Публикация

Подробно за фосфора

Никоя химера в човешката история не е била тъй дълго и упорито преследвана – почти цяло хилядолетие, както несбъднатата мечта на алхимиците – философският камък, способен да превръща неблагородните метали в злато.


Обсебен от тази безумна идея, войникът в оставка от Хамбург Хенинг Бранд – човек без образование, но амбициозна и авантюристична натура, решил, че всичко жълто на този свят съдържа жадувания метал. В плен на тази мисъл той се снабдил от местните казарми с около тон урина и дни наред, всред неописуеми зловония, я изпарявал и накалявал. И чудото станало! След дълги усилия и душевни терзания Бранд получил восъкообразно вещество, което светело в тъмнината.

Съзерцавайки призрачната светлина, мистично настроеният откривател решил, че е постигнал заветната мечта на алхимиците – философския камък. По този странен и вълнуващ начин през 1669 г. бил открит един от най-важните химични елементи на нашата планета – фосфорът, комуто било съдено да изиграе важна роля в човешката история и чието значение за живота на Земята е повече от неоценимо.

В човешкия организъм неговото съдържание е около 1%, като основното му количество (85%) е съсредоточено в костните тъкани и зъбите, в изграждането на които участва и друг химичен елемент – калцият. През 1939 г. немецът доктор Ханс Айкерман изолирал от семената на соята особена, съдържаща фосфор липидна фракция, която през 1846 г. френският химик Морис Гобли открива и в жълтъка на яйцето. Последният нарекъл това вещество лецитин.

Оказало се, че той е изграден от глицерин, две мастни киселини (в лецитина това са полиненаситените и особено ценни незаменими мастни киселини линолова и алфа-линоленова), фосфорна киселина и аминоалкохол (в лецитина това е холин – витаминоподобно вещество, от който организмът синтезира ацетилхолин, участващ в провеждането на нервните импулси). По-нататъшните изследвания показали, че лецитинът принадлежи към особено важна група биологично активни вещества – фосфолипиди, чието значение за човешкия организъм е наистина неоценимо.

Без преувеличение може да се каже, че тези вещества са жизненоважни не само за организма като цяло, но и за всяка от неговите над 600 трилиона клетки. Установено беше, че заедно с холестерола те са основния градивен елемент на клетъчните мембрани, представляващи входно-изходния пропускателен пункт на клетките. Но докато холестеролът им придава твърдост и здравина, то фосфолипидите им осигуряват пластичност, еластичност и по-добра пропускливост. За съжаление с възрастта количеството на холестерола в клетъчните мембрани нараства за сметка на фосфолипидите, което се отразява неблагоприятно на тяхната пропускливост и функциите на клетките като цяло.

-brr-

Най-богати на фосфолипиди са тъканите на мозъка, черния дроб и сърцето, в които тяхното съдържание е съответно 30, 10 и 7%. През шестдесетте години на миналия век доктор Лестър Морисън публикува уникални изследвания, в които е установено, че приемането на лецитин в продължение на няколко седмици при 80% от пациентите води до намаление на нивото на холестерола почти наполовина. В резултат на задълбочени изследвания  по безспорен начин беше доказано, че фосфолипидите играят основна роля в транспорта на липидите в човешкия организъм, в т.ч. и на холестерола.

Тази тяхна важна функция се обуславя от уникалния им строеж на вещества с амфифилни (разтворими в полярна и неполярна среда) свойства. С неполярната си част те се закрепват за мастната капка, а другата – полярна, им осигурява безпрепятствено пътешествие с кръвния ток до всички точки на човешкото тяло. В случая на холестерола в транспорта участва и особен белтък, в резултат на което се образуват т.нар. липопротеидни комплекси с висока (HDL) и ниска (LDL) плътност (т.нар. добър и лош холестерол), чиято роля за състоянието на сърдечносъдовата система е добре известна. Установено е, че една молекула фосфолипид може да свързва три молекули холестерол, извличайки го дори от вече образувани атеросклеротични плаки.

Според едно любопитно изследване дори при употребата на прекалено голямо количество яйца (до 20 на ден!), благодарение на съдържащия се в тях лецитин не се наблюдава забележимо увеличение на нивото на холестерола в кръвта.

Доказано е, че фосфолипидите имат изявено антиоксидантно действие и препятстват натрупването на свободни радикали, които са основна причина за стареенето на организма и развитието на болести като атеросклероза, рак, високо кръвно налягане, захарен диабет и др. Лецитинът, основният фосфолипид в организма, влияе благотворно на функциите на черния дроб, действайки като хепатопротектор и детоксикант. Добре известно е, че от състоянието на главната биохимична лаборатория – черния дроб, в най-висока степен зависят цялостното състояние и основните жизнени функции на човешкия организъм.

-brr-

Фосфолипидите имат огромно значение за храненето на мозъчните клетки и за усвояването на важните мастноразтворими витамини A, D, E и К. Най-богати източници на лецитин са яйчният жълтък, соята, слънчогледовото семе, черният дроб, сиренето и др. Лецитинът се синтезира от човешкия организъм, но при физически и психоемоционални натоварвания той се изразходва в значителна степен, в резултат на което неговото количество, което се оценява на около 300 г, може да намалее чувствително. Увеличаването на неговото съдържание в ежедневния рацион има определено положително въздействие върху организма.

Фосфорът е основен елемент и главно действащо лице в уникалното по своето действие вещество аденозинтрифосфат (АТФ), което съхранява енергията, получавана при усвояването на хранителните вещества, и я предоставя за успешното протичане на многобройните биохимични процеси, свързани с жизнената дейност на организма. Това е най-обновяваното вещество в човешкия организъм – продължителността на „живот” на една негова молекула е не повече от минута, като за денонощие тя претърпява няколко хиляди цикъла. За поддържане на своята енергосистема организмът дневно произвежда над 40 кг АТФ.

Освен изключително отговорната си функция на акумулатор на жизнена енергия това вещество изпълнява и други, не по-малко важни функции, една от които е синтезът на най-високоорганизираните вещества в природата, съхраняващи в най-чист вид замисъла на Твореца – дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) и рибонуклеиновата киселина (РНК). Връзките между отделните градивни елементи в макромолекулата на ДНК, съхраняваща и предаваща от поколение на поколение наследствената информация за всеки жив организъм в природата, се осъществяват чрез остатъци от фосфорна киселина. По аналогичен начин е построена и макромолекулата на РНК, която играе основна роля в реализацията на генетичната информация и биосинтеза на белтъчните вещества.  

Любопитно
Дневната потребност на организма от фосфор за възрастен съставлява 1-2 г, за бременните жени и кърмещите майки тя е двойно по-голяма – 3-4 г, а за децата и подрастващите – 1,5-2,5 г. Неговото усвояване е много по-ефективно, ако се приема в съчетание с калций, чието количество следва да е два пъти по-голямо. Най-богати източници на фосфор са сухите дрожди (1,3 г/100 г), сиренето (0,6 г/100 г), рибата (0,3-0,4 г/100 г), следвани от месото, яйцата, бобовите култури (фасул, грах, соя и др.). Недостигът на фосфор води до развитие на остеопороза, а у децата – на рахит. Ако азотът с право е наречен елемент на живота, то фосфорът определено е негова квинтесенция.

Коментари