19-годишният Калин Тонев е първа година студент по медицина във Варненския университет. Той вярва, че всеки човек, независимо от етноса си, има шанс за успех, ако го желае силно и вложи достатъчно усилия. Калин е потомък на ромската група цуцумани, сред които има доста известни представители на интелигенцията.

Лекарската професия го увлича покрай майка му, която е медицинска сестра. За да се сбъдне желанието му обаче, е необходима сериозна сума пари, тъй като обучението е скъпо, а освен това момчето е родом от Монтана. Когато настъпва моментът да се ориентира за висше образование, научава, че има шанс да получи стипендия от Институт „Отворено общество” по проекта „Ромско здравеопазване” – това е стипендиантска програма за студенти по медицина и лекари специализанти от ромски произход*. Подава си документите и заедно с още 56 младежи от цялата страна получава както подкрепа за кандидатстудентските изпити, така и средства, с които да осигури предстоящата учебна година.

С Калин Тонев разговаря Юлия Георгиева:

Срещу стипендията, която си спечели по проекта на „Отворено общество”, вероятно има определени изисквания?
Очакваше се не само да се справя с изпитите и да постъпя в Медицинския университет, но и да бъда ментор за ромския етнос – да помагам, да насочвам, да бъда пример за младите хора. Целта на проекта е да се създаде една група медицински работници от ромски произход, които да лекуват и хора от своя етнос, за да може да получат по-добро здравно обслужване. Не е тайна, че някои лекари са резервирани към пациенти от този етнос. Затова чрез нас, бъдещите медицински специалисти, след няколко години ще се осигури по-качествено здравно обслужване. А докато се обучавам и стана пример на младите хора от етноса, по време на обучението ще разчитам на свой ментор, определен по програмата. Това е доц. д-р Людмила Ангелова, която е преподавател по наследствени болести и вродени аномалии. Освен че ми помага по време на следването, мога да кажа, че тя се превръща и в мой приятел. Така че съм много благодарен за дадената ми възможност.

Запозна ли се с други момчета и момичета, които са кандидатствали по тази програма?
Да, с всички се познаваме. Те са около 70-80 души, разпръснати в различните медицински специалности – здравни мениджъри, акушерки, лекари, лаборанти, зъботехници, стоматолози.

Всички ли научиха за програмата от интернет?
Някои - да, но други са чули от познати или пък в гимназията, където са учили, са се срещнали със специалисти, които търсят талантливи роми.

Смяташ ли, че програмата е добра?
Медицината освен че е трудна, е и много скъпа специалност. Благодарение на тази стипендиантска програма се дава равен шанс на младите роми, които искат да учат медицина, но не могат да си го позволят. По нея получаваме стипендия, която с малко помощ и от родителите стига да покрием месечните си разходи и таксата за обучение.

Какви други програми би следвало да има в подкрепа на младите, които искат да учат и да направят нещо смислено с живота си?
Доста от програмите за интеграция, които съществуват, са от полза за ромската общност по един или друг начин. Въпросът е, че нещата стават трудно и бавно понякога. Въпреки това вече има много млади роми, които са интелигентни, ходят на училище, след това следват в университетите, защото искат по-добър живот за себе си и бъдещите си семейства. Но за мен стипендиантската програма за медицина е една от най-добрите, защото подкрепя конкретни хора, като помощта е такава, че човек наистина може да направи нещо.

Притесняваш ли се от ромския си произход?
Не и не го крия от никого. Няма от какво да се притеснявам, защото по нищо не отстъпвам на останалите си връстници. В гимназията приятелите ми знаеха и нямах проблеми. Така че наистина не се смущавам да казвам от какъв произход съм и дори съм горд с него.
Останалите студенти по проекта имат ли проблеми с интеграцията сред колегите си в университетите?
Според мен не е от значение как един човек изглежда, а е важно как се представя като личност, като поведение. Няма значение какъв е произходът ти, защото в днешно време повечето хора гледат какъв си всъщност. Особено в академичната сфера. Там от значение е единствено талантът, възможностите. Е, понякога съм се сблъсквал с хора, които заради потеклото ми са се опитвали да ми смачкат самочувствието, но когато знаеш кой си и какво можеш, не е проблем.

