В света на науката витаят много загадки. Една от тях е твърде интригуваща и вече почти столетие учените полагат усилия за нейното разкриване.

Става дума за удивителния на пръв поглед феномен, установен многократно върху опитни животни, според който при 30-40% намаление на нормалния калориен прием за дадения вид се наблюдава забавяне на стареенето на организма, намаление на честотата на заболяванията, свързани с напредването на възрастта, и... удължаване на живота.

В навечерието на второто хилядолетие професорът по биология от Масачузетския технологичен институт в САЩ Леонард Гуаренте публикува сензационна статия, в която се твърди, че при т.нар. нискокалоричен стрес (и при достатъчно постъпление на важните биологично активни компоненти – витамини, минерали, незаменими аминокиселини, както и на основните хранителни вещества – въглехидрати, белтъчини и липиди) в организма се „отключват” гени, които отговарят за синтеза на особени белтъци, получили странното и тайнствено наименование сиртуини. Те активират ензими, които поемат охраната на наследствената информация, съдържаща се в ДНК, предпазват клетките от дегенеративни изменения, по удивителен начин активизират клетъчната енергетика и по същество подмладяват и удължават живота на организма. Иначе казано, в условията на „гладния” стрес организмът мобилизира неподозиран, „дремещ” жизнен ресурс с една-единствена цел – да оцелее и да запази вида в критичната ситуация. В извечната гонитба за здраве, красота и дълголетие светът, очаквано, лудна по „гладната” диета. В резултат – кой усука стомах, кой сплете черва, а някои дори успяха да зърнат онази с косата... В плен на познатата сентенция „Колкото повече, толкова повече” мнозина решиха, че колкото повече гладуват, толкова по-значим ще е ефектът. Да, ама не...

Няколко години по-късно – през 2003-та, ученикът на професор Гуаренте – Дейвид Синклер, хвърли истинска бомба в научните среди с публикацията си, в която твърди, че ресвератролът (природен полифенол, открит през 1939 г. в бялата чемерика от японеца Такамата) увеличава цели 13 пъти активността на тайнствения сиртуин SIRT 1 – ключа към младостта, здравето и дълголетието у човека. Всъщност на ресвератрола тази допълнителна слава му дойде малко в повече, тъй като вече десет години той буквално се къпеше в нея.

Няколко думи за ресвератрола. Това е природно биологично активно вещество, отнасяно към групата съединения с названието полифенолни фитоалексини, които някои растения синтезират за борба със стреса – неблагоприятни въздействия на околната среда (суша, UV лъчи), действие на патогени като бактерии и гъби и т.н. По същество той е своеобразен антибиотик, с който те се защитават, за да оцелеят в критичните условия. Най-високо съдържание на това вещество е установено в Акай бери – плода на палма, която расте в горите на Амазония. През 1976 г. ресвератрол беше открит в гроздовата ципа, а през 1992 г. – и във виното, където неговото съдържание е от 5 до 20 mg/l. Доказа се, че в червеното вино има около десет пъти повече ресвератрол, отколкото в бялото. Най-високо е неговото съдържание в сортовете „Пино ноар”, „Каберне Совиньон” и „Мерло”. Най-богати на ресвератрол са бургундските и чилийските вина. Той е сравнително рядко вещество – може да се открие още в боровинките, черниците, фъстъчените люспи, боровата кора и т.н.

-brr-

Но да се върнем към славата, на която ресвератролът се радва вече две десетилетия. През 1992 г. французите Рено и Лоржерил публикуваха сензационно изследване, според което умерената консумация на червено вино има изключително благоприятно въздействие върху сърдечно-съдовата система и изразен кардиозащитен ефект. С това изследване се обясняваше странният „френски парадокс” - французите, чиято диета изобилства от животински мазнини, живеят по-дълго и почти пет пъти по-рядко страдат от сърдечни заболявания в сравнение с жителите на редица европейски страни. Отговорът беше намерен – червеното вино, без което французинът рядко сяда на трапезата! Само година по-късно Франкел със сътрудници доказа, че ресвератролът, бидейки мощен антиоксидант, както повечето полифеноли, препятства окислението на „лошия” (LDL) холестерол, с което се обяснява вече установеното кардиопротекторно действие на червените вина.
За кратко време бяха публикувани зашеметяващ брой научни изследвания, които приписаха на ресвератрола уникални, почти магически свойства – противораково, антибактериално и противоалергично действие, предпазва черния дроб от цироза, блокира възпалителните процеси в организма, подобрява работоспособността и паметта, понижава нивото на кръвната захар и т.н., и т.н.

В интерес на истината трябва да признаем, че удивителните свойства на ресвератрола засега достатъчно убедително са доказани при по-нисши организми, чийто метаболизъм е значително по-бърз от този на човека. Ще са необходими поне още пет години активни опити и наблюдения, преди да се отговори с по-голяма сигурност на въпроса наистина ли ресвератролът е уникално за човешкия организъм вещество или... поредната сензация. Според статистиката на всеки 30 години светът става свидетел на зашеметяващо научно постижение. Дали ресвератролът е такова откритие? Според учените песимисти има немалка вероятност доказаните удивителни свойства на червеното вино да се дължат на друго или други от стотиците биологично активни вещества, които то съдържа. По повод способността му да подмладява и удължава живота те направо заявяват: „Твърде хубаво е, за да е истина”. Според учените оптимисти ресвератролът може да се окаже най-значимото откритие в медицината след антибиотиците. Т.е. във виното следва да търсим не само истината, но и младост, красота и дълголетие.

Впрочем, докато чакаме решението на загадката, наречена ресвератрол, нищо не пречи с умерен ентусиазъм да се радваме на удивителния еликсир – червеното вино.