Д-р Динчо Генев: Ще проверяваме отчетни болни на случаен принцип
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Д-р Динчо Генев: Ще проверяваме отчетни болни на случаен принцип

Д-р Динчо Генев: Ще проверяваме отчетни болни на случаен принцип

Тази година Национален рамков договор трябва да се сключи

Д-р Динчо Генев, подуправител на Националната здравноосигурителна каса, в интервю за в. „Труд”:

- За какви спешни промени ще се борите като подуправител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), и които сте искали да се случат още докато бяхте директор на болницата в Харманли, д-р Генев?

-  Спешните мерки вече влязоха в действие. Първите от тях бяха анализ на финансовото състояние на НЗОК и докъде ще стигнат определените средства за годината.Установи се, че положението никак не е цветущо. А ни бе обяснено, че пари имало, че нямало проблеми, че всичко било нормално... Уви, нищо не е нормално. Д-р Румяна Тодорова (управителят на НЗОК, б.р.) няколко пъти посочи в изявления какво е състоянието на институцията и няма смисъл аз да го повтарям.

Първото, което трябва да се случи, е възстановяването на диалога. Откакто съм в касата установих, че такъв между отделните дирекции и звена няма. Оказа се, че хора в съседни стаи си говорят с писма. Т.е. нормалният диалог и личният контакт са прекъснати. А тях като ги няма, работа не може да се свърши. Спешна мярка е и преценката доколко въведената система за всекидневно отчитане на болниците е ефективна, доколко тя си струва парите, какъв точно е ефектът от нея или работи самоцелно. Тепърва предстои да намерим отговорите, да видим нужно ли е това всекидневно отчитане, т.е. ще намерим ли икономическа обосновка за експлоатацията й, какви болни се отчитат, има ли „мъртви души” - тези, за които се говори, че с тях се източва касата.

Ще ви дам и един пример - чрез достъпа до електронното си здравно досие пациент например бе научил, че е... опериран. Може би точно това трябва да започнем да правим в касата - да проверяваме на случаен принцип дали отчетените от болниците пациенти наистина са били оперирани, или въобще дали са били лекувани. Защото надали всеки човек ще провери какво е вписано в досието му, макар все пак това да е начин на контрол. Друга спешна мярка е започването на преговорите с Българския лекарски съюз за новия Национален рамков договор. Тази година такъв трябва да се сключи. Не е нормално толкова години документът да не се подписва. А по време на преговорите трябва да се намери балансът между исканията на лекарите, пациентите и здравната каса.

- Цените на кои клинични пътеки според вас трябва да се актуализират? На  педиатричните, урологичните, хирургичните...?

- Само погледнете какви болници се разкриват и ще разберете кои пътеки са надценени и кои подценени! Да сте чули някой да открива болница по детски болести? Или по вътрешни болести, по инфекциозни заболявания, които са масови? Или да разкрива частна клиника по токсикология? Не, няма такива! Ето, това отговаря на въпроса за баланса, който трябва да бъде постигнат при новите преговори за цените на пътеките. Примерно за една бъбречна криза се дават по 150 лв., а те не стигат само за изследванията, които са заложени. Това е една от причините, която налага демонополизация на НЗОК, чийто привърженик съм аз. А именно: част от скъпоструващите мероприятия да се покриват от доброволните здравни фондове, които обаче бяха закрити. Независимо, че българите се научиха да се осигуряват допълнително при тях.

- Директори на болници искат специална методика, по която да се финансира лечението на най-скъпите пациенти - деца, чиято сърдечна операция стига 50 000 лв., или пациенти  с инфекциозен миокардит или политравми след катастрофи, за които се налага терапия за 20 000 л в. Какво е вашето мнение?

- Нормално е да има такава методика. Това са не толкова често срещани заболявания. Но в този случай може би трябва да се намеси държавата и Министерството на здравеопазването, както вече се стигна до съгласието, че именно ведомството отново трябва да поеме инвитрото и ваксините от догодина. Вижте, няма как солидарният модел да се справи със заболявания, свързани с големи утежнения, които не може да се предвидят. Изходът е държавата да помогне. Може да има и специален фонд за подобни пациенти. Още нещо: ние, в България, стоим настрани от дарителската дейност, но защо да не се създаде национален фонд за дарения? Да, на много хора ще им прозвучи смешно, но трябва да се върнем към тези съществуващи традиции.

- Какво имате предвид?

