При технологичните преработки, включващи процедури като варене, стерилизация, пържене, печене, замразяване и т.н., в повечето случаи суровините губят естествения си цвят и придобиват неприемлив за потребителя вид.

Например при преработката на зеленчуците хлорофилът, на който се дължи зелената им окраска, се превръща във феофитин, който е кафяв. При механичната и топлинната преработка на плодовете, както и при промяната на киселинността антоцианите, осигуряващи ярките им и привлекателни цветове, претърпяват химични промени, водещи до загуба на естествения им цвят. При технологичната преработка месото също губи своя първоначален свеж вид, в резултат на което получените продукти придобиват неприятен, дори отблъскващ, сивкав оттенък.

Отдавна е известно, че съществува пряка връзка между цвета, психиката и определени системи на човешкия организъм. Концепцията за въздействието на цветовете върху човека е разработена от немския писател и поет Йохан Волфганг фон Гьоте в труда му „Теория на цветовете”, публикуван в далечната 1810 г. Според Гьоте цветовете са особени психогенни катализатори, чието въздействие, преминавайки през очите, достига всички органи и системи на човешкото тяло.

За производителите на хранителни продукти рационално зърно в концепцията на Гьоте за цветовете е възможността да се „манипулира” психиката на потребителя и да се стимулира неговият интерес към определен продукт.

Използването на оцветители за придаване на по-привлекателен вид на хранителните продукти датира от дълбока древност. За целта нашите предци са използвали извлеци от корени, листа и цветове на различни диворастящи и културни растения, както и части от някои животни. Съществен недостатък на природните оцветители е относително слабата им багрилна мощ и чувствителността им към различни въздействия.

Нещата съществено се променят след синтезирането през 1856 г. на първия синтетичен оцветител – мовеина, от английския химик Уилям Перкин. При опита си да синтезира хинин от анилин той случайно получил лилавото багрило, което му донесло богатство и слава. Самата кралица Виктория облякла дрехи, оцветени с откритото багрило! От тогава до наши дни са синтезирани неизброимо количество оцветители, които намират най-разнообразни приложения, в това число и при производството на храни и напитки.

-brr-

Съгласно европейското законодателство оцветителите са „картотекирани” от Е100 до Е181. Значителна част от тях представляват природни багрила. Към тях се отнася бета-каротинът (Е160а), който се съдържа в морковите, броколито, спанака, аспержите, кайсиите, прасковите и т.н. Това е първият природен оцветител, получен и по синтетичен път през 1950 г. Той се използва за оцветяване от жълто до оранжево на растителни масла, маргарин, млечни продукти, сухи супи, безалкохолни напитки и др. Бета-каротинът е безспорно полезен за организма – в черния дроб се превръща във витамин А.

Ликопенът (Е160d) се извлича от червените домати. Използва се за оцветяване на сосове, майонези, рибни продукти, напитки, лекарствени и козметични продукти. Той е мощен антиоксидант с доказано антиканцерогенно действие. Хлорофилът (Е140) се извлича от листата и стеблата на растения като люцерна, спанак, коприва и др. Натуралният хлорофил е твърде нестабилен, поради което значително по-често се използва неговият меден комплекс (Е141(i), който е много по-устойчив. Използва се за оцветяване на захарни изделия, сиропи, млечни продукти, растителни масла, желета, кремове и др.

Бетанинът (Е162) е природно червено багрило, получавано от сока на червеното цвекло. Той е безвреден естествен оцветител, който се използва при голям брой хранителни продукти и напитки. В зависимост от киселинността на средата окраската му варира от червена до синьо-виолетова. Широко приложение намират антоциановите багрила (Е163), извличани от червеното грозде и плодовете на бъза. В зависимост от киселинността цветът им варира от оранжево-червен до виолетов. Предвид антиоксидантните им свойства те имат изявено антиканцерогенно действие. Карминът (Е120) е безвредно природно багрило, което се получава от самките на дребното насекомо кошенил, обитаващо кактусите на Южна Америка. Използва се за оцветяване на захарни изделия, кремове, млечни продукти, колбаси, напитки и т.н.
Значително по-сериозни са резервите, що се отнася до действието върху организма, спрямо синтетичните оцветители, чиито основни предимства са голямото многообразие от цветове, високата багрилна мощ и голямата устойчивост. Неотдавна Агенцията по хранителните стандарти (FSA) на Великобритания забрани шест оцветителя – Тартразин (Е102), Хинолин жълто (Е104), Жълт залез (Е110), Азорубин (Е122), Понсо 4R (Е124) и Алура червен (Е129), които съгласно обширно медицинско изследване, ръководено от професор Джим Стивънсън, предизвикват хиперактивност у децата. Има редица сведения, че Азорубинът влияе негативно и на стомашно-чревния тракт, бъбреците и черния дроб, а Понсо 4R провокира пристъпи на задушаване у астматиците и алергични реакции у хора, чувствителни към аспирин.

Амарантът (Е123) е червен синтетичен оцветител, който се получава от каменовъглената смола. Има информация, че предизвиква хрема, копривна треска и влияе негативно на функциите на бъбреците и черния дроб. Поради убедителни доказателства за неговото канцерогенно действие неговото използване в САЩ е забранено. Съществува информация, че Амарантът може да предизвика малформации и порок на сърцето при новородени. По тази причина настоятелно се препоръчва да се избягва от бременни.

Използва се в сладкарството и при производството на безалкохолни напитки. Според някои специалисти брилянтовото синьо (Е133), което се използва за производство на сладолед, сладкиши и безалкохолни напитки, предизвиква пристъпи при астматиците и алергични реакции. Често се прилага с Тартразина за получаване на различни зелени оттенъци. Еритрозинът (Е127) е червен синтетичен оцветител, който се използва при производството на различни плодови консерви, киселомлечни продукти, сладки, фармацевтични и козметични препарати.

-brr-

Предизвиква редица негативни въздействия върху организма – астма, хиперактивност, нарушения на функцията на сърцето, черния дроб, щитовидната жлеза и стомаха. Съобщава се и за канцерогенно действие. Съществуват сериозни опасения, че Индигокарминът (Е132), който се получава от каменовъгления катран, предизвиква покачване на кръвното налягане, астма и алергични реакции. Според някои изследвания има и канцерогенно действие.

Като вещества, чужди на естествения метаболизъм, синтетичните оцветители, съвсем логично, предизвикват редица негативни ефекти, чиито интензитет и посока зависят от индивидуалните качества на съответния организъм, състоянието на неговата имунна система, наследствената предразположеност и т.н. За почти всички оцветители са установени пределно допустими дневни норми. Опитайте се обаче да откриете върху опаковката на който и да е хранителен продукт количеството на използвания оцветител. Подобна информация липсва, както и такава за риска за здравето, който поемате, посягайки към определен продукт.

Факт е, че в повечето страни съответните правителства и институции предпочитат „окопната война” с производителите. Периодично, за кураж, се обменя по някой изстрел, но по същество позициите остават непроменени и напълно приемливи за последните. Публична тайна е, че производителите разчитат на стабилно лоби в законодателната, изпълнителната и съдебната власт, разполагат с армия добре платени адвокати и сериозен финансов ресурс, към който винаги се намират небезразлични.

От друга страна, негативните ефекти на повечето хранителни добавки са, така да се каже, с „отложен старт” и по презумпция ще създадат проблеми на друга администрация, на друго правителство... В резултат нещата опират до знаменитата фраза на великия комбинатор Остап Бендер: „Спасението на давещите се е дело на самите давещи се”.

В случая може да се даде един прост и много ефикасен съвет: Не купувайте ярко оцветени хранителни продукти. Почти сигурно в тях присъства някой от изброените синтетични оцветители. А децата се привличат като магнит именно от тях...