Публикация

Сенките на невидимите лъчи

Има открития, които не са подвластни на времето и чиято стойност не намалява, а напротив – расте с годините. Такова е забележителното откритие на Вилхелм Конрад Рьонтген, което предизвиква истинска революция в медицината, биологията, кристалографията, археологията, криминалистиката и в много други области.


В мразовитата утрин на 3 януари в далечната 1896 г., за ужас на слисаната и останала с пръст в уста конкуренция, продавачите на виенския вестник „Нойе фрайе прессе” крещели с пълно гърло: „Сензационно откритие! Професор Рьонтген откри невидими, всепроникващи лъчи! Сензационно откритие!”.

Съобщението с мълниеносна бързина обхожда света – от полюс до полюс. В интерес на истината трябва да признаем, че Рьонтген стига до откритието съвсем случайно, което по никакъв начин не омаловажава заслугата му – учен с изключителна ерудиция, пунктуален до педантизъм експериментатор със завидна наблюдателност и прозорливост. Да, той наистина случайно забелязва призрачното сияние на стъкленицата с бариева сол на работната маса, предизвикано от катодната лампа, която забравил да изключи, но всичко последвало съвсем не е случайно... Петдесет дни пълно отшелничество в мрака на лабораторията, насаме с тайнствените лъчи, откъснат от целия свят, дори от Берта – любимата жена, мобилизирайки до пълно изтощение физическите си сили и интелектуален потенциал, той търси отговор на множеството въпроси, стоварили се като огромна лавина върху него.

Из града плъзват слухове, че професор Рьонтген – ректор на Вюрцбургския университет, е тежко болен и скоро ще получи последно причастие. Снимката на лявата китка с брачната халка на фрау Анна Берта се превръща в сензация номер едно на света, който от този декемврийски ден вече не е същият. Откривателят получава ласкави писма от светилата на физиката Уилям Томсън, Джордж Стокс, Анри Пуанкаре, Лудвиг Болцман. Самият кайзер Вилхелм II го кани на аудиенция, за да се срещне с новоизгрялото светило в небосвода на немската наука. Вежливо, но твърдо и с достойнство, Рьонтген отказва предложената благородническа титла, високоплатената длъжност в Академията на науките, както и поста ръководител на катедрата по физика в Берлинския университет, с което си спечелва неприязънта на коронованата особа. Шумът около откритието потиска учения, както и съблазнителните предложения, валящи от всички страни и вещаещи финансови изгоди. Ръководен от твърдото убеждение, че неговото откритие, без всякакви ограничения, трябва да служи за благото на човечеството, той не предявява никакви претенции за придобиване на патент върху него.

В жълтите, а и в сериозните издания се печатат хиляди статии, в които на всевиждащите, всепроникващи и загадъчни Х-лъчи на немския професор се приписват умопомрачителни свойства. В това число и четене на мисли. Край на дълбоката интимност на човешката душа! Дяволското откритие разтревожило не на шега както благородните девици, така и държавните мъже. Защото всеки на този свят си има своите малки или големи тайни. Казват, че тези проклети лъчи могат безпрепятствено да проникнат под дрехите, с всевиждащите си очи да опипат всяка гънка от тялото и (о, ужас!) зад грешната плът да надзърнат и в самата душа! Известният американски изобретател Томас Едисон получил пратка театрални бинокли, съпроводени с горещата молба на подателя да монтира в тях устройство за гледане под... дрехите. По понятни причини Едисон не изпълнил молбата на поръчителя, който трябвало да се прости с вълнуващите изследвания в областта на сравнителната анатомия. Все пак великият изобретател не останал съвсем „на сухо”.

Само месеци след откритието на Рьонтген той се сдобил с подходящо устройство и на откритата в Ню Йорк изложба, срещу съответно заплащане, предоставил възможност на желаещите да се полюбуват на изяществото на своя скелет. Вследствие на непрекъснатото облъчване неговият помощник получил тежки изгаряния и починал, поради което Едисон набързо прекратил опасния бизнес. По същото време евтино издание в Новия свят убеждава читателите си, че чрез Х-лъчите могат да се придобият неограничени знания - достатъчно е текст или чертеж да се проектира върху мозъчната кора, за да остане там завинаги. Група ентусиасти пристъпва към приложение на удивителните лъчи за... подмладяване на старци. Фантастичен бизнес! Та кой не иска отново да е млад?! В бъдеще се предвиждало разширяване на услугата – съживяване на мъртъвци. Със светкавична бързина и настойчива реклама на пазара се появяват дрехи и аксесоари, „предпазващи” от всепроникващите лъчи.