- По време на Възраждането всички църкви и училища са били строени с дарения. Както и Софийският университет. Наскоро баща, чиято дъщеричка почина от раково заболяване, дари средства за създаването на онкологична клиника в столичната болница „Лозенец”. Защо и отделните общини да не помислят за подобни фондове, колкото и малко средства да бъдат събирани? А впоследствие всички суми могат да се натрупат в национален фонд.

- Веднага трябва да припомним, че НЗОК разполага с 2,7 млрд. лв. За какви допълнителни фондове говорите, малък ли е този ресурс?

- Изглежда не е достатъчен. Ако го съотнесем към отделяните средства за здраве в другите страни, ще разберем, че наистина този бюджет е малък. Десетократни са разликите в средствата за човек от населението по този показател у нас и в държавите от ЕС. Знам, че ще се намерят хора, които ще ме контрират. Затова искам да попитам: къде отидоха тези 1,5 млрд. лв., събирани в годините от здравните вноски на българите и трупани в големия резерв на НЗОК? Те заминаха във фискалния резерв. Много нагло ми прозвуча изказване на Владислав Горанов (депутат от ГЕРБ, зам.-министър на финансите в кабинета „Борисов”- б.р.). С него имах пререкания, когато той заяви: „Парите са във фискалния резерв, защо от НЗОК не си ги искат”. Той твърди, че парите не са пипнати, ама не е точно така! Трябва да започнем да говорим за реално бюджетиране. Искам хората да разберат, че така, както е планиран бюджетът на НЗОК за 2013 г., е направен средно с 20% под реално изразходваните средства спрямо 2012 г.

- Така е. И бюджетите на болниците бяха орязани с 20 на сто, и парите за онкологична помощ.

- През изминалата година реално са изразходени 116 млн.лв. за онкологичните лекарства, а за тази са заложени 90 млн. лв. А прогнозите към момента са, че до края на годината ще са нужни минимум 160 млн. лв. Ние трябва да кажем на хората - парите са толкова и толкова, те ще стигнат за това и това, няма безплатно здравеопазване. Едва когато се въведе реално остойностяване на клиничните пътеки, едва тогава няма да има сърдити. Няма да има колеги,  които да твърдят: „нашата пътека е подценена”, а другите пък да са пас, защото си имат лоби и техните пътеки са добре оценени.

- Като посочвате финансовата прогноза, значи ли, че за догодина трябва да се заложат минимум 160 млн. лв. за онколечение?

- Може би ще се наложат и повече. Тепърва обсъждаме какво да правим и дискутираме различни ходове. Има решения, които са подобни на приложените в Румъния. Какво са направили там? Властите са стигнали до споразумение с компаниите. Знаете, че по време на търговете за лекарства за сравнение се взимат цените им от референтни държави и по-ниски от тях не се предлагат, за да не се стига до дъмпинг или загуба на пазари. Дори фирмите да могат да предложат по-ниски цени у нас, не го правят, защото това ще се отрази върху продажбите им в целия пазар в ЕС. Затова в Румъния са постигнали споразумение през последния месец или месец и половина от годината фирмата да даде нужните лекарства като бонус, дарение или вид отстъпка. Т.е. компаниите нищо не губят, реализират медикаментите си, запазват си цената, както и пазарите, на които държат. Това обаче у нас ще може да се приложи много трудно, защото се премахна централизираният търг и се наложи всяка болница сама да провежда процедури. Ще търсим варианти. Това е един от тези, които ще ни помогнат да се справим със ситуацията. В момента оглеждаме за изходи, защото не можем да откажем лечение или да не превеждаме средства на изпълнителите на медицинска помощ. А всеки един отказ води до съда, дела и обезщетения за пациента. Аз самият съм съдил НЗОК. Даже в един момент можех да блокирам сметките й, както стори един колега от София.

- За какво съдихте касата?

- За неизплатени средства през 2010 г. Спомняте си, че тогава имаше протести на лекари в цялата страна. Та, през март 2010-а НЗОК изплати на болницата в Харманли само 60% от заработеното. Аз заведох иск не върху цялата сума, а върху малка част, просто защото условията са такива, че трябва да се внесат 10% от средствата, за които се претендира. Ние нямахме с какво да лекуваме, камо ли да внесем толкова пари. Така че повдигнах иск за по-малка сума - колкото за честта на пагона. И спечелих. Осъдих касата.

 

Д-р Динчо Генев е роден на 24 февруари 1965 г. Завършва медицина, придобива специалности по „Вътрешни болести и „Здравен мениджмънт. От 1988 г. работи в общинската болница в Харманли- oт 2008 г. е неин управител. Втори мандат е председател на районната колегия на лекарския съюз в Хасково. На 30 юли е избран за подуправител на НЗОК.


Мнения