Публикация

Ароматите на чувствата

В продължение на столетия философи, поети и учени безуспешно се мъчат да открият и опишат същността на любовта, онова удивително чувство, присъщо единствено на Хомо Сапиенс.


Още по-голямо тайнство представлява т.нар. любов от пръв поглед, подвластни на чиято загадъчна и неустоима сила нерядко стават двойки с абсолютно неравностойно социално положение, различна националност, религия, възраст и красота. Една от хипотезите, която се опитва да осветли необяснимото привличане на привидно „нехармонични” (от гледна точка на възприетите в обществото „норми”) двойки, се позовава на феромоните – тайнствени летливи вещества, отделяни в околното пространство от човешкия организъм, чиято основна задача е да привлекат вниманието и да усилят сексуалното желание у противоположния пол.

Първото подобно вещество  – андростенон, е било изолирано от семенниците на нерез през 1942 г. от носителя на Нобелова награда босненеца Владимир Прелог. Години по-късно ученият разбира, че то, както и сродните на него вещества (андростенол, андростерон) принадлежат към групата на феромоните, интересът към които в научния свят по понятни причини е почти еуфоричен. Любопитно е, че подобни на изброените вещества, стимулиращи сексуалната активност на женските свине, се съдържат и в ценните и редки гъби трюфели. Ето защо тези животни с успех се използват за тяхното откриване. През 1956 г., след многогодишни усилия, група немски изследователи успява от петстотин хиляди самки на копринената буба да изолира едва 6 г бомбикол – феромон, чрез който те привличат и стимулират мъжките екземпляри. Това е първият феромон, на който е установена химическата структура и на който малко по-късно е получен и синтетичен аналог.

Постигнатите през последвалите години успехи в изучаването на тези удивителни вещества са тясно свързани с постиженията в развитието на хроматографските методи, позволяващи идентифицирането на свръхмалки количества вещества. Установено беше, че феромоните играят изключително важната роля на „химически маркери” в жизнената дейност на насекомите – за обозначаване на пътя към храната и към дома, за организиране на отбраната и нападението, за сигнализиране на надвиснала опасност, за намиране на подходящ партньор за чифтосване, в организацията на социалния живот и т.н. Например пчелата майка излъчва специфичен феромон, чрез който потиска половото съзряване на останалите пчели самки в кошера, отреждайки им по този начин съдбата на пчели работнички. Постигнатите познания бързо намериха практически приложения – чрез подаване със синтетични феромони на фалшиви сигнали се възпрепятства размножаването на различни селскостопански вредители, с което чувствително се намаляват тяхната популация и нанесената от тях вреда.

Безспорно най-голям интерес за учените представляват човешките феромони и въпреки че те се изучават активно едва през последните две десетилетия, постигнатите успехи са впечатляващи. Съществува обосновано твърдение, че те са продукт на въздействието на определени бактерии върху стероидните полови хормони и някои мазнини. Окосмените части на тялото, които предоставят терен и повърхност за действието на бактериите и отделянето на феромоните, играят много важна роля. Не звучи много романтично, но такава е действителността.

Основната част от тези вещества се отделя чрез апокринните потни жлези, разположени в слабините, под мишниците и в подносовите гънки (което обяснява опиянението при целувката). Феромоните не се регистрират от обонятелните рецептори, а от специфичен вомероназален орган, открит (без да подозира неговото значение) от холандския военен хирург Ф. Рюиш през далечната 1703 г. Разположен е в двете ноздри (на разстояние 15-20 мм от входа им) и представлява отверстие, водещо към тръбичка с диаметър 0,2-2 мм и дължина от 2 до 10 мм, която завършва с миниатюрна камерка с конична форма. Проходът, както и камерката, са плътно покрити с огромен брой рецептори с фантастична чувствителност към феромони, позволяваща „улавянето” на  30 пикограма (0,00000000003 г) от тях.

