Още от средата на миналия век са известни лечебните възможности на хемопоетичните стволови клетки.

Това са клетки, които се намират основно в костния мозък и са родоначалници на кръвотворната система. От тях съзряват левкоцитите, еритроцитите, тромбоцитите и други жизнено важни съставки на кръвта и имунната система. Първоначално стволовите клетки се използват основно при злокачествени хематологични заболявания, но областите на приложението им постоянно се разширяват.

Проблемът е, че в България системата на донорството на стволови клетки е изключително слабо развита, поради което пациентите трябва да разчитат основно на чуждестранни донори.
В масовите представи донорството на стволови клетки е свързано с някакви страховити процедури и негативно влияние върху здравето на дарителя, което няма нищо общо с действителността.

За да разберем каква е истината за ползата от трансплантацията на хемопоетични стволови клетки и как става даряването им от донора, се обърнахме към водещ специалист – доц. Георги Михайлов, ръководител на Клиниката по хематология в Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания – София.

Първите костно-мозъчни трансплантации са направени почти по едно и също време в края на 50-те години във Франция и САЩ.

Има две основни направления в трансплантацията на стволови клетки. В единия случай на пациента се прилагат извлечени и обработени по специален начин негови собствени клетки – автоложна трансплантация. При другия вид – алогенната трансплантация – се използват клетки, взети от донор. И при двата случая стволови клетки могат да се получат от периферната кръв, която преминава през специален апарат и след това отново се връща в организма. Има и метод на извличане директно от костния мозък чрез пункция, но това се прилага по-рядко.

Най-често автоложната трансплантация се използва при злокачествени заболявания на кръвта и лимфната система. В Европа всяка година се правят над 15 000 такива процедури. Всъщност автоложната трансплантация не лекува злокачественото хематологично заболяване. Тя дава възможност да се прилага много високи и ефективни дози химиотерапия, която може да ликвидира основното заболяване. Но химиотерапията унищожава и здрави клетки и именно чрез последващата трансплантация се възстановява нормалното състояние на организма.

-brr-

Когато се използват клетки от донор, се наблюдава един биологичен конфликт между тях и организма на пациента. В рамките на този сблъсък разчитаме присадените клетки да унищожат в максимална степен заболяването. Но присаждането на чужди клетки има и негативни влияния върху организма дори при висока съвпадимост с донора. Затова и алогенната трансплантация е по-голямо предизвикателство. Понякога тя може да завърши фатално, поради което се използва, когато няма други лечебни шансове.

Стволови клетки се трансплантират и при автоимунни заболявания, когато собствената имунна система погрешка атакува здрави тъкани, което води до различни хронични болести – напр. множествена склероза. Тук идеята е чрез прилагането на стволови клетки да бъде „рестартирана” имунната система, при което съществува реалната възможност да се избегнат нейните автоагресивни свойства.

У нас има национална програма за дарителство на хемопоетични стволови клетки. Всеки пълнолетен гражданин може да заяви в Лабораторията по трансплантационна имунология с ръководител проф. Елисавета Наумова, че иска да бъде потенциален донор. Там ще му вземат съвсем малко кръв от вената, за да установят имунологичните показатели. Информацията се пази в регистър и ако се появи пациент, който има нужда от лечение с клетки, които съвпадат по определени характеристики с тези на потенциалния донор, дарителят се кани и повторно трябва да даде съгласие за процедурата.

Това не крие никакъв риск за донора, а може да спаси живота на болния. Но за момента само няколкостотин души са заявили желание. Самото взимане на стволови клетки се прави чрез стимулация с определени препарати на мигрирането им от костния мозък в периферната кръв. След това донорът се включва към апарат, който филтрира неговата кръв, без – образно казано – кръвта да се „източва”. Отделят само търсените стволови клетки.

Веществата, с които се стимулира отделянето на клетки от костния мозък, нямат вредни ефекти. След процедурата и по-късно донорът не чувства нищо неблагоприятно, той реално не е загубил никакъв обем кръв. В света има 20 милиона души, които са готови да станат донори при необходимост. Благодарение на това се намират донори за българските пациенти.