С книгите си „Диетикон” и „Ихтиофагия” белгийският лекар Людвик Нонис (1553-1645) поставя началото на медицинската диететика.

Той обръща внимание на здравословната храна, при което на почетно място поставя плодовете, зеленчуците, рибата (ихтиофагия). И виното - осем глави на „Диетикон” са посветени на него.

И с основание, защото „културата на народите от Средиземноморието започва, когато се научават да отглеждат маслини и да правят вино” – пише древногръцкият историк Тукидид. В 5–6-хилядната си история, от Египет през Гърция, лозата се преселва в Сицилия, Калабрия (област в Южна Италия, наричана от древните гърци Енотрия), Франция и Испания. Днес енологията (гр. oinos – вино, logos - наука)  изследва виното от посаждането на гроздето до бутилирането и чашите.

Колкото и да съм възхитен от “Жени и вино! Вино и жени!” на Кирил Христов, в тази статия ще пиша само за напитката, по-точно за лекуването с качествено вино (енотерапия) и за културата на пиенето му (енофилия) – всекидневно по 1-2, може и 3 чаши червено вино за мъже и 1, може и 2 чаши за жени.

В САЩ тази препоръка е одобрена от Администрацията за храна и лекарства – институция, която дава съгласие, базирано на научни резултати. А Франция отдавна е администрирала “парадокса на червеното вино”: пиенето на големи количества, както и непиенето на вино са еднакво вредни за здравето. Разбира се, този парадокс се отнася и за българското червено вино.

-brr-

Известно е, че Хипократ първи обръща внимание на ползата от балансирано пиене на червено вино – „за стимулиране на апетита и захранване на тялото”. Векове по-късно Гален предписва същата енотерапия в Римската империя. Съвременните специалисти предоставят много научни данни за тези емпирични наблюдения.

Във виното има повече от 500 химически вещества. Здравословни ефекти от тях имат полифенолите, флавоноидите и фитоестрогените. Те се съдържат повече в червеното грозде и съответно в червените, отколкото в белите вина и гроздови сокове. От тях особено важно значение има резвератролът - по химическа структура е сходен на естрадиола (женски полов хормон).

Резвератролът има противовъзпалителни, антиоксидантни, невро- и кардиопротективни ефекти, стабилизира ДНК, прави я по-устойчива на стрес и други вредни действия, потиска клетъчната смърт, удължава живота. От гъбички, мухички и червеи (любимците на съвременната молекулна биология) до мишки и човек резвератролът стимулира активността на ензими, наречени сиртуини.

И още: резвератролът, както и нискокалоричното хранене благоприятстват дълголетието. Тъй като нискокалоричното хранене е сравнително трудно изпълнимо, резвератролът и другите полифеноли във виното и гроздовия сок, както и в соята, фъстъците и бадемите са особено полезни за затлъстелите хората. Затова казват, че във виното е истината - но балансирано и със здравословна храна. В противен случай можете да се разболеете от ГЕРБ (гастро-езофагиална рефлуксна болест).