Публикация

Връзката между поведението, природата и здравето на сърцето

Интервю с проф. Нина Гочева, ръководител на клиниката по кардиология в Националната кардиологична болница.


Проф. Гочева, постоянно хората получават съвети, че при определени природни обстоятелства особено сърдечноболните трябва да бъдат много внимателни, например при слънчеви изригвания, магнитни бури, силни ветрове, ниски температури и т.н. Доколко има истина в такива предупреждения?
По тези въпроси няма много научни публикации. В тази област е трудно да се правят сериозни изследвания, защото те са скъпи, продължителни и не гарантират, че в крайна сметка ще има някакви конкретни резултати. Затова всички познания, които имаме за влиянието на определени физични явления върху здравето, са в резултат от дейността на НАСА и на Руската космическа програма.

Специално по отношение на магнитните бури най-много са публикациите от руснаците. Но всички са единодушни, че тези бури нямат особено влияние при хора, които принципно са здрави. При сърдечноболните, особено при прекаралите инфаркт на миокарда, има повишен риск от възникване на ритъмни нарушения.

Известно е, че сърдечният ритъм е функция на една биологична електрическа система, която може да бъде повредена независимо от общото състояние на самия сърдечен мускул – миокарда, и на сърдечните клапи. За хипертонията магнитните бури нямат особено влияние. Но сякаш се наблюдава и по-голяма честота на инфарктите в периоди с магнитни бури. Все още не е ясно точно на какво се дължи това.

А какъв е практическият опит във водещата кардиологична клиника у нас?
Ние наблюдаваме същите закономерности, които са описани и в научните статии – през зимата честотата на инфарктите е по-голяма, смъртността от сърдечни болести също, както и общата смъртност. Става въпрос за месеците януари, февруари и март.

С какво точно зимата влияе на здравето, може би студът свива кръвоносните съдове?
Нещата не са така прости и еднозначни. Човешкият организъм не е в такава елементарна физична зависимост от температурата, както са предметите от неживата природа. Да, студът влияе свиващо на съдовете, но тялото разполага със сериозни адаптивни механизми, които се задействат от вегетативната нервна система. По-скоро при ниски температури се увеличава сърдечната честота, а оттук и кислородната консумация.

Ако човек със сърдечни проблеми през зимата се стреми да стои на постоянна температура, това ще го защити ли?
До някаква степен да, но това не е гаранция, че няма да се получи обостряне на състоянието. Струва ми се, че влияние имат не толкова абсолютните стойности на температурата, а по-скоро резките промени. Ако в даден ден е минус 10, а на другия ден е плюс 15 градуса, това се понася по-трудно, отколкото продължителен период с ниски, но постоянни температури.

Тези големи амплитуди водят до по-голяма активация на кръвосъсирващите системи и риск от тромбозиране. Неслучайно при резки колебания на температурите с повече от 15 градуса в плюс или минус се наблюдават и повече белодробни емболии при хора, които имат рискови фактори за това заболяване.

Приемът на аспирин може ли да е превенция на такива инциденти?
Това не е сигурно, защото ацетилсалициловата киселина е антитромбоцитен агент, но в коагулацията не участват само тромбоцитите. Има много фактори, включително и тъканни.

Да не би през зимата да получаваме повече сърдечни кризи заради приема на по-мазни храни?
Едва ли! Нормално е през зимата тялото да се запасява, макар че отдавна не сме изложени на природните стихии по начина, по който те са въздействали в древните времена. Днес много по-голямо влияние има стресът, изобщо негативизмът в отношенията.

Наскоро казахте, че дори в Германия малко пациенти спазват точно предписаната им терапия, а всеки може да си представи как е у нас...
Тази липса на съпричастност на пациента към собственото му лечение е един от сериозните фактори, определящи как ще протече заболяването. Не става въпрос само за приема на таблетките, но и за двигателния и хранителния режим. Някак хората не могат да приемат, че когато нищо не ги боли, ще трябва да взимат хапчета с години.

А много от сърдечносъдовите болести са коварни и дълго време протичат без субективни оплаквания или пък хората с времето привикват с тях. След това, когато заболяването напредне, дори и човек стриктно да спазва лечението, подобрението е доста по-трудно. Тук опираме до доверието между лекар и пациент, което напоследък у нас е сериозно нарушено, включително и заради определени медийни тенденции.

Има ли реално значение ограничаването на тютюнопушенето на обществени места за намаляване на сърдечните болести?
Категорично! И това е доказано с много сериозни проучвания. Във Финландия например забраната за пушене на закрито доведе до значимо намаляване на инфарктите. А у нас проблемът е много по-голям заради много ранното придобиване на този навик при младежите. Може би 50 на сто от сърдечносъдовите болести са в пряка връзка с тютюнопушенето. Затова държавата е длъжна да предпази най-малко хората, които не пушат активно. Да не говорим за другата страна, чисто естетическата – каква среда се създава в едно задимено заведение.


                                
 

" }-->

Коментари