Това означава ли, че всеки, който поиска да успее, може да го направи независимо от етноса си?
Категорично да.

За съжаление не само в ромската общност, но по принцип човек така е устроен, че придобива тези навици, които имат неговите родители и това се предава от поколение на поколение. И да -  наистина в махалата има проблем – хората не са образовани. Голяма част от вината за това имат родителите на младите хора. В много случаи те пречат за образоването на собствените си деца, но затова пък съществуват програми, като тази на „Отворено общество”. Те помагат много и който има желание, ще се справи с трудностите, които среща.

Какви най-често са тези трудности?
Родителите може да не искат детето им да учи, а да се ожени в ранна възраст. Но то ако се опълчи, защото иска образование и добър живот, може да се справи. Ако го искат истински, колкото и да е трудно, ще се справят.

Би ли участвал в програма за повишаване здравната култура сред най-бедните слоеве на ромската общност?
Разбира се, и то безвъзмездно, защото хората приемат такава помощ и имат нужда от нея. Е, някои по-лесно, други по-трудно, но има нужда и смисъл от такива програми. Те са насочени към онези групи, които нито знаят добре български език, нито имат културата да ходят на лекар. Затова и вече съществува така нареченият здравен медиатор, който осъществява връзката между хората и докторите. Това е доста успешен подход, който реално работи.

Как се справяш в университета?
Минах първия семестър и честно да си призная, трудно ми беше, защото съм в нова обстановка, в нов град. Материалът през първите две години от обучението е основно теоретичен. Въпреки трудностите си взех изпитите и продължавам напред.

Брат ти с какво се занимава?
Той е пети курс стоматология в Пловдив. Майка ми е горда с нас, защото е положила къртовски труд, за да ни помогне да се изучим и да успеем в живота. И ние двамата високо ценим усилията, които е положила за нас, така че правим всичко по силите си, за да не я разочароваме.

Т.е. медицината е нейна идея?
Тя по професия е медицинска сестра и преди години, когато учеше за тази професия, живеехме с нея в плевенското студентско общежитие. По това време бях заобиколен от лекари, влизах в дисекционните зали, слушах някои лекции и лека по лека се увлякох по тази професия.

_

*Проектът „Ромско здравеопазване” на Институт „Отворено общество”, Будапеща, в сътрудничество със стипендиантската програма на Ромския образователен фонд, цели да подпомогне образованието по медицина на ромските студенти в България.

Стипендиантите, подкрепени от програмата за академичната 2010-2011 г., са 57, от тях 13 - за втора поредна година.

Изучаваните специалности са медицина и здравен мениджмънт, дентална медицина, фармация. Обучават се също рехабилитатори, лаборанти, медицински сестри, акушерки.

Кандидатстването за участие в програмата започва в края на февруари, когато се публикува покана за подаване на кандидатури и приключва в края на май. Подборът на бенефициентите се извършва от Национален съвет за подбор през лятото на всяка година.

Предварително подбраните и одобрени студенти се включват в обучение по застъпничество (през август), което има за цел да засили уменията за развитие на личността (общуване, междукултурен диалог, саморазвиване, лидерски умения, компютърни умения) на стипендиантите, както и техните застъпнически умения и осведоменост относно правото на достъп до здравеопазване (законодателство за защита срещу дискриминацията, елементи от съответното българско и европейско законодателство).

Те участват и в Програма за наставничество, като за всеки стипендиант е определен наставник (ментор), който оказва подкрепа на студента по академични и професионални въпроси. Наставниците също се избират от комитет за подбор, в който участват представители на проект „Ромско здравеопазване” – Будапеща, Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката.