По данни на Световната здравна организация човек прекарва 90% от живота си в затворени помещения. Чувствате ли се понякога уморени, въпреки че сте спали достатъчно, или да не можете да се съсредоточите?

Истината е, че тези проблеми може да са свързани с кръговрата на затвореното ни ежедневие. Затова се обърнахме към д-р София Ангелова, главен асистент в Специализираната болница за активно лечение на белодробни болести „Св. София”, с въпроса доколко можем вкъщи и в офиса да си осигурим подходящ микроклимат за отмора, учене или работа.

„За съжаление съвременните сгради не създават добри условия за живот. В стремежа си да ги изолираме ние ги запечатахме допълнително, а вентилацията не се оказва достатъчна, за да осигури чистия въздух, необходим на организма.” Според д-р Ангелова твърде много са факторите от окръжаващата ни среда, които влияят върху здравето ни. Мебелите от шперплат или други плоскости могат да излъчват вредни летливи съединения, а красивата дамаска да е обработена с канцерогенен формалдехид.

От д-р Ангелова разбираме, че през различните сезони подходящата температура в стаята е различна. През зимата достатъчни са 20-22 градуса, а през лятото - 22-24 градуса. В тези диапазони възрастният човек се чувства най-добре. „Ако е по-студено, да кажем 16 градуса – кръвоносните съдове се свиват, нарушава се оросяването на крайниците, които могат да измръзнат” – обясни нашата събеседничка. Не можем да пишем, свирим, шием или въобще да бъдем работоспособни в тези условия. Почти същият краен ефект се получава и когато температурата на помещението е по-висока – кръвоносните ни съдове този път се разширяват, ставаме сънливи и чувстваме дискомфорт. 

Вторият важен елемент на здравословния въздух е неговата влажност. При висока влажност в помещенията (характерна за съвременното строителство с плътно поставените алуминиеви и ПВЦ дограми) се създават условия за конденз, а оттам за развитие на плесени, мухъл и акари, които могат да отключат астма или да влошат състоянието на страдащи от това заболяване.

-brr-

„По принцип не съм привърженик на климатиците и различните духащи отоплителни уреди и винаги съветвам особено младите семейства с деца да ги избягват. Устройствата завъртат един и същи въздух, изсушават го, а могат и да го замърсят, ако филтрите им не са изчистени добре. И така да създадат предпоставка за развитие на дихателни проблеми” – допълни пред екипа ни специалистката. Затова е добре да използваме овлажнители за въздух, можем да поставим мокри кърпи върху парното, да правим инхалации и да пием повече течности – вода, чай, сокове.  Нормата за влажност на въздуха е в рамките на 30 до 60%.

Третото стъпало към добър микроклимат в помещенията е вентилацията и скоростта на движение на въздуха. Д-р София Ангелова посъветва стаите често да се проветряват дори и през зимата, защото вирусите обичат застоялия въздух. Стайните растения също оказват влияние за притока на жизненоважния кислород. „Те са много хубаво нещо, защото фотосинтезират. Приемат въглероден диоксид, а излъчват кислород. Една саксия с мушкато например поглъща положителните йони, но има едно „но!”. Чувствителността на хората е различна. При някои цветята предизвикват кихане, кашлица, проблеми с дишането, затова решението да имат саксии у дома не е много приемливо” – каза събеседничката ни.

Тя акцентира и на вредата от различните видове черна и бяла техника. За никого не е тайна, че телевизорът, мобилният, компютрите и други уреди излъчват вредните за организма положителни йони, които ни правят и по-малко работоспособни. Общоприето от специалистите е, че нормалното съотношение на отрицателните и положителните йони е 2:1. „Местата, които ние намираме за ободряващи, са богати на отрицателно заредени йони. Като например планините – 5000 йони на куб.см; в близост до водопади – 50 000 йони на куб.см; на брега на морето единиците са 4000 и т.н.”, сподели д-р Ангелова. Неслучайно санаториумите и лечебните курорти се намират точно на такива места. Т.е. важно е в помещенията да осигурим въздух, богат на отрицателни йони. А при възможност винаги да излизаме навън, сред природата, за да черпим от лечебната й сила, за да релаксираме и отново да бъдем бодри.