Публикация

Цистит – клинични аспекти

През последните години нарасна значението и на предизвикване на цистит, при който микробният причинител поразява пикочния мехур по кръвен път, напр. при грип, пневмония и др.


От инфекциите на долния уринарен тракт най-често е възпалението на пикочния мехур - циститът. Това възпаление е с по-висока честота при жени поради по-късата уретра и близостта й с влагалището и ануса. При мъжете циститът зачестява с напредване на възрастта. Честотата на това заболяване през последното десетилетие се увеличава значително във всички страни на света. Счита се, че тази тенденция е свързана с няколко фактора от голямо значение:

·  пандемичното разпространение на полово предаваните инфекции;

·  несъблюдаване на основните правила на половия живот.

Честите рецидиви на възпалителния процес, съпроводени с перинеален дискомфорт и дизурия, водят до промени в качеството на живот. В редки случаи обаче могат да предизвикат сексуални и фертилни нарушения.

Два основни мотива определят интереса към цистита:

Първият е, че около 20% от жените до 30 г. поне един път през живота си са имали уроинфекция.

Вторият е, че повече от 50% от визитите при уролог в амбулаторната практика са свързани с клинични симптоми за хроничен цистит.

Важността на това заболяване допълнително се определя и от факта, че те са сред най-често срещаните инфекции при мъже и жени  в млада и средна възраст и са честа причина за антимикробна терапия.

Оценявайки важността на проблема цистит за общопрактикуващи лекари и широк кръг специалисти (уролози, гинеколози микробиолози и др.), той се разглежда предимно с практическа насоченост, а не толкова по отношение новостите с дискусионен характер.

Етиологична структура на циститите

Доказани причинители в амбулаторната практика са както Gr(-) инфекциозни агенти – Enterobacteriaceae - E. Coli, Klebsiella spp., Enterobacter spp., Seratia spp.,  Proteus spp., Pseudomonas spp., така също  и някои Gr(+) микроорганизми - Enterococcus , Staphylococcus (S.saprophyticus, S. аureus, Coagulasе negative staphylococcus[CNS]), Streptococcus spp.( особено от gr.В). От сексуално придобитите инфекции (при уретрит и вагиноза) се нареждат Clamydia trachomatis, Mycoplasma spp. (Ureaplasma urealyticum - известна в литературата още като Т-Mycoplasma,  M. hominis, M. genitalium), Neisseria gonorrhoeae, Candida sp. Известно е, че инфекциите, свързани с Candida, се срещат предимно при пациенти с диабет и имунен дефицит и като неизбежно следствие от продължително и невинаги ефективно лечение с антибиотици (обикновено  изолираните видове са Candida albicans, водеща нерядко до клинично значими генитални инфекции). При мъже и жени в активна полова възраст асоциирането на микоплазмите с други патогенни агенти като C. trachomatis, Neisseria gonorrhoeae, Trichomonas vaginalis, Gardnerella vaginalis е много често.

Бактериалният патоген поразява мехура по възходящ път през уретрата в най-голям процент от случаите. Не трябва да се подценява и възможността за възпаление на пикочния мехур след рутинни урологични манипулации - катетеризация, трансуретрални операции и др. През последните години нарасна значението и на предизвикване на цистит, при който микробният причинител поразява пикочния мехур по кръвен път, напр. при грип, пневмония и др.

Клинична картина

Най-общо казано, са налице полакиурия, никтурия, дизурия, тенезми – ниско долу в малкия таз. Нерядко тези локални симптоми се придружават и от общ дискомфорт и повишена телесна температура, а урината е с “мътен цвят”, като цяло общото състояние е запазено за разлика от пиелонефрита. Изследването на урината потвърждава диагнозата - по правило се намират левкоцити (10-50 левкоцита на поле) и еритроцити (5-10-50 еритроцита на поле) в седимента до пиурия. Реакцията на урината обичайно е кисела, при вторичните цистити може да бъде алкална (при наличие на уроинфекция). Особено голямо значение има бактериологичното изследване на урината - култивиране и антибиограма (идентификация до вид), което дава възможност и за най-правилното насочване към лечението. Всякакви инструментални изследвания в пикочния мехур са противопоказани при острия цистит. Цистоскопията (съчетана с биопсия) не само е препоръчителна, но е абсолютно задължителна при някои форми на хроничен цистит - недоизлекуван остър цистит, вторични цистити и някои особени форми - интерстициален, еозинофилен и др. Именно по този начин се установява причината за поддържане на хроничното възпаление. Цистоскопичната картина е твърде полиморфна при различните патологоанатомични форми.

Лечение

Лечението на цистита е комплексно, като етиотропното лечение е основното. Съществува убеждението, че лечението на заболяването е лесно и излекуване се постига при всички болни. Познанията за етиологичния спектър на микроорганизмите, причиняващи цистит, е от съществено значение за най-правилната емпирична терапия. Грамовата принадлежност на причинителя помага при избор на антибиотик. В същото време не е препоръчително емпирично лечение (непочиващо на бактериологичен анализ, специално при хроничните цистити) поради посоченото разнообразие в етиологичния спектър и значителния риск от колонизиране на уро-гениталния тракт със селекционирани полирезистентни на антибиотици щамове, което силно ограничава избора на антибиотик и създава лечебни проблеми. Всичко това свежда тази терапия не просто до назначаване на антимикробно средство по антибиограма, а до сложен процес, изискващ съответни познания, натрупан опит и мислене в перспектива при активно взаимодействие на лекуващ лекар и микробиолог. След компетентно проведено лечение на острия цистит се постига ерадикация на причинителя, отзвучаване на оплакванията и трайно излекуване. Решаващ фактор за ефекта от терапията е  правилното третиране на възникнала вече инфекция, както  и  предотвратяване развитието на възможни вторични инфекции. При вторичните цистити се търси причината за тяхното поддържане - камъни, доброкачествена простатна хиперплазия, неврогенни заболявания на пикочния мехур, заболявания на съседни органи. При хроничния цистит, породен от такива причини, освен лигавицата се засяга и цялата мехурна стена. Ако се постави диагнозата хроничен вторичен цистит, задължително е да се отстрани причината, която го поддържа. Инстилация на лекарствени средства и промивка на пикочния мехур се прилагат при някои особени форми на цистит (напр. хеморагичен).


" }-->

Коментари