Храносмилателният тракт (ХТ) на човека е специфична активна затворeна екосистема, състояща се от: храна, ензими, метаболити, наличната сапрофитна и токсигенна микрофлора.

Площта му е 200–300 м2 и е 100 пъти по-голяма от площта на кожата. В лумена му има над 1014 бактерии, които са 10 пъти повече от клетките на тялото. Живеещите там над 500 вида бактерии, вируси и гъби продуцират органични вещества, осигуряващи 15% от калориите на гостоприемника. 

Броят на микробните клетки в човека е 10 пъти по-голям от броя на клетките в човешкия организъм. В червата живеят огромно количество микроорганизми - бактерии, гъби, вируси, археа, някои протозои. Интестиналните организми оцветяват съществуването на човека чрез имунната компетентност, абдоминалния комфорт и доброто настроение. Не е обаче достатъчно ясно дали те живеят в човешкия организъм, или хората живеят между бактериите.

От древността човечеството е използвало различни храни, съдържащи „добри” микроорганизми или създаващи условия за развитието на „добрите” такива в интестинума. Още Abraham от Стария завет (V-I в. пр.н.е.) консумирал много ферментирало мляко, по-късно Plinius (I в. сл.н.е.) също коментирал ползите от такива млека. И така до великия френски химик и микробиолог Louis Pasteur, който през XIX век създава микробната теория. Илия Мечников през XX век постулира, че някои популации в Европа – в България и в руските степи, консумиращи ферментирало кисело мляко, живеят много дълго. В едно малко село в България той намира баба Василка на 126 години и нейния млад син Тодор, който бил на 101 години. Мечников пише: “Зависимостта на интестиналните микроорганизми от храната прави възможно да се намерят начини да се модифицира флората на нашето тяло и да се заменят лошите микроби с полезни”. По-късно Стамен Григоров (1878-1945) – български лекар и микробиолог, през 1905 открива микроорганизъм, причиняващ ферментацията на българското кисело мляко, т.е.  Lactobacillus bulgaricus, сега Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905’.

ЧРЕВНА МИКРОБИОТА

Храносмилателният тракт (ХТ) на човека е специфична активна затворeна екосистема, състояща се от: храна, ензими, метаболити, наличната сапрофитна и токсигенна микрофлора. Площта му е 200–300 м2 и е 100 пъти по-голяма от площта на кожата. В лумена му има над 1014 бактерии, които са 10 пъти повече от клетките на тялото. Живеещите там над 500 вида бактерии, вируси и гъби продуцират органични вещества, осигуряващи 15% от калориите на гостоприемника. Te са представители на 9 класа бактерии – сред тях доминират класовете Bacteroides и Firmicutes.

Микроорганизмите, нормално живеещи в храносмилателната система, изпълняват за гостоприемника полезни функции. Mикробиотата е подобна на орган. Ендогенната чревна флора играе фундаментално важна роля за здравето и болестите, въпреки че тази екосистема остава не напълно добре характеризирана и нейното разнообразие - непълно дефинирано. Връзката човек/чревна флора не е точно коменсална, а по-точно синергична. Флората на ХТ има следните функции:

Храносмилателна (ферментативна);

Образуване на витамини – вит. К;

Съзряване на лигавицата (трофична);

Стимулира имунната система (имунна);

Механична бариера чрез закрепване;

Регулира чревния пасаж;

Предотвратява колонизация с патогенни и/или условно патогенни микроорганизми (протективна).

Установени са някои особености на чревната флора:

Микроорганизми, живеещи нормално в ХТ, в 80% не могат да бъдат култивирани.

Доминиращите бактерии не могат да се проучат индивидуално.

Може да се изследва общо метагеномът на чревната флора.

Макроорганизмът регулира баланса и локализацията на щамовете.

Повече от 99% от бактериите са анаероби, но в цекума са предимно аеробни.

