С д-р Борис Борисов, дерматолог и венеролог, ДКЦ 5, София, разговаря Галина Спасова

Д-р Борисов, винаги ли петно или деформация на ноктите на краката е знак за гъбички?
Нокътят може да е променен травматично от една повтаряща се хронична травма – при скачане, слизане по стръмен терен, притискане в неудобни обувки. Т.нар. оникодистрофия подпомага поселването им, но не е задължително деформацията да означава гъбички.
Промяна може да има поради съдова недостатъчност на крайниците във връзка с възрастта на пациента или със заболяване - примерно диабетът уврежда микроциркулацията. Може промяната да е от прилагана химиотерапия или друго мощно лечение.

Кога промяната в нокътя издава гъбична инфекция?
Оникомикозите са често срещани - около 10% от кожните заболявания, и засягат по-често ноктите на краката, по-рядко на ръцете, но може да се предадат от едното на другото място. Причиняват се от гъби, които виреят навсякъде – върху хората и животните, обитават почвата, по растенията и биха могли да се хванат по всякакъв начин. Най-честите причинители на промени на ноктите са дерматофитите. Визуалната проява е задебеляване, побеляване, пожълтяване на нокътя. Започва обикновено от свободния край на нокътя, предния край, но може да започне и от заетия, задния край.

Каква е разликата между видовете гъбички?
Разликата е в лечението. И за да назначим лечение, трябва да докажем какъв е причинителят. Но, водейки се само по външния вид на нокътя, ние не можем да кажем кой е „виновникът”.

Как става доказването?
С микроскоп, което е ориентировъчно и зависи колко е засегнат нокътят - може и на микроскопа да не видиш нищо особено. Най-добрият метод е микробиологична посявка. До десетия ден се изчаква и тогава се назначава лечение съобразно изолирания причинител. Трябва да видим дали има смисъл да товарим организма с лекарства.
По принцип обяснявам на пациента: алгоритъмът е изследване – лечение. Локалните средства нямат достатъчно проникваща способност под нокътната плочка.

-brr-

Какъв е ефектът им?
Помощен. Ако нокътят е засегнат минимално, би могъл да се възстанови. Но по принцип обяснявам на пациентите, че ако нокътната плочка е засегната 50% примерно, е абсурд да се надяват, че локалната терапия ще повлияе.

С какви вътрешни средства разполагате?
Дерматофитите се повлияват добре от тербинафина и няма проблем да се лекуват само с тербинафин генерикон. Статистически тербинафините дават по-малък риск заболяването да се възобнови.

Имат ли нещо общо гъбичките между пръстите с тези на ноктите?
Като причинители – да. Микозата на гладката кожа, било в ингвинални гънки, било между пръстите, отдолу на ходилото или микоза тип мокасина, това са си пак дерматофити. Но в гънките може да не е дерматофитна инфекция, може да е кандидоза, в области под гърди, под гънка на корем, престилка на корем при дебели хора. Много често кандидоза има при жени под гърдите. Но различаването е ясно. Защото дерматофитната инфекция по гладката кожа върви с един по-характерен периферен ръб с изразена сухота и лющене.
Най-често гъбичките на ноктите са извор за инфекция на гладката кожа. Мъртвите клетки, които падат от болния човек, спорите и мицелите се предават на здравите – по басейни, сауни, солариуми, спортни зали.

Какво е най-важно практически при лечението?
Важно е, че независимо на ръце или крака, с тербинафините лечението е продължително. Другото е локалната терапия - след спиране на вътрешното лечение пациентът не може да очаква да израсне за три месеца нов нокът, независимо дали е на ръце или на крака.
Продължително е като лечение и иска грижи с пилене на ноктите, има кремове, които излющват нокътната плочка, ваденето на нокти не е решение. Само ако нокътят е толкова деформиран, че възпалява меките тъкани. И тогава, ако е доказан гъбичният причинител и се извади нокътят, има смисъл, докато израства нов, пак да се приемат лекарства, защото при заразен нокътен матрикс пак ще е същото.