определена на исторически принцип (на база разходите на Министерството на здравеопазването за предходната година, разделена на диспансерите), без да се вземат под внимание два съществени фактора.
Първо, през 2010 г. обезболяващи лекарства изобщо не са доставяни, а цитостатиците и антиеметичните лекарства бяха в крайно недостатъчни количества, които диспансерите компенсираха със собствени средства. И второ, раздробяването на търговете неизбежно ще доведе до повишаване на цените, т.е. до намаляване на договорените количества.

Резултатът на това ще бъде, че през 2011 г. недостигът от лекарства за онкоболните ще се задълбочи. Като добавим и това, че няма законов механизъм за прехвърляне на лекарства или болни между диспансерите, може лесно да се предвиди, че огромен брой болни с онкологични заболявания ще останат без лечение.

Както и до сега, Комплексните онкологични центрове ще могат да сключат договори със здравната каса за лечение по клинични пътеки. Тук недофинансирането на пътеките ще се отрази много по неблагоприятно. Една многопрофилна болница, сключила договор по 100-150 клинични пътеки, все пак има възможност да лавира, компенсирайки ниско платените пътеки с такива, които са по-високо платени. Заради тясната специализация в своята работа Комплексните онкологични центрове сключват договори за 20-30 клинични пътеки, поради което възможностите да се компенсират дефицити по някои от тях са силно ограничени.

Отделно от това, делегираните бюджети поставят друг проблем. Практиката през 2010 г. показва, че тези бюджети се изчерпват малко след половината на месеца, за който се отнасят. Това е принципен проблем, засягащ всички болници, но той седи с особена острота пред Комплексните онкологични центрове, защото за разлика от много други заболявания, чието лечение може да се отложи за известно време, при болните с онкологично заболяване всяко отлагане на лечението води до влошаване на състоянието и прогнозата и превръщането му в нелечимо.

Поради съществуващата система за диспансеризация по адрес на болния, той не би могъл да потърси помощ в друг КОЦ, а дори и да можеше, другият също би бил с изчерпан делегиран бюджет по това време. 

Въведените медицински стандарти в края на миналата година изкуствено и необосновано завишиха изискванията към болниците. Целта им бе да пренасочат потока болни към държавните болници от общинските и частни, като по този начин доведат до фалит последните. Изискванията се състоят в това – отделенията да имат голям брой лекари с една и съща специалност (обикновено 5-6), сертификати и скъпа апаратура. Вероятно правителството изобщо не си е дало сметка, че чрез медицинските стандарти ще засегне не само общинските и частни болници, но и Комплексните онкологични центрове, за които трето ниво на компетентност е непостижимо, а в много случаи и второ. Пряка последица от това е, че редица дейности, свързани с лечението,  няма да могат да бъдат извършвани, но докато при другите заболявания болният все пак би могъл да отиде в държавната болница, тук той е закрепостен по силата на закона към своя онкологичен център.
 
Елементарните сметки показват, че поне 1/3 от дейностите на Комплексните онкологични центрове няма да бъдат финансирани през 2011 г. Като добавим към това създадения с многобройните глупави разпоредби организационен и административен хаос, лесно може да стигнем до извода, че 2011 г. ще бъде фатална за много болни с онкологични заболявания. 

_________

* Позицията на ЦЗПЗ е публикувана на сайта на пациентската организация - www.czpz.org.

Коментари