Публикация

В главната роля - шапката

При най-известната ни дизайнерка Ирина Сардарева ще разберете, че можете да бъдете уникални.


Днес ще ви запознаем с един винаги моден, а и практичен аксесоар. Става въпрос за нейно величество шапката. От векове насам тя се е настанила трайно в ежедневието ни. Първоначално създадена, за да предпазва от неблагоприятните метеорологични условия, впоследствие се превръща в символ на социалния статут, а днес е просто финален щрих към тоалета.

Макар и да не можем да се наредим до Русия и Англия по традиции в носенето на шапки, в миналото у нас броят на шапкарските ателиета е бил значителен. През 1946 г. занаятът е забранен и всички шапкари се преквалифицират в шивачи. Когато през 60-те години Хрушчов слага меката капа, и родното ни производство възкръсва. Дълго време обаче остава запазена мъжка територия. Произвеждали са се предимно мъжки модели и са се носили предимно от силната половина на човечеството. Днес любители и ценители на аксесоара са всички без разлика в пол или възраст.

Повече за неизменния атрибут и за страстта си към него ни разказва една от най-известните ни дизайнерки на шапки Ирина Сардарева. Тя ни посрещна в своята „Къща на шапките”. Едно истинско царство, чието богатство от модели ни зашемети, затвърждавайки у нас усещането за безкрайното въображение на тяхната създателка. Плетени вълнени шапки, бомбета, артистични официални с периферия, сламени, болера и всичко, за което се сещате или и през ум не ви минава. Както казва дизайнерката за всеки човек има определена шапка. Затова изборът е личен и не е добра идея да се подарява такъв аксесоар.

Може и да отнеме много време, да прехвърлиш десетки шапки през главата си, но когато попаднеш на своята, то определено ще я познаеш. Не се подвеждайте по правила даден модел за какви черти и форми на лицето е подходящ. Всичко е индивидуално и зависи от повод, облекло, настроение.
Повечето шапки на дизайнерката позволяват няколко начина на носене. Така с една може да разнообразявате визията си.

Шапките на Ирина Сардарева отдавна са преминали родните граници. Моделите й са познати в Япония, САЩ, Германия и ,разбира се, в Меката на модата – Париж. Дизайнерката е родом от Киев, но от дълги години живее в България. За пътя от учителската професия до шапкарството ни разказа повече тя самата. „Самата аз нося много шапки. В гардероба си имам 25 броя. Дълги години преподавах химия и след като останах без работа, реших да направя страстта си към аксесоарите и по-точно към шапките моя професия.

В интерес на истината, ако знаех колко сложен занаят е шапкарството, може би не бих се захванала точно с него”, споделя дизайнерката. Това обяснява и факта защо в България не ври и кипи от такива майстори. Материалите се купуват от чужбина. Калъпите са скъпи и всичко е ръчна изработка. Това прави качествената шапка скъп аксесоар и трудно достъпна за масовия потребител. Евтината китайска продукция също създава проблеми. Масово предлаганите по сергиите шапки за 1,50 или 2 лева в момент на криза могат да задоволяват по-непридирчивия вкус.

-brr-

През 1992 г. Ирина Сардарева прави първото си ревю. Подмятанията и шушуканията зад гърба й не я отказват. Тя показва 60 модела, с които запушва устите и на най-големите скептици. Така Ирина разбира, че има какво да каже като творец. Оттам започва всичко и бизнесът й процъфтява.  „Това всъщност беше моят златен век”, казва дизайнерката. Времената сега са по-различни, но това в никакъв случай не обезкуражава събеседничката ни. Винаги са се носили шапки и най-вероятно така ще бъде и занапред. „Шапката дава самочувствие на една жена. Кара я да се чувства различна и индивидуална.”, твърди Ирина, а за нея самата шапката е роля.

„Шекспир е казал, че животът е театър. То тогава шапката е главното действащо лице. Шапка невидимка няма. Тя не скрива, а показва това, което е вътре. Затова е много важна. Неслучайно е ту на върха на модните тенденции, ту е отритната заради страха, че ще закрие или обезличи дрехата. Макар че може резултатът да е абсолютно обратен и да засили търсения ефект”, продължава стилистката.

Ирина споделя, че има много хора, на чиято работа истински се възхищава. Световният дизайнер Филип Трейси е един от тях. „Преди години шапки се предлагаха във всички големи бутици във Франция. Днес те се изместиха в малките ателиета. Никой не иска да носи шапка, която ще види на главата на някой друг. Всеки иска неговата да бъде единствена и неповторима. Да бъде лично за него направена”, продължава събеседничката ни.

В Африка, особено в бившите английски колонии, се търси все повече официалната шапка. У нас също расте интересът към нея. Макар и доста плахо. Българката не смее да експериментира. Трудно сменя модела, с който е свикнала. „Обикновено си тръгват от ателието не с шапката на главата, а в пликче. Необходимо им е време да свикнат с новия си образ”, коментира Ирина.

Тази зима в абсолютен хит се превърна плетената шапка, изработена от най-различни прежди. Сламените шапки превзеха летните жеги. При украсата на официалните модели въображението на дизайнерите е неизчерпаемо - пера, изкуствени цветя, воали, камъни. Всичко намира своята употреба. Но филцовата шапка отива във фризера. Самото производство на филц е забранено, тъй като е много опасно. Независимо обаче от диктуващите тенденции, модата днес е доста демократична. Да, съществуват известни рамки, но всеки може сам да изгражда свой собствен стил. А многообразието го позволява изцяло.

Независимо дали шапката е предпочитан от вас аксесоар или не, има поводи, при които дрескодът изисква задължителното й носене. Не е за пренебрегване и чисто практическата функция на шапката – да опази здравето ни. Не я оставяйте вкъщи, когато навън „дърво и камък се пука” от студ. Защитете се с нея и от жарките лъчи на слънцето през горещите летни дни.

Раждането на една шапка отнема различно време. Може да стане за една седмица, а може да минат и месеци. „Обикновено е свързана с конкретен образ. Всяка е за точно определен човек. Аз съм творец и не искам да правя едни и същи шапки. Ние сме толкова различни и това е прекрасно. Не бива да се уеднаквяваме.”, споделя Ирина.

Когато разговаряме с повелителката на шапките, няма как да пропуснем въпроса на нея самата от какво й пада шапката в днешно време. „Възхищавам се, когато някой е успял и е направил нещо прекрасно. Когато някой въпреки всички трудности, успява да върви напред. Пада ми шапката от големите хора. От тези, които имат желание да живеят пълноценно и качествено”, завършва дизайнерката Ирина Сардарева.

-----------------------------------------------------
*Снимки: интернет


" }-->

Коментари