Според златното правило на добрите обноски при първа среща с непознати коментарите за доходи и имоти са напълно забранени, но дори и между близки приятели темата за парите предизвиква неудобство и напрежение.

Как да задоволим любопитството и едновременно с това да сме честни, как да си запазим отношенията, без да събудим завист или съжаление? Няколко типични примера от живота ще ни посочат вярното поведение.

Всеки от нас има в приятелския кръг по един-двама любопитковци, които по-тактично или направо с кални обувки нахълтват в личното ни пространство: Колко плащаш за лизинга на колата? Колко похарчи за тая чанта? Колко ви излезе великденската почивка? Колко данъци плати за миналата година? На директния въпрос някои хора не се притесняват да отговорят с точните цифри, а други имат различни съображения да замълчат или просто възпитанието и ситуацията не им позволяват да боравят с точни суми.

Интуицията и вътрешният глас ще ви помогнат да реагирате в такава ситуация, без да нарушавате принципите си. Първо трябва да сте наясно, че не сте длъжни да отговаряте конкретно. Можете да кажете своята позиция: „Нищо лично, но вече съм решила да не споделям дори с най-близките приятели за заплатата или покупките. С теб имаме толкова други интересни теми за разговор, нали?”

Също така е допустимо да бъдете уклончиви и да дадете завоалиран отговор: „Е, получавам по-малко, отколкото очаквах, но работата ми е много интересна и имам изгледи да напредвам в професията.” Или: „Платихме за апартамента повече от предвиденото, но пък имаме жилището, за което мечтаехме.” С подобен отговор слагате една голяма точка и показвате, че темата е затворена за по-нататъшни дискусии.

Няма какво да се лъжем, всяка жена е влизала поне веднъж в подобен магазин, а за много хора това са най-масовите начини за придобиване на маркова дрешка. Повечето се притесняват да признаят това, но е факт, че така се пести от ограничения бюджет, а и някак си изразяваме вътрешния ни протест срещу неоснователно високите цени в „редовните” магазини. В Мадрид има  две-три вериги, където се продават ползвани дрехи на известни дизайнери с хуманитарна цел, а в Лондон всеки може да предостави ненужните си облекла и вещи за продажба за благотворителност, така че съвсем не откриваме топлата вода.

В страните, където баловете са част от историческата традиция, можеш да изкараш часове в помещение, пълно с официални вечерни костюми и аксесоари. Еколозите, от друга страна, ще ви подкрепят, че постъпвате правилно, защото ще продължавате да ползвате нещо, за чието производство вече са изразходвани ресурси. Ако се притеснявате да си „признаете” пред приятелите, можете без скрупули да „се направите на луда” и да приемете комплимента: „Наистина ли ти харесва якето? Имам го отдавна, дори не помня от къде.” Или „Май го взех от разпродажба, но видях подобно и на една витрина.” Парите са си лично ваши, както и решението за какво ще ги харчите.

-brr-

Тази ситуация се случва доста често: излизате заедно в петък вечер, но хапвате само салата с минерална вода. Другите обаче поръчват като за последно: мезета, пържоли, бутилки отлежало вино... Ако не искате да участвате в делене поравно или не можете да си го позволите, поставете въпроса ребром: „Всеки ще си плаща каквото е консумирал, съгласни ли сте?”, или бъдете напълно прозрачни: „Аз оставям 10 лева за моята част, нали ще се справите с остатъка?”.

Възможно е също още при поръчката да помолите за отделна сметка, никой няма да се разсърди за това. Когато подчертаете, че сте имали най-скромната вечеря и че смятате да платите само за нея, би трябвало да намерите подкрепа в компанията. Не си струва да си нарушавате режима или бюджета от криворазбрана солидарност с гладниците. Хората по света открай време си поемат собствената част от сметката – дори в рамките на една фамилия – и никой не прави от мухата слон. Често дори мъжът и жената си плащат отделно и така да бъде, ако има съгласие между двамата, а не показност и лицемерие.

Имах колега, разказва един приятел, който всеки месец искаше от всички нас малки суми. В деня на заплатата ни връщаше дължимото и оставаше без стотинка за следващия месец, а не взимаше малко. Защо не се ограничиш и не си въведеш в ред личните финанси за един месец, за да не живееш с дългове, попитал го той. Отговорът е неизвестен, но такъв е моделът на хиляди: разчитат на кредитиране, вместо да положат усилия и да се справят сами.