Смята се, че способността да улавят присъствието на феромони в една или друга степен е присъща на около 98% от хората. Учените са установили съществуването и на истински „феромонни полиглоти”, способни да улавят изключително широк спектър от тези вещества, благодарение на което със затворени очи безпогрешно могат да установят степента на привлекателност на представител на противоположния пол. У някои хора вомероназалният орган е съвсем слабо изразен, а при около 10% от тях липсва отвор в едната ноздра – със съответните последствия за възможността им да „разчитат” изпратени сексуални послания.

Вомероназалният орган е свързан директно с главния мозък, който дава (или не дава) сигнал на половите хормони да „полудуват”. В първия случай това води до преминаване на най-важните системи на човешкия организъм – дихателна, сърдечносъдова и нервна, в особен турбо режим (учестено дишане, сърцебиене, треперене), съпроводен с отделянето на огромно количество ендорфини. В резултат на това целият организъм се обхваща от неописуемо чувство на щастие и блаженство.

Описаните процеси, свързани с възприемането на „уханието” на феромоните, става на подсъзнателно ниво, което обяснява неочакваната и на пръв поглед необяснима поява на сакралната мисъл, пронизваща като светкавица съзнанието, „тя е”, респективно „той е”. Какъв е точният механизъм за вземането на това решение от човешкия мозък засега науката не може да отговори еднозначно.

Има мнения, че феромоните, които са строго специфични за всеки човешки индивид, носят информация и за неговия генотип, въз основа на която мозъкът взема решение за най-благоприятната генетична комбинация на бъдещото потомство.
За да може да се усети „уханието” на феромоните, учените съветват да се диша не чрез устата, а чрез носа, като следва да се има предвид, че особено чувствителен е вомероназалният орган, разположен в лявата ноздра. По понятни причини дори и обикновената хрема е сериозно препятствие за получаването на амурните сигнали.

Има убедителни данни, че блондинките и рижите дами в по-голяма степен излъчват призивните летливи вещества, с което би могъл да се обясни относително по-високият интерес на противоположния пол към тях. Впрочем у 10% от мъжете от т.нар. тип мачо съдържанието на феромони в потта е по-високо от това на останалите събратя по пол и те в редица случаи, въпреки евентуално непривлекателния си външен вид и нелицеприятни обноски, по понятни причини стават обект на особено внимание на истински красавици.

По същество феромоните представляват сътворен от природата идеален и универсален език за общуване между двата пола – без езикови бариери, без лъжи и недомлъвки. За съжаление над 90% от тялото на съвременния човек е постоянно покрито с дрехи, а и използването на козметика от най-разнообразен тип пречи на отделянето и заглушава тънкия гласец на феромоните. Днешната липса на истинска сексуалност и фертилност е сериозна заплаха за човечеството през идните десетилетия.

Неотдавна шведски учени, ръководени от Иванка Савич, установиха, че мъжките феромони провокират в мозъка на мъжете гейове сексуална активност по „женски” сценарий. Техният мозък е напълно „безразличен” към женските феромони - копулините.
Колкото и да е чудно на пръв поглед, към изучаването на феромоните и тяхното действие сериозен интерес проявяват и секретните служби, в резултат на което редица изследвания в тази област са засекретени. От получените към настоящия момент резултати стана ясно, че съществува принципна възможност с използване на свръхмалки количества феромони да се манипулират съзнанието, психиката и поведението на хората. А ако се създаде метод за разчитане на строго индивидуалния феромонен „аромат” на отделния човек, това би създало фантастичната възможност за идентифициране на всеки престъпник по оставения на местопрестъплението отпечатък. А какви необятни възможности за приложение на феромоните има в медицината...

От казаното би могло да се направят не особено оптимистичните изводи, че пътят към сърцето минава през... носа, а т.нар. любов от пръв поглед е всъщност любов от... първото помирисване. В тази връзка ще напомним за изключителната прозорливост на знаменития френски философ Жан-Жак Русо, който казва: „Всяко чувство има своето начало в обонянието”.


" }-->

Коментари