Публикация

Основни аспекти в проследяването и лечението на пациентите в будна кома


Комата е тежко болестно състояние, което клинично се характеризира с безсъзнание поради рязко потискане на висшата нервна дейност и нарушение на функциите на всички анализатори.

В последните стадии на коматозното състояние значително се разстройват редица вегетативни функции. За клиничната практика: повърхностна кома, дълбока кома, надмината кома или coma depasse.

Мозъчната кома се дефинира като състояние на човек, изпаднал в дълбок и непробуден сън, при което той не може да бъде събуден от външни и вътрешни стимули и вътрешни телесни нужди. Така гласи дефиницията в авторитетния учебник „Принципи в неврологията” от Раймон Адамс и Виктор Морис (1994 г.). Според съвременните автори (Н. Узунов) мозъчната кома е състояние на пълна загуба на съзнание, продължително нарушена будност на мозъка и яснота на съзнанието. През време на комата настъпват разстройства на мозъчно-паметовите, познавателните способности за усещане, възприятия, представи.

Настъпва невъзможност за мислене, загуба на волевите движения, липсват реакции на външни дразнители и вътрешни нужди, налице са разстройства на двигателната, сърдечносъдовата система и на тазовите резервоари при болните. С други думи – мозъчната кома е състояние на загубена будност на мозъчната кора и мозъка и пълна загуба на внимание и яснота на съзнанието, без възможност за волево осъзнаване на околната действителност и волево познание, при което човек не може да ръководи своето съзнателно поведение.

Частично или дълбоко са нарушени вегетативните и ендокринните регулации. Налице са психосоматични, соматопсихични и невровегетативни разстройства. Болните не са в състояние да разбират и осъзнават всекидневната текуща предметна и социална действителност и да ръководят своето поведение. Комата не е специфично разстройство с точно определена етиология, механизми, протичане, лечение и прогноза. Тя е израз на нарушени функции на ЦНС, с различни душевно-телесни прояви, предизвикани от най-разнообразни причини, увреждащи първично мозъка, директно и вторично – от заболявания извън мозъка.

Будната кома е несъзнателно състояние, което продължава няколко седмици и се определя като персистиращо вегетативно състояние (ПВС). ПВС е разстройство на съзнанието, при което пациентите с тежко мозъчно увреждане са в кома, която след четири или повече седмици достига по-скоро до една частична будност, отколкото до истинското съзнателно  състояние. След четири седмици или една година болните в едно  вегетативно състояние (ВС) могат да се  определят като в перманентно вегетативно състояние (ПВС). Будната кома (кома вижил, кома депасе) е диагноза на френски автори, като това наименование е най-правдоподобна диагноза за всички тези състояния.

Персистиращото вегетативно състояние (ПВС) се различава от обикновената мозъчна кома. Болните с вегетативно състояние имат запазена мозъчна будност, но липсва яснота на съзнанието, повдигат своите клепачи, при ЕЕГ изследване имат нормален цикъл будност – сън, но са загубени когнитивните функции. Шансовете за възстановяване на съзнанието при будната кома намаляват значително в зависимост от времето, прекарано в ПВС.

Мозъчната кома се предизвиква от директни въздействия чрез черепно-мозъчни травми, както и от причини извън мозъка – нарушения в метаболизма, ацидоза, алкалоза, сърдечносъдови, чернодробни, бъбречни, ендокринни, интоксикация с алкохол, наркотици, медикаменти и други причини.

Прогнозата  на болните в коматозно състояние зависи от: дълбочината и продължителността на комата. Дълбочината на комата има по-голямо клинично и прогностично значение, тъй като са описани случаи с продължително коматозно състояние – седмици и дори месеци, с успешно терапевтично повлияване.

Проблемът при такива пациенти идва след изписването им от болницата. Обикновено болничният престой е от 20 дни от 4-5 месеца. Нашата задача е да ги върнем отново към живота, да възстановим техните жизнени функции, доколкото позволяват компенсаторните възможности на организма. Възстановителният период е много дълъг – трае от година, две до три, в зависимост от уврежданията, които са получени. И веднага възниква въпросът – къде трябва да протича този период, дали в дома, дали в някакво специализирано заведение, дали в болница за долекуване, където той ще бъде подложен на специализирани медицински грижи.

В България такова заведение не съществува. След изписването им от болница и след възстановяването им на някакъв етап тези болни трябва да заминат за дома си. В домашни условия една подходяща стая за тази цел трябва да бъде специално оборудвана – с аспиратор, подаване на кислород и всички други неща, които са необходими за обгрижването на болния. Специалистите трябва да направят една комплексна медикаментозна и рехабилитационна програма. 

На преден план излизат грижите за болния – грижи за кожата, устната кухина, гениталии, декубитуси и т.н. Освен че те трябва да се извършват от близките, те трябва да бъдат контролирани от специализиран медицински персонал. Важно е да се преценява рехабилитацията спрямо етапа на състоянието на пациента. Рехабилитационните мерки за максимално възстановяване трябва да започнат възможно най-скоро след началото на заболяването. Най-големите подобрения в нарушените функции са през първата година, въпреки че те могат да продължат във времето.

Ролята на държавата е много важна в тази ситуация. Държавата, както и неправителствени фондации и организации трябва да осигурят средства, за да се осъществят проекти за създаване на специализирани заведения, където пациентите в будна кома да получават комплексна медицинска помощ.


" }-->

Коментари