Често се случва и тази ситуация: заели сте прилична сума на най-добрата си приятелка и сте се разбрали да ви я връща на части всеки месец. Тя пропуска вече две „вноски” и я молите за среща, за да изясните причините. Вашата длъжница обаче се появява в целия си блясък и със скъпа чанта. В такъв случай не бъдете емоционални и не бързайте с реакция или нападка – може да я е получила като подарък или пък е била повишена и има намерение да продължи да ви се издължава? Дръжте се спокойно и проявете загриженост: „Притеснена съм, че не ми връщаш парите, а виждам, че си с нова маркова чанта. Не искам парите да развалят приятелството ни, но се чудя какво се случва. Нали нямаш против да поговорим и да се изясним?”.

Откритото поведение и демонстрираното доброжелателство могат да подтикнат приятелката да ви върне парите. Ако започне да се заяжда и да се кара с вас, приемете скъпо платения си урок: не давайте пари назаем. Когато ви помолят, подарете малка сума, която може да прежалите, без да очаквате да ви я върнат. А ако се решите да вземете или дадете по-значима сума – постъпете грамотно, с договор, където да са описани всички подробности, или със запис на заповед: според съвета на адвоката. Почтеният човек сам ще ви каже за какво му е исканата сума, как и кога смята да ви я изплати и ще ви предложи гаранция срещу иска си.

Ваш познат е счетоводител, адвокат, архитект, графичен дизайнер или друг професионалист, от чиито съвети имате нужда. На няколко пъти отделя от времето си, прави проучване по вашия проблем, изработва проекти или ви предоставя материали в писмен вид. Как да се отблагодарите за съветите и помощта? Независимо от това колко близък ви е съветникът, поговорете за бизнес страната на отношенията ви.

Предложете една сума и наистина си платете, макар че сме свикнали да се обръщаме към „своите” хора при нужда безплатно. Животът е скъп и труден за всички и отделете хонорар дори ако познатият ви се дърпа. Ако откаже напълно, поканете го на вечеря в хубав ресторант или подарете чек за покупки за сума, близка до тази, на която оценявате услугата. Така със сигурност ще се почувствате по-добре и няма да сте задължени за обвързващи услуги занапред.

-brr-

Сякаш ни е в кръвта да се изхвърляме, но понякога доходите между приятели са с такава разлика, че могат да преобърнат и най-добрите намерения. Така се случва с резервация за обща почивка, когато ви цапардосват с непосилна за вас сума.

За да излезете от ситуацията, без да се унизите пред приятелите си, предизвикайте предварителни разговори и поставете своите финансови рамки: какъв е общият ви бюджет или колко можете да си позволите поотделно за нощувки и самолетен билет.

Така този, който организира групата, ще се досети да се консултира и с другите и ще се стигне до ваканционен пакет, който е по джоба на всички. Ако възможностите на другите ви приятели са много по-големи от вашите, директно им кажете, че в момента не можете да си позволите такъв разход, и се задоволете с нещо по-скромно. Тезата, че „веднъж се живее”, е правилна, когато с финансовите си решения не се обричаме на ограничения за месеци напред.

Обикновено един и същ колега от фирмата е „жертва”, когато събираме пари за общ подарък на рожденик или за шефа. „Ще платя по-късно; ще ти дам парите на заплата; изчакай ме до другия месец” са част от извиненията, които понася човекът, дал предварително цялата сума.
За да нямате подобен проблем, нека всички предварително се съгласят за общата сума и своя дял от подаръка. Много е важно това да са средства, които всеки от участващите може да си позволи.

След това пратете на колегите имейл, в който потвърждавате сумата и срока, в който трябва да ви се разплатят. Ако се помайват още седмица, не противоречи на етикета да им пратите второ, напомнящо съобщение. Спазвайте добрия тон, но бъдете настоятелни за следващия краен срок. И ако веднъж някой се направи на тарикат и ви подведе, другия път купете запланувания подарък, след като всички са ви дали парите. Да видим тогава кой ще се изложи пред шефа.