Безспорно едни от най-хубавите български обичаи и традиции на Нова година са сурвакането и омесването на баница с късмети. Християнската църква отбелязва на 1 януари и Обрезание Господне, и Васильовден.

От стари времена навръх Нова година се прави втората кадена вечеря след Бъдни вечер и стопанинът на дома разчупва погачата, като нарича всяко парче.

На празничната трапеза присъстват още варен васильовски петел, вино, свинско месо, варено жито, орехи и естествено, баница с късмети – различни по форма дрянови пъпчици, всяка от които е свързана с някакво пожелание. И в сурвакането дрянът играе ключова роля. Той е единственото напъпило дръвче на Нова година и затова символизира възраждането на живота. Според традициите стопанинът на къщата избира най-хубавата клонка и трябва да я отсече с един удар на брадвата.

Домашните я гиздят със сушени плодове, червена вълна, пуканки, дребни кравайчета, книжни ленти, чушчици, стари монети, мъниста и т.н. и правят сурвачката (сурвакница, суровакница, василичарка). С нея в първите часове на Новата година започва обичаят Сурва (Сурваки). Малки дечица или ергени (сурвакари) потупват с украсената дрянова клонка по гърба по-възрастни близки, роднини и съседи и изричат сурвакарска благословия в утрото на Васильовден.

Жива ли е тази традиция?
В градовете под път и над път се продават готови сурвачки, повечето накичени с бляскава хартия. През последните години и търговците се върнаха към традициите и вече предлагат дрянови клонки в познатия ни от народния фолклор вид – с вълна, ошав, разпукани царевични зрънца и т.н. Цецка Иванова обаче отминава с децата си прозорливите търговци. Спираме я и питаме дали си е купила вече сурвачка. Тя с усмивка ни отговаря: „Как ще я купуваме? Това е част от новогодишните празнични емоции. Дъщеря ми Ваня и синът ми Нацко сами украсяват дряновото клонче и с нетърпение чакат да потупат силно по гърбината дядо си, баба си, повечето роднини и приятели, които ги даряват най-често с парички”. Но истинският дух на сурвакарството се е скътал в по-малките градчета и селца.

-brr-

Между Карловския Балкан и Средна гора, където наблизо тече река Стряма, Столетово кротко пази мястото си на картата. Което съвсем не е малко, има над 250 къщи. По традиция за поредна година от народното читалище „Христо Ботев 1928 г.” организират сурвакарски групи, които носят истинска радост не само на хората от селото, но и на техните гости. Секретарят на читалището – Мирослав Колев – ни разказа малко повече за преживяването, наречено Сурва. „Минали години правехме обиколка с по-големи сурвакари - юноши. Тази година сме решили да съберем деца между 6 и 13 години, които вече са научили стихчета, благопожелания и новогодишни песни за здраве и берекет.” Започват от най-възрастния в дома, а след това се сурвака добитъкът, домашните животни - всичко, което е живинка в къщата. Вярва се, че благопожеланията ще предпазят човека от премеждия, лоши срещи и ще му осигурят успех във всички начинания.

Облечените в носии сурвакари тръгват из селото рано сутринта на 1 януари на две групи от по десет души. Стопаните – къде по-възрастни хора, спомнящи си как е било едно време, къде млади хора, почитащи фолклора и нашенските обичаи – даряват влезлите за радост и благополучие засмени момчета кой с каквото може - домашно омесени кравайчета, питка, баница, сладки, плодове, орехи, сланина, дребни пари или по-малки подаръци.

Мирослав Колев е убеден, че красивите и жилави български традиции се предават от поколение на поколение и ще се съхранят в устоите на времето. Ще завършим с празничното му пожелание към всички: „Отворете сърцата си и приемете в дома си сурвакарите! Емоцията от прекрачването на прага ви от тези деца е неповторима, защото те ще ви зарадват с усмивка и сърдечни благопожелания! По празниците стават чудеса!