Публикация

Как ненужни вещи се превръщат в нещо полезно

„Сливи за смет”, колко близко до българската душа стои това заглавие на проекта, разработен от две американки - Кристина Фрийман и Елана Ресник.


Причината за странното хрумване е: „И в двете култури боклукът за едни е богатство за други” – категорична е Елана. Изложбата бе открита в столичния Център за култура и дебат „Червената къща”.

Досущ като мъдрия човек от народната приказка, намерил работлива снаха срещу малко боклук, и синеоката Кристина Фрийман се пита как да намери ценното в живота. След раздяла с гаджето си през юли 2011 г. тя изпразва апартамента си в Ню Йорк от ненужни вещи и ги слага в кутии. След това събира по-запазените предмети в розов куфар и ги пренася до София, където живее приятелката й Елана Ресник. Оттук започва приключението на двете американки. Заедно с Елана, която е антрополог и изследовател на сметта в столицата, решават да не продават нещата на Кристина, а да ги разменят.

Отиват на битака, където се запознават със симпатична ромка, която продава вещи, изровени от боклука в ж.к. „Люлин”. Те много си харесват един чук от колекцията й, разположена върху старо одеяло, както и няколко марки и слънчеви очила. Жената услужливо им предлага да си вземат вещите без пари. Те обаче й подаряват една тениска на Кристина с малък дефект.

„Ние сме едни от най-големите производители на боклук, а не се замисляме къде го хвърляме. Истината обаче е, че някой може да намери ненужните ни вещи и да ги използва за нещо полезно. Самата фирма, която събира боклук в София, признава, че клошарите вършат чудесна работа, защото рециклират над 70% от изхвърлените вещи” – отбеляза антропологът Елана Ресник.

Американките разменят още от вещите на Кристина, понякога и с приятели. Така в експозицията влиза дори булчинска рокля. След известно време Фрийман се завръща в Ню Йорк със същия куфар, сега пълен с „ценности” от софийските битпазари, и там отново ги разменя за други вещи, възприемани като „ненужни“ от притежателите. „Отидохме на Occupy Wallstreet, където определено имаше хора, които щяха да се радват на размяна, защото не искаха да купуват нищо.

-brr-

Там едно момче ни даде синята каска, принадлежала на жена електротехник, срещу българския чук”, разказва Елана.

Фрийман излага тези предмети в „Червената къща” и покани софийската публика да донесе своите непотребни предмети за размяна. Всичко може да влезе в оборот. „Освен розовия ми куфар, за да има в какво да ги пренеса!” – смее се тя. Вещите, които придобие, предстои да отпътуват за Ню Йорк, за да бъдат изложени на финална изложба в галерия „Таймс Скуеър“ в Хънтър Колидж от 16 май до 16 юни.

Още през първата вечер имаше ентусиасти да разменят излишни предмети срещу чужди ненужни вещи. „Много ми хареса портретът на Мартин Лутер Кинг. Самото му име, борбата му, „Имам една мечта...” – това са все знакови за човечеството неща”, сподели Христо Николов. Той сподели още: „Самото озаглавяване на изложбата ме грабна. Двете американки с невероятно въображение превръщат неща, на които ние въобще не обръщаме внимание, в изкуство”.

Имаше и критика сред публиката: „Не съм напълно съгласна със съставителката Кристина, защото това не е боклук, а вещи, които са вече употребявани и ние изхвърляме като смет. Тези неща могат да бъдат използвани и не са в пълния смисъл на думата „боклук”, каза Красимира Бойчева. Посланието на изложбата според нея е добре забравено старо, което знае от баба си - всичко да се използва докрай, нищо да не се изхвърля, без да е употребено максимално, за да бъдем по-икономични.

В изложбата има портрети, дискове, книги, длето, части от скулптура, чиния, тениски, значки, бонбони, шнолки, кутия за бижута, плюшена маймуна, седефена огърлица, мартеница и още, и още. Синеоката американка Кристина може да ви разкаже историята на всяка една вещ. На кого е принадлежала, как е станала размяната.

„По интерактивен начин, с много забавление и емоции започнахме това сътрудничество между българската и американската общност” – разказва тя.


" }-->

Коментари