Публикация

Водата – природно чудо

Водата е може би най-разпространеното вещество на Земята, което съпровожда буквално всеки миг от нашето съществуване.


Самите ние повече от три четвърти се състоим от вода. Плодът в майчината утроба съдържа 92% от нея. Понижението на съдържанието й в организма само с 2% предизвиква жажда, с 10 % – халюцинации, а с над 12% – мъчителна смърт. Т.е. водата е неделима част от живота. С нейната загуба си отива и той. Остаряването определено е свързано с понижение на съдържанието на вода в клетките и в организма като цяло.

Водата е едно наистина уникално вещество, много от свойствата на което независимо от неизброимия брой научни изследвания и до ден днешен остават загадка. Например това, че за разлика от всички течности при минусови температури тя увеличава обема си, а при плюсови – намалява. Или пък че при нормални условия може да съществува в трите агрегатни състояния – течно, твърдо и газообразно. Има и много въпроси, останали без задоволителен отговор. Например защо водата има най-голямо повърхностно напрежение от всички течности или защо тя е най-добрият разтворител на земята?
По мнение на редица авторитетни учени един от най-важните изводи, свързани с водата, е, че ние на практика не знаем почти нищо за нея... Едно от свойствата й, предизвикало ожесточени и нестихващи и в наши дни спорове, е наличието на т.нар. памет на водата.

Тази „еретична” мисъл през 1988 г. изказа в престижното научно списание Nature французинът д-р Жак Бенвенист – виден френски имунолог. Според хипотезата му при контакта си с дадено вещество водата променя своята структура, която запазва дори и при многократното разреждане на разтвора, когато концентрацията му на практика е сведена до нула. Ако това наистина е така, следва логичният въпрос: Какво остава в разтвора, след като в него на практика отсъства лекарственото вещество? Д-р Бенвенист дава търсения отговор: В разтвора остава „паметта” за това вещество и тази, вече структурирана, вода може да предава информацията, с която е заредена. Идеята на французина със своята грандиозност и дързост предизвиква възприетите канони във физиката и химията и става повод за един от най-сериозните научни спорове през последните години.

Естествено, основните усилия са насочени към установяване на наличието на структурни елементи във водата, както и на факторите, които предизвикват тяхната поява. Според руския учен Станислав Зенин, защитил докторска дисертация върху тази тема, „структурирането” на водата се състои в появата на отделни достатъчно стабилни, но динамични образувания на водните молекули, т.нар. клъстери, в чийто състав влизат 57 единици. От своя страна 16 от тези полиасоциати, характеризиращи се с правилна геометрична форма, се свързват в гигантска структура, която включва 912 молекули вода. Именно с подредбата на клъстерите, т.нар. водни информационни кванти, се осъществява записът в паметта на водата.

Структурирането на водата става под действието на различни химични вещества, разтворени в нея, различни електромагнитни въздействия, дори и човешко присъствие – думи, мисли и чувства. В топлотехниката отдавна се използва магнитната обработка на водата за намаляване на образуването на котлен камък в тръбопроводите и парните котли на топлоцентралите. Физиците теоретици дружно отричат протичането на каквито и да било промени във водата под действието на магнитното поле, а още повече – запазването им след прекратяването на неговото въздействие. Но опитът показва съвсем друго – водата променя редица свои свойства и запазва тези промени в продължение на десетки часове...

Публикувани са редица изследвания, указващи, че дори свръхслабите електромагнитни полета, генерирани от човека при различни емоционални състояния – радост, печал, гняв, също предизвикват изменения в структурата на водата, която структура може да се предава и възприема от обикновената вода. Привеждат се данни, съгласно които около две трети от клетъчната вода в живите организми е структурирана и нарушаването на това състояние се отразява неблагоприятно на техния жизнен статус. Добре известна е поуката, достигнала до нас от дълбините на вековете, да не се сяда с лоши мисли на трапезата (на нея присъстват толкова продукти, съдържащи вода!), както и с агресивно настроени или ругаещи хора.

Смята се, че плодовете и зеленчуците съдържат структурирана вода, която идеално подхожда на човешкия организъм и спомага за възстановяване на нарушената структурата на водата в него, за което той би трябвало да изразходи значителен жизнен ресурс.
Изключителна популярност сред защитниците на тезата за наличието на структурна памет у водата придоби японецът д-р Емото Масару, който изследва въздействието на различни музикални произведения, както и на човешките емоции, върху възникването на определени структури в нея. Анализирайки наблюдаваните фантастични и феерични образувания, получени чрез шоково замразяване на водата под -70 0С, той прави извода, че хубавата музика и положителните емоции водят до получаване на симетрични и красиви фигури, а лошата музика и отрицателните емоции – до уродливи и безформени. Може би това е отговорът на водата за доброто и красивото в нашия свят?

Общоприето е схващането, че животът на нашата планета е възникнал преди милиарди години именно във вода. И през целия си живот ние носим в себе си частица от този първичен океан, която ни съпровожда до края на дните ни. Кой, как и защо е направил върху водата записа за еволюцията на живота на нашата планета? Има убедителни доказателства, че водата с промяната на своите свойства реагира на процесите в Космоса (слънчеви затъмнения и изригвания, поява на слънчеви петна, фазите на Луната и т.н.) и предава тези промени на всички живи организми на планетата – растения и животни, в това число и на човека. А може би тя получава „указания” от далечния Космос, чрез които продължава да управлява процесите на Земята?...

Не са малко учените, които смятат, че водата е средата, чрез която се осъществява информационен обмен между живите организми на Земята, както и между неживата и живата природа. Догматизъм, научна ерес, фантазьорство или гениално прозрение представлява хипотезата за паметта на водата? В наши дни категоричен отговор на този въпрос, касаещ устоите на мирозданието, не се наема да даде никой. Може би, поучени от историята, все пак не трябва да забравяме, че много от „еретичните” и яростно отхвърляни от науката прозрения имат най-съществен принос за човешкия прогрес.

Според носителя на Нобелова награда и откривател на СПИН французина професор Люк Монтание „Грешка на науката е да твърди, че непонятното не съществува”.

По повод хипотезата на своя сънародник д-р Жак Бенвенист той казва: „Смятам, че моите изследвания върху СПИН ме накараха да се приближа към неговите идеи и на практика да ги потвърдя”. А междувременно фондацията „Джеймс Ранди“ (JREF)  дори определи премия от един милион долара за убедителна демонстрация на наличието на памет у водата.

На този етап едно е сигурно, че дарът, наречен живот, е поверен на единственото вещество във Вселената – водата, която го е съхранила в продължение на милиони години и е способна да го предаде на бъдещето. За разкриването на тайната на другите нейни удивителни свойства очевидно трябва още да почакаме.

Любопитно
През своя живот човек изпива цели 75 тона вода. Това означава, че с нея в организма попада огромен обем информация, която насочва и съществено влияе на жизнените процеси в него. Сериозни спорове и обвинения за лъженаучност, дори шарлатанство предизвикаха твърденията, че молитвата в свещения храм на което и да е вероизповедание води до структуриране на водата, в резултат на което тя придобива целебни свойства. Описани са наблюдения, съгласно които само 10 милилитра осветена вода могат да структурират и да предадат уникалните си свойства на 60 литра вода. В паметта и в епосите на много народи, в това число и на нашия, са запазени предания и притчи за магическото действие на „светената” или „живата” вода, изцерила болни и недъгави, дарила със зрение незрящи.


" }-->

Коментари