Интервю с доц. Марин Атанасов, главен асистент към Катедрата по очни болести към Медицински университет – Пловдив, и старши ординатор към Очна клиника на Университетската болница „Св. Георги”.

Според него глаукомата е водеща причина за слепота в света и напоследък честотата й се увеличава, заради застаряването на населението.

Доц. Атанасов увеличават ли се болните от глаукома през последните години?
Глаукомата е социално значимо очно заболяване, което засяга голяма част от населението и води до слепота. Ние считаме, че около 2% от населението над 40-годишна възраст боледува от глаукома. През последните години регистрираме увеличаване на заболеваемостта и то е свързано преди всичко със застаряването на населението и то не само в България, но и в целия цивилизован свят. Поради тази причина, преди четири години се реши не само да отбелязваме един ден като Световен ден за борба със заболяването, но и да се правят безплатни профилактични прегледи цяла седмица и периодично през годината.

Глаукомата или по-правилно глаукомите са група хронични дегенеративни заболявания на зрителния нерв, които се характеризират с поява на специфични прогресиращи промени в зрителното поле, които нелекувани могат да доведат до необратима слепота. Съществуват различни видове глаукоми, като тази с най-голяма социална значимост за бялата раса е хроничната откритоъгълна глаукома. При нея половината от болните не знаят, че страдат от тази болест, защото хроничната откритоъгълна глаукома протича безсимптомно и се открива или случайно при внимателен очен преглед по друг повод, или когато вече е настъпило тежко увреждане на зрението.

Важно е да отбележим още, че когато говорим за глаукома -лекарите казваме, че в заболяването съществува така нареченото правило на двете петдесятки. 50% от пациентите, които имат глаукома, всъщност не знаят за това нещо и 50% от хората, които се лекуват от глаукома, всъщност нямат глаукома. Така че това заболяване  определено е едно предизвикателство пред нас специалистите.

Изисква много дълго проследяване и уточняване на диагнозата, а лечението му също е цяло изкуство. Има различни методи за лечение – с капки, с лазер, с операция, но най-важното е ранното поставяне на диагнозата.

Много често, когато болните чуят диагнозата я приемат като присъда, защото разбират, че това е нелечимо заболяване и води до слепота. Вие специалистите често пъти я описвате като „крадец на зрението”.
Да, наистина глаукомата се нарича още „ тихият крадец на светлина”, защото тя протича неусетно. Човек губи зрението си от периферията към центъра и не усеща процеса. Много често ние срещаме болни с напреднало заболяване, които неусетно са загубили зрението на едното си око. Затова още веднъж подчертавам, че ранното откриване е много важно.  Глаукомата за съжалението е заболяване, което ние не можем да излекуваме. Веднъж настъпила промяна в зрителния нерв и в зрителното поле,  не можем да я върнем обратно. Това, което можем да направим, е да спрем или да забавим процеса. Така че да осигурим на пациента още десетки години живот с едно добре функциониращо зрение.

-brr-

Съвременната медицина наясно ли е какви са причините за появата на глаукомата?
За съжаление ние не знаем точно кои са причините за заболяването. Медицината обаче е наясно за рисковите фактори за неговото настъпване. На първо място това е повишеното вътреочно налягане. Трябва да подчертая обаче, че е погрешно да се отъждествява глаукомата с повишеното вътреочно налягане. То е само рисков фактор за развитието на увреждания от глаукомен тип. Други рискови фактори са възрастта, някои съдови заболявания, които също могат да допринесат до страдането на зрителния нерв, което пък да доведе до глаукомни увреждания.

Ако не можем точно да кажем кои са причините за поява на глаукома, можем ли да говорим за профилактика и предпазване от заболяването?
Да, можем. Това е така наречената вторична профилактика, когато ние не можем да предотвратим заболяването, но можем рано да го открием. Затова се правят и безплатните прегледи, седмицата на глаукомата и кампаниите. Всъщност целта е да създадем познание сред обществото за това заболяване, за това  как да го търсим. На първо място това са всички пациенти, които имат родственици с глаукома - майка, баща, баба, дядо.

Те трябва активно, когато отиват при очен лекар, да споменат този факт, за да  им се направят няколко съвсем елементарни теста и  да се идентифицират рисковите фактори. Те могат да се направят във всеки един очен кабинет. И ако при такъв пациент се окаже, че са налице повече от рисковите фактори, то тогава той трябва да се насочи към специализиран център. Там ще му се направи по-детайлно уточняване, с по-съвременни изследавния, така че да се установи има или няма глаукома.

Какво трябва да включва профилактичният преглед?
Вторичната профилактика на глаукомата е задължение на лекаря - офталмолог. На всеки пациент с повишен риск над 40 години, с родители с глаукома и др., попаднал в очния кабинет, следва да се измери вътреочното налягане, да се огледа зрителния нерв и при съмнение да се направи изследване на зрителното поле.

А какво е лечението при глаукома?
Методите за лечение на глаукомата са няколко и лекарят решава индивидуално за всеки един пациент какво да предпише. Медикаментозното лечение е с капки - те следва да се поставят постоянно и непрекъснато до края на живота. При лазерното лечение има по-слаб и недълготраен ефект от медикаментите и представлява допълнителен метод. Оперативното е чрез създаване на изкуствен канал за отвеждане на вътреочната течност извън окото - това е краен метод, тогава, когато медикаментозното и лазер лечение не могат да дадат резултат.