Светът е обхванат от лъчева треска, която не подминава и сериозни учени. Последват „открития” и на други лъчи – N, G, F, с още по-умопомрачителни свойства, в т.ч. и способни да предават мисли на разстояние. Във френската Академия на науките Пиер Блондло докладва над сто статии за N лъчите, върху които работи и Жан Бекерел, синът на откривателя на радиоактивността Анри Бекерел. В крайна сметка Блондло загубва разсъдъка си, а Жан се отървава по-леко – със солени шеги в любимото кафене.

През 1901 г. за своето забележително откритие Вилхелм Рьонтген е удостоен с първата новоучредена Нобелова награда. Чужд на показността и почестите, той (за първи и последен път в историята на това най-престижно отличие) отказва публична лекция за направеното от него откритие. В този тържествен ден никой не си спомнял вече, че всъщност той не притежава диплома за... средно образование. Поради отказа да издаде автора (между другото – негов приятел) на карикатурата на учителя по физика – хер Патерсън, Рьонтген е изключен от гимназията в Утрехт. Сериозната математическа подготовка обаче му позволява да се запише в Цюрихската политехника, чиято администрация не предявила особена придирчивост към липсата на подобен атестат.

Ръководен от патриотични чувства в навечерието на Първата световна война, Рьонтген предоставя получените средства от Нобеловата награда за победата на отечеството, което, както е известно, не се случва. Германия търпи огромни загуби – два милиона убити, стотици хиляди осакатени, в държавата цари глад и разруха. За наука не може и да се мисли. Той вече не чете лекции, няма ги и аспирантите. Ученият претърпява непоправима загуба и в личен план – през октомври 1919 г. завинаги го напуска любимата жена – Анна Берта. Жозефина, приемната му дъщеря и последна утеха, се омъжва и напуска дома, в който окончателно се заселват тъгата и самотата. 

Рьонтген пътува до работното си място – Метрологичната лаборатория, в третокласен вагон и търпи сериозни лишения. Величествената му и достолепна фигура се изгубва в протритите дрехи, издаващи крещящата липса на грижовна женска ръка. В тези дни на скръб и самота Рьонтген дори не обръща внимание на отправените нападки от страна на Филип Ленард, по-късно глава на „чистата” арийска физика, който, ръководен от най-черното човешко чувство – завистта, с всевъзможни средства оспорва постижението му. Амбициозен и самолюбив, той не може да си прости, че е бил само на  крачка от това забележително откритие и не я е направил. В крайна сметка постига своето – през 1905 г. той също получава Нобелова награда.

На 10 февруари 1923 г., забравен от всички, Вилхелм Конрад Рьонтген напуска този свят, покосен от рак, получен в резултат на прекомерното облъчване с всепроникващите Х-лъчи. Колко ли мъка е имало в сърцето му, когато е написал думите, адресирани до приятеля му Цендер – негова единствена крехка опора в дните преди смъртта: „Моят живот ми се струва тъй безсмислен”.
В изпълнение на последната му воля всички негови писма и ръкописи, в това число и незавършени и непубликувани изследвания, са изгорени.

Информативно
Според статистиката 70% от поставените в света диагнози се базират на рьонтгенодиагностични данни. С използване на този метод могат да се поставят диагнози и на хора, живели преди стотици, дори хиляди години. Последвалите забележителни успехи в областта на биологията, в частност изясняване на пространствения строеж на хемоглобина и на белтъчните вещества, също се дължат на лъчите, открити от Вилхелм Рьонтген. Това поставя началото на истинска революция в биологията и медицината...

Още през 1896 г. 80-годишният анатом Алберт фон Кьолликер, потресен и възхитен от направеното откритие, предлага Х-лъчите да бъдат назовани Рьонтгенови лъчи, което предложение е прието с бурни овации от научното общество. До края на живота си Рьонтген използва даденото от него първоначално наименование – Х-лъчи.

 

" }-->

Коментари