Интервю с д-р Лилия Памукова, общопрактикуващ лекар в София, за натрупването на празници, тежките храни и черния дроб.

Д-р Памукова, съществува ли сред чернодробните проблеми „синдром  на дългите празници”?
Аз съм работила в спешно отделение повече от 10 години и определено мога да кажа, че когато се заредят поредица от почивни дни, за нас това означава усилен поток на пациенти с жлъчни и бъбречни кризи, стомашни проблеми и сърдечни оплаквания. Има няколко периода в годината, когато тези оплаквания по принцип са по-изявени, а около големите празници като Коледа и Великден при смяната на постното хранене с месни храни много често се наблюдават тези обясними състояния.

Може ли серията от заседявания на трапезата да даде изява на скрит дотогава чернодробен проблем?
Да, може да се появи първа криза на жлъчно-чернодробно-панкреатичната система, а може да има и едно обостряне на вече съществуващи или позабравени стари симптоми в тази част на храносмилателната система.

Какви симптоми са специфични и не трябва да се допуска да стават стари и позабравени?
Подуване на корема, прекомерно отделяне на газове, болка в областта на жлъчката, стомаха, панкреаса, средния отдел на корема около пъпа и също в корема ниско двустранно. Ако някой не е свикнал да се самонаблюдава, много често тези неща започват като лек дискомфорт, неразположение, отпадналост. Човек може да започне трудно да си закопчава дрехите и в следващия период да се установи нещо повече или по-малко сериозно.

Коя е най-голямата празнична заплаха?
След усиленото похапване на различни храни най-чести са жлъчните кризи – леко гадене, после „подпиране” отдясно под ребрата и в един момент може да се подуе коремът, да има нежелание за приемане на храна, болката се фокусира вдясно и започва да се пренася встрани и надолу по корема. При опипване на корема болката се усилва.

Кой е по-тежък отключващ фактор - количеството или видът на храната?
И двете неща. Има хора, които реагират зле само при увеличено количество зеленчуци, по-остри подправки. Други са свикнали да се хранят веднъж дневно и при второ и трето хранене чувстват дискомфорт, защото организмът им няма готовност с необходимия набор от ензими, които да се справят, особено с по-пикантната и обилна храна. По Великден има рязко преминаване от обичайното хранене към изяждане на 5-6 и повече яйца за един ден, отделно козунаци, агнешко, салати, алкохол и т.н.

-brr-

Какво се разбира под балансирано хранене?
Белтъчините трябва да са между 100 и 380 г, мазнините - около 100 г, въглехидратите - 350-400 г. Но по празници с нашенския маниер на хранене това абсолютно не се спазва нито като съотношение, нито като количество. Обработката на храната – пържене, паниране, опушване – също може да причини състоянията, за които споменах. Да не забравяме и начина, по който приемаме храната – не само че се преяжда на празничните трапези, но по правило храната не се сдъвква добре. За хора, които са свикнали набързо да хапнат нещо, преминаването от една софра на друга е голямо натоварване за стомаха и черния дроб.

Какви са правилата за разумна консумация на алкохол?
На първо място е мярката! След това идва съчетаването на различните видове алкохол. Ако нашите деди са можели да започнат с ракия, да продължат с червено вино и да завършат с бяло, днес поради много различния начин на живот според моите впечатления след ракията дори бира трудно се понася от организма. Ако алкохолът е в малки количества и с по-мазна храна, организмът ще може да се справи. Но когато и с двете се прекали – идват лошите последици. Например руската система сельодка, майонеза и водка там може би работи, но, общо взето, при 30% от българите предизвиква затруднения в жлъчно-чернодробната система. Алкохолът е по-скоро агресивен към панкреаса и който веднъж е имал такава криза, добре знае какво го очаква.

Споменахте, че дисциплината в консумацията, особено по празници, не ни се получава. Има ли начин да помогнем на организма си да се справи с натоварването?
Храната трябва да се приема на малки порции, често, с термична обработка, изключваща пържене и паниране. Препоръчват се пресни мазнини, и то в минимални количества. Хората трябва да се ориентират към пресни зеленчукови и плодови сокове, отвари от шипка, жълт кантарион. Две са основните групи помощни средства в такава ситуация – хепатопротекторите и пробиотиците и пребиотици.

Списъкът на препаратите е огромен. Аз лично съм убедена в качествата на добре изпитания препарат „Хепасейв” като хепатопротектор – изцяло на билкова основа, достъпен като цена, без странични ефекти. Той може да се започне  спешно при първи прояви на проблем, но наши пациенти правят курсове от 10-20 дни в периодите на натоварвания на храносмилателната система. Така, без да чакат да стигнат до спешно състояние, подпомагат работата на черния дроб. „Лакто-4” като пробиотик е също добре дозиран и се понася добре във всички възрасти.
 
--------------------------------------------------------------
За контакти с д-р Памукова: l_pamukova@abv.bg