През 1906 г. японецът д-р Митцумаро Цуджимото изолирал от черния дроб на особен вид дълбоководна акула екстракт, съдържащ необичайно вещество, наречено сквален (на латински squalus – акула), интересът към което в продължение на цяло столетие, чак до наши дни, лавинообразно нараства.

Изучавайки това вещество през 1931г. швейцарецът Паул Карер, носител на Нобелова награда, стигнал до удивителното заключение, че то изпитва неистов „глад” за водород, който с лекота отнема от водата, в резултат на което се освобождава... кислород. Жизненоважният кислород! По такъв начин, в условията на ужасяващата хипоксия (ниско кислородно съдържание) в морските дълбини, дълбоководните акули насищат с него своите клетки.

Но нали една от главните причини за стареенето на клетките и развитието на редица заболявания у човека е недостатъчното насищане на тъканите с кислород? В резултат още в тридесетте години на миналия век забележителното вещество – скваленът, било успешно приложено в Япония при лечение на болни от туберкулоза. Последвалите интензивни изследвания показали, че скваленът дава отлични резултати и при лечение на кожни заболявания и захарен диабет.

Установено било, че той има и изявено бактерицидно и антивирусно действие. Забележителен положителен ефект бил наблюдаван при хора, страдащи от заболявания, свързани с понижен имунитет – алергии, астма, псориазис, артрит и дори СПИН. Насищайки кожните клетки с кислород, скваленът стимулира тяхното „подмладяване”, както и производството на важните белтъци колаген и еластин, в резултат на което кожата става по-здрава и по-еластична. Наблюдава се и чувствително подобрение на състоянието на ноктите и на косата.

„Букетът” от благотворни въздействия на това вещество се допълва от активизирането на работата на нервните клетки, което води до подобряване на мисловната дейност, паметта и настроението. Уникалното свойство на сквалена да освобождава активен кислород предопределя неговото широко разпространение в растителния и в животинския свят, макар и в далеч по-скромни, в сравнение с дълбоководните акули, количества. Необичайно високо е неговото съдържание в маслото на амаранта (до 8%), с което биха могли да се обяснят множеството негови полезни свойства, които напоследък усилено се изучават.

Сквален се съдържа и в студено пресования зехтин (до 0,8%), в маслата от пшеничени зародиши и оризови шлюпки и т.н. Но истинските открития, свързани със сквалена, тепърва предстояли... През 1926 г. се изказва предположението за „родствена връзка” на сквалена с холестерола, веществото, което играе особено важна роля в човешкия организъм – синтез на клетъчните мембрани, на стероидните хормони, управляващи редица жизненоважни процеси, както и на витамин D.

Тази „родствена връзка”, указваща, че скваленът е биохимичен предшественик на холестерола, беше потвърдена окончателно през 1953 г., както и обстоятелството, че той е родоначалник и на една особена група вещества – фитостеролите, открити през 1922 г., чиито забележителни профилактични и лечебни свойства, както показаха по-късните изследвания, са повече от удивителни.

През 1953 г. О. Полак публикува резултатите от сензационни изследвания, указващи, че фитостеролите понижават нивото на холестерола в кръвта, чийто „излишък” в човешкия организъм, както се знае, е причина за редица сериозни сърдечно-съдови проблеми. Оказва се, че този ефект се дължи на вече споменатото много близко сходство в структурите на холестерола и фитостеролите. По какъв начин се постига той? Както е известно, съществуват два типа холестерол – т.нар. лош, включен в състава на липопротеините с ниска плътност (LDL) и добър, участващ в липопротеините с висока плътност (HDL).

Липопротеините с ниска плътност (LDL) включват холестерола, постъпващ с храната и този, продуциран от черния дроб (тяхното съотношение е приблизително 1:4). Чрез кръвния ток този холестерол се доставя до клетките, които, както казахме, го използват за синтез на редица важни за организма вещества. Излишъкът му се извежда от клетките към черния дроб, но вече в състава на липопротеините с висока плътност (HDL). Той представлява т.нар. добър холестерол. В черния дроб този холестерол частично се превръща в жлъчни киселини и заедно с тях се отвежда в червата.

