Предложените промени ще затормозят вземането на решения. Те няма да са в интерес на пациентите и на лекарите.

Д-р Станимир Хасърджиев е председател на Националната пациентска организация

- Д-р Хасърджиев, националнопредставените пациентски организации реагираха много остро срещу подготвяни промени в Закона за здравното осигуряване. Какво точно Ви притеснява?

- Предложението бе внесено за разглеждане в Комисията по здравеопазване в последния момент, като преди това по никакъв начин не бе обсъдено с пациeнтските организации.

С промените управлението на НЗОК отново ще мине от двустепенен към тристепен модел. Предвижда се да бъде върнато Събранието на представителите на осигурителната институция, а надзорният съвет да бъде преименуван отново на Управителен. На практика се добавя още един орган на управление. Според нас това ще затрудни доста работата на касата по отношение на административните процедури и ще утежни гъвкавостта при вземането на решения.

Много по-притеснителното обаче е, че с този законопроект държавата ще получи мнозинството във всички органи на управление. Предлага се в Събранието на представителите тя да участва с 13 души, а обществените организации с 12 души.

Както е известно, в момента в Надзорния съвет на НЗОК държавата участва с четирима членове, а обществените представители са петима. Според законопроекта в Управителния съвет това съотношение ще бъде обърнато в полза на държавата.

- Ако все пак бъде решено съотношението да се запази в полза на обществените представители, склонни ли сте на компромис?

- По принцип смятам, че този тристепенен вариант на управление не е никак удачен от гледна точка на допълнително административно затрудняване дейността на касата. Чисто оперативно, сегашният модел е далеч по-добър – с надзорен съвет и управител на НЗОК. Друг въпрос е дали управителят трябва да се избира от Народното събрание или това да става чрез някакъв конкурс. По този въпрос има много „за” и „против”.

- Къде са притесненията, ако държавата получи мнозинство?

- В бюджета на НЗОК за следващата година още отсега е заложен дефицит от 300 млн. лв. Предполагам, че целта е да се оправдаят всякакви действия на сегашните органи на управление – да се ограничават пациенти, да не се сключват нови договори с изпълнители на болнична помощ. И това ще става по някакви други критерии, но не и според обществения интерес.

- Преди няколко дни нарекохте тези евентуални действия безобразия...

- При 300 млн. дефицит опциите са няколко: спира се лечението на хората; въвежда се доплащане; не се сключват договори с лечебни заведения; касата фалира до средата на годината; бюджетът се актуализира. Доколкото разбирам, по актуализацията предстои да бъде подписано споразумение между БЛС и правителството. Но дали то ще има тежест през следващата година? Не се знае колко време ще се задържат сегашните управляващи и дали за следващото правителство това споразумение ще има някаква стойност.

- Законопроектът вече мина на първо четене в здравната комисия. Може да се очаква, че ще бъде приет окончателно. Какво ще предприемете, ако това се случи?

- Доколкото съм запознат, от БЛС също имат възражения срещу предложението и в момента вървят някакви дискусии в НЗОК - отново без участието на пациентските организации. Надяваме се депутатите да отхвърлят законопроекта в пленарна зала. Ако все пак го приемат, ще се обърнем към президента Росен Плевнелиев да упражни правото си на вето поради нарушаване на обществения интерес.