Национална специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания - София е най-голямото, модерно специализирано здравно заведение от този род в България. Тук се осъществява уникална диагностична и консултативна дейност. Медицинските специалисти са тясно профилирани и с дългогодишен опит в областта на клиничната и трансфузионната хематология. Доц. Георги Михайлов e ръководител на Клиниката по хематология към здравното заведение. Част е от екипите, извършили първите трансплантации у нас на хемопоетични стволови клетки. Член е на ръководството на българското дружество по клинична хематология и трансфузиология, на Европейската федерация по трансплантация, на ръководството на източноевропейската група за лечение на левкемиите и на Американската асоциация по хематология. С тезите на доц. Михайлов продължава разговорът за състоянието на онкологията у нас, за това какво и как трябва да се промени.

Проблемите в онкологията са постоянна тема, значи ли, че нашата онкомедицина изостава трайно от световните тенденции и как стоят нещата конкретно в хематологията и онкохематологията?
Далеч сме от наистина желаното от всички ни в медицината, но картината далеч не е толкова черна. Не може да не се отчита цялостното финансово състояние на държавата. За конкретните дадености и възможности медицината ни е достатъчно екипирана – имам предвид знания, логистика, в определена степен и апаратура. Полагат се и доста усилия, за да можем да вървим в крак със света – една нелека и много скъпа задача, защото последните 50 г. в историята на медицината са истинска революция. Казвал съм го и пак ще го кажа: ако ХХ век беше този на компютърните технологии, то ХХI ще бъде векът на биологичните. В този смисъл имаме много задачи. Както и по отношение на реформата като цяло. Специално за хематологията: през последното десетилетие нашата специалност претърпя огромно развитие, днес голяма част от пациентите ни се връщат към нормалния си начин на живот. Онкологията не е някогашната фатална дисциплина. Това е и нашата най-голяма цел - злокачествените заболявания да не се свързват с фаталитет, защото в днешно време това вече не отговаря на истината. Успехи има както в лечението на хематологичните заболявания, така и в ред други направления – на рака на гърдата, на шийката на матката и др.

Споменахте необходимостта от цялостна реформа, като за сектора, в който работите, казвате направо, че трябва нова философия, нова онкологична доктрина. Какво имате предвид?
Съвременната онкология налага ново разбиране, подчертавам го отново: че онкологичните заболявания са лечими. Съответно всички инвестиции тук трябва да са изцяло ориентирани по тази цел.
Другото важно е осъзнаването, че злокачественото заболяване е интердисциплинарен проблем. При него пациентите не боледуват само от туморното заболяване - те имат и съпътстващи заболявания. Например Националната болница по онкология и Националната хематологична болница са с направления - онкология и хематология. Но в рамките на този здравен фонд там няма многопрофилна болница, няма клиника по кардиология, няма клиника по нефрология, по неврология, все специалности, които са много необходими за нашите пациенти. Те се нуждаят нерядко от консултации и помощ цялото денонощие, не в рамките на някакво или нечие работно време. Иначе казано - многопрофилните болници са място, където такава специалност може да се развива. Онкологичните звена не бива да остават откъснати, сегашният модел трябва да бъде преосмислен, за да работим по-резултатно.
Много сериозно стои въпросът и с подготовката на кадри за онкологията. Няма ли тук целеви подход, специално инвестиране в студентите - кадри за тази тежка специалност, после - целева система за финансово стимулиране, скоро ще се сблъскаме с проблема липса на експерти. Едно поколение вече си отива, лекарите застаряват. А младите колеги – част не виждат никаква мотивация да работят онкология, други директно отиват навън.