Там част от него обратно се всмуква в кръвта, а друга се изхвърля. По такъв начин организмът поддържа нивото на холестерола в нужните граници. При високи нива на холестерол обаче организмът не може да се справи с тях, в резултат на което се повишава съдържанието на лошия (LDL) холестерол, който частично се отлага по артериите под формата на атеросклеротични плаки.  Каква е ролята на фитостеролите в тази сложна картина? Попадайки в червата те пречат на усвояването на холестерола, внасян с храната, както и на този, попаднал там заедно с жлъчта, „заблуждавайки” (поради голямото сходство в строежа) съответните рецептори, контролиращи този процес.

Този забележителен ефект на фитостеролите се изучава с изключителен интерес в продължение на половин век. В резултат беше установено, че ежедневната консумация на 1 до 3 г фитостероли води до понижение на нивото на холестерола с 10-15%. А намаление на съдържанието на последния в кръвта само с 10% понижава четирикратно риска от инфаркт на миокарда! За жалост резорбцията от храната на „познатия” на организма холестерол е много по-добра (30-70%) в сравнение с „непознатите” фитостероли, чието усвояване съставлява едва 1%.

Което, за достигане известен положителен ефект, предполага непрекъснатото присъствие на фитостеролите на трапезата – под форма на вече споменатите семена и ядки, както и растителни масла, съдържащи ги в по-големи количества.
По данни на Европейския орган по безопасността на храните (EFSA) само 1 до 4% от населението консумира ефективното количество фитостероли (1 до 3 г дневно). Тяхното средно потребление от останалото население не надхвърля 400 мг, което е твърде недостатъчно, ако се цели постигане на осезаем терапевтичен ефект. За достигане на упоменатата „норма” човек би следвало да изяжда дневно около 400 домата, 70 филии хляб, над половин килограм сусам или да изпие около три литра царевично масло...

В резултат на пазара в редица страни се появиха някои храни, обогатени с фитостероли – маргарини, майонези, кисело-млечни продукти, дори плодови сокове. По данни на EFSA повишеният прием на фитостероли има един преодолим недостатък – леко се понижава усвояването на мастноразтворимите витамини и антиоксиданти бета-каротин и ликопен, както и на витамините А и Е. Указанието на този орган е на етикета на съответния продукт производителят да предупреди за този ефект и да препоръча завишена консумация на плодове, зеленчуци и риба. Фармацевтичната индустрия също не закъсня – под формата най-често на хранителни добавки се предлагат всевъзможни препарати, съдържащи сквален и фитостероли. Интересът към тези вещества се подхранва и от откритите през последните години и други техни полезни свойства.

Доказано беше например, че бета-ситостеролът нормализира нивата на инсулин и кръвна захар при диабет тип II, облекчава възпалителните процеси и спазмите в организма, положително повлиява заздравяването на язви и има антибактериално и противовирусно действие. Друг фитостерол – бета-ситоситеролът, както и гликозидът му (стеролин), имат противовъзпалително и обезболяващо действие и подсилват имунитета. Германски учени установиха, че фитостеролите имат изявено положително въздействие при хиперплазия (уголемяване) на простатната жлеза. Стана известно също така, че те в значителна степен поглъщат опасните ултравиолетови лъчи, т.е. те са мощен естествен слънцезащитен филтър. А всичко започна с онзи знак от дълбините на океана, даден ни от природата, който разгадаваме повече от столетие...

Любопитно
Фитостеролите принадлежат към групата на т.нар. растителни стероли, която включва около 100 представители. В структурно отношение те са изключително близки с холестерола и в растителните клетки изпълняват подобни функции – изграждат клетъчните мембрани. Богати на фитостероли са някои семена и ядки – сусамът (около 400 мг/100г), покълналата пшеница, кашуто, слънчогледът, орехите, фъстъците и т.н. Особено високо е тяхното съдържание в някои растителни масла – от облепиха (1,6г/100г),  царевица (1г/100г), соя (0,3г/100г) и др. Фитостероли са открити и в редица зеленчуци.