Публикация

Жегата – изпитание за биологичния хардуер

От бабите ни е предадено безапелационното предупреждение, че непременно ще настинем, ако стоим „на течение”.


За мнозина това се е превърнало почти във фобия. Дори сме си сътворили и закачката, че българинът се бои най-много да не настине и да не се мине. Дали и доколко обаче сме пренесли тази предпазливост към използването на сравнително новото спасение, когато жегата е с код „жълто” - климатика?

Отговора търсим от специалист, който всеки ден се среща с резултатите от коварните летни простуди - д-р Росица Шейтанова, физиотерапевт в МЦ „Здраве за всеки”.

По-калените хора са по-издръжливи и на простуда, и на вируси, и на различни болести. Затова за някого казваме, че е „кекав”. Да си „на течение” не е опасно, ако е за кратко. Но ако в къщи, в офис, в конферентна или театрална зала човек се задържи по-дълго „на течение”, то може да създаде проблем, защото простудява неусетно и не е задължително да се прояви с кашлица или хрема. Много често започват болки в гърба, врата, кръста, които не са безобидни и не минават с обичайните хапчета, с които хората се опитват да се справят.

Най-често се засяга гърбът – защото това е силно рефлексогенна зона и има много центрове на болка. Това е наистина много чувствителна част от тялото, особено ако човек е по принцип обездвижен, със слаба мускулатура, която не е в състояние да държи скелета в тонус. Като се прибави и едно запотяване, да се появи такава болка никак не е рядко явление и тя трудно би се поддала на самолечение. Ако пък човек има хроничен проблем – плексит, дископатия, гръбначно изкривяване, нещо дори позатихнало и позабравено, то може да се обостри от престой „на течение”.

Все по-широка е употребата на климатици - в офиси, магазини, обществени сгради, в домовете, в автомобилите. Но има правила, чието нарушаване може да ни създаде сериозни здравословни проблеми. Когато разликата между температурата навън и в климатизираното помещение е повече от пет градуса, рискът е наистина много голям – дали ще е гърлобол, хрема, дали болки в кръста. Причината е, че човешкият организъм не е пригоден за такива ситуации. Тялото ни си има собствена терморегулация. При студено време се задействат защитни механизми и се отделя по-малко топлина.

През лятото обаче при жегата се разтварят всички пори, кръвообращението се засилва, затова и лицето се зачервява. За да се саморегулира, живият организъм отделя повече топлина. Нашият биологичен софтуер през лятото е пренастроен за жеги. И когато го подложим на изкуствено създадения студ в климатизираното помещение, организмът не знае как да реагира, блокира, той обикновено не може да се защити, тъй като не е подготвен. Вследствие на естествената терморегулация човек е запотен, зачервен и студът го атакува директно.

При повечето хора резултатът е стягане и болка в гърлото (което те отдават на студените напитки и сладоледа), но обикновено е от климатиците. Другата група оплаквания са от силна болка във врата, кръста или гърба, които се упорити и не минават за 2-3 дни. В този случай трябва да се намеси лекар. Голяма грешка правят хората, които се самолекуват, защото обикновено те отиват на масаж. В този случай масажът обаче е абсолютно забранен. При остри простудни състояния за момента болката стихва, но след няколко часа се явява още по-силно. Лекарят може да определи дали не е причинена от друга болест.

Но ако е от простуда, лечението за нас не е трудно. Препоръчваме специални кремове, гелове за мазане, избягваме да прилагаме веднага химия, тежки медикаменти. Разчитаме много на билковите препарати, сред тях с чудесен, изпитан при нас, ефект, е „Неокс” – олио и крем. Болезненото място на гърба се маже 2-4 пъти дневно, продуктът не предизвиква никакви алергични реакции, понася се отлично и от малки, и от големи.

" }-->

Коментари