По анатомическо разположение интестиналната микрофлора показва някои вариации (Табл. 1):

Табл. 1. Топографски особености на чревната микрофлора

Топогрф-ска област

Колонии/гр.фе-кална маса

Флора

Характерни данни за областта

Храно-провод

102 cfu/g

От устната кухина

Транзитен път

Стомах

102-3 cfu/g

Helicobаcter pylori, Gram (+) aerobes, Lactobacilli

↓ Поради пепсин и HCl

Тънко черво (duodenum, jejunum)

103-7 cfu/g

Gram /+/ Lactobacilli, Streptococci

↓ Поради жлъчни соли и панкреасни ензими

Тънко черво (illeum)

103-8 cfu/g

Lactobacilli, Enterococcus faecalis + E.coli,

Enterococcus faecalis

Дебело черво

109-12 cfu/g

Основна част от чревната флора Gram/-/-

Bacteroides, Eubacteria, Peptostreptococci, E. coli, Bifidobacterium, Fusobacteria

Clostridii

Формирането на чревната флора се извършва по време на индивидуалното развитие. Новороденото е стерилно, към 2-3-ата седмица в кърменото дете поради съдържащите се в кърмата пребиотици (галактоолигозахариди, фруктоолигозахариди) се развиват Bifidobacteria. Децата, хранени с млека за кърмачета, имат смесена флора. Към 2-рата година от живота флората става подобна на флората на възрастен. Факторите, които влияят върху чревната флора, са:

Възраст;

Стрес;

Прием на антибиотици;

Имунен статус;

Транзитно време;

Белтъци и мазнини – негативно влияние;

Въглехидрати – позитивно влияние.

ПРОБИОТИЦИ

Това са живи непатогенни микроорганизми, подобни на тези от чревната микрофлора, постъпващи в ХТ в адекватно количество и активна форма, влияещи ползотворно върху здравния статус.

ПРЕБИОТИЦИ

Несмилаеми хранителни субстанции, повлияващи ползотворно приемника, чрез селективно стимулиране на растежа и/или активността на един или ограничен брой бактериални щамове в ХТ.

СИНБИОТИЦИ

Продукти, съдържащи едновременно пробиотици и пребиотици, с което взаимно се усилва полезното им действие.

ПОСТБИОТИЦИ

Метаболити, произведени от пробиотичните микроорганизми, които влияят върху биологичните функции на гостоприемника.

ФУНКЦИОНАЛНИ ХРАНИ

Всяка храна, която има здравословно въздействие върху здравето на гостоприемника. Това може да включва подобряване на здравето или самочувствието и/или намаляване риска от заболяване. Всяка храна, която съдържа про/пребиотици, е функционална храна. Напр. квасено мляко, кърма и т.н.

ПРЕКИ ПОКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРО/ПРЕБИОТИЦИ

Ротавирусна диария и диария на пътуващите

Дисбактериоза (антибиотик асоциирана диария, лъче- и химиотерапия, C.difficile диария, др. чревни инфекции)

Синдром на дразнимо черво

Бактериален свръхрастеж

Възпалителни заболявания на червата

Ранно изкуствено хранене, при недоносени и хипотрофични деца

Кърмачета на майки с мастити и/или рагади

Бременни жени с проблеми на ХТ

При бременни с евентуално предстоящо sectio

Родилки от “групата на риска”

КОСВЕНИ ПОКАЗАНИЯ:

Радиационен колит

Helicobacter pylori инфекция

Инфекции на пикочните пътища

Вагинални инфекции

Алергии, вкл. атопичен дерматит

Кожни инфекции

Зъбни инфекции

Констипация (в процес на проучване)

Хиперхолестеролемия(в процес на проучване)

Превенция на колоректален карцином (в процес на проучване)

Затлъстяване

Особена важност имат про- и пребиотиците за децата – те се използват при назначаване на антибиотици за профилактиране на антибиотик асоциирани диарии, при алергични заболявания за модификация на имунния отговор, при остри и хронични диарии, при констипация, затлъстяване, зъбни кариеси и др. В течение на последните 20 години пробиотиците се използват много в практиката и са документирани малко странични ефекти – основно се назначават внимателно при недоносени, пациенти с клапно протезиране, тежка имуносупресия, за да се избегне транслокацията на бактериите от пробиотичните препарати.

Предположението, изказано от великия руски учен Илия Мечников през 1907 г.: „Зависимостта на чревната флора от приетата храна дава възможност да се променя флората в човешкото тяло и да се заместват вредните микроорганизми с полезни”, довежда до развитието на научните познания за ПБ. Усъвършенстването на производството на ПБ и храни, обогатени с пробиотици, подобрява здравето на деца и възрастни.