Кратката, международно разбираема думичка „био” се намести за броени години сред емблемите на модерния свят.

Заедно с „мобилен”, „интернет”, „компютър”, тя бележи възходяща тенденция.

И докато високите технологии в комуникациите са в бясна иновационна надпревара, в областта на производството и консумацията на храни процесът върви - фигуративно казано – в обратна посока. Назад, към естественото, към истинското, към незамърсеното с цялата Менделеева таблица. Защото зад днешните сложни процедури, сертификати и обозначението „био” всъщност се крие всичко онова, което за предците ни е било просто храна, облекло, вино...

Десетилетната консуматорска еуфория от увеличените добиви при т.нар. интензивно земеделие (с употреба на пестициди, хербициди, химически торове и т.н.) отстъпи място на отрезвяването и на въпросите: Имаме повече като количество храна, но какво получаваме от нея? Имаме по-евтини и по-бързи методи за производство и преработка на продукти, но каква е действителната, некалкулирана цена в човешко здраве и безвъзвратно съсипана природна среда?

Отговорът е намерен и доказан от многобройни научни изследвания, но и без тях ние, човеците, усещаме безалтернативността на връщането към храната, добита и обработена без помощта на химията. Махалото е литнало много встрани, но осъзнаването на проблема е налице във всяка брънка от веригата и движението в добрата посока е видимо.

Биологичното земеделие напълно изключва употребата на минерални торове, синтетични препарати, антибиотици, хормони, растежни стимулатори. Биологичното животновъдство се стреми към отглеждане на традиционни породи животни, добре адаптирани към местните природни условия, при достатъчно пространство и естествена храна, без стрес и в добро здравословно състояние. Що се отнася до крайните продукти, и там забраните са стриктни - за използването на консерванти, оцветители, овкусители и синтетични аромати, на помощните вещества или облъчване при преработката, на генномодифицирани организми и техните производни.

-brr-

Защо да изберем биопродукти?

- Не приемате коктейл от вредни токсични остатъци. Една конвенционално отгледана ябълка съдържа по кората си около 20 вида токсични вещества дори след измиване.

- Пресните биопродукти съдържат средно 50% повече витамини, минерали и други микроелементи.

- Биопродуктите са единственият за момента гарантиран начин да се избегнат ГМО.

- Във Великобритания например 99% от конвенционално отглежданите животни се изхранват с генномодифицирана соя.

- Месото и млякото, произведени по биологичен път, са много здравословни. Интензивно отглежданите селскостопански животни приемат храна, замърсена с диоксини, бактериални и гъбични патогени и токсини, хормони на растежа и т.н. Остатъчни количества антибиотици, антипаразитни средства и др. могат да попаднат в млякото и месото. Смята се, че това може да предизвика понижаване на имунитета.

- Биомлякото например съдържа 2-3 пъти повече антиоксиданти и 50% повече витамин D.

- Биопродуктите са по-вкусни, по-трайни и по-добре се съхраняват през зимата.

- Биофермите по правило отделят специално внимание и грижа за зелени и буферни пояси, обиталища на местни видове диви животни, насекоми, влечуги и т.н. Тази екстра в природозащитата е трудно изчислима в пари, а и е практически безценна, ако мислим какво оставяме на децата си.

Как да разпознаем истинските?
Само и единствено логото на ЕС за биопродукция (на зелен фон листо от звездички), както и номерът на сертифициращата организация (BG и номер от 01 до 11) гарантира, че държите в ръце чист продукт, отговарящ на всички изисквания за „био”. Това е приетото за България наименование, другаде се употребява и „органично” или „екологично”. Всички други означения – природно, екологично, натурално – подвеждат, това не са автентични биопродукти. Особено много се жонглира с понятието „еко”. Затова – да гледаме знака!

Наистина на пазара се предлагат много продукти, чиито етикети подвеждат, че са произведени по биологичен начин. За това следят от Асоциацията на биотърговците, които сигнализират за нарушенията в Агенцията за контрол и безопасност на храните. Сред посочените наскоро ментета с подвеждащи надписи бяха няколко вида хляб, мед, лютеница, безалкохолни напитки, паста за зъби.

-brr-

Биохраните не са само за богати
Щандовете на около 220 магазина се зареждат с биохрани, но повечето са с чужди марки. Нерядък парадокс – изнасяме ги като суровина и после се връщат тук с двойни или тройни цени, а българите казват - биохраните са само за богати. Италианските или немските потребители ядат хляб от лимец (дива пшеница), а тук има само една фурна, която го прави.

Последната брънка от веригата – търговецът, има отговорността да не плаши купувачите с прекалено надути цени. При производителите продукцията не се оскъпява чак толкова много като себестойност. При зеленчуците цената е по-висока, защото често се изисква ръчен труд, но реално биозеленчуците не трябва да са с повече от 20 до 50% по-скъпи от обикновените.
И в Европа разликите в цените като цяло между био- и конвенционалните храни се движат в границите 20-30%. При месото може да стигне понякога и до 100%.

Пак според маркетинговото проучване – ако цената на биопродуктите е с 20-30% по-висока, 60% от потребителите в големите градове ще се ориентират към тях. Но ако е между 30 и 50% по-висока – купувачите вече стават само 10-20%. Има търговци, които наистина слагат цени, нямащи никакво оправдание. Например според Браншовия пчеларски съюз цената на килограм биомед на пазара трябва да е 12-14 лв. Бърз поглед по щандовете установява, че е почти двойно по-висока.

Пътят до трапезата
У нас и биопроизводството, и предлагането са много хаотични. Ако напишете „биопродукти” в Гугъл, ще излязат 30-40 страници. Онлайн търговията се разрасна неимоверно, продавачите никнат като гъби, активизира се и търсенето. Организират се групи – най-вече от млади семейства в големите градове, които си купуват директно от фермите продукти. Това е едно възможно, но частично решение.

В същото време всеки търговец, дистрибутор си търси и намира сам продуктите. Има крещяща нужда от поне една централизирана борса за биопродукти, което и ще ги поевтини значително, но е необходима помощ от държавата за създаването на физическа и на електронна борса.

Преди 2 години специално проучване показа, че българите търсят на биощандовете основно пресни плодове и зеленчуци, хляб, млечни произведения. Но за производителя е по-просто да се добере до чуждия пазар. Търговците от своя страна, виждайки какъв асортимент се търси, го внасят, тъй като това е по-лесно. Въпросът кой е ощетен е риторичен.