Публикация

След десет години ще останем без педиатри

С проф. Пенка Переновска, ръководител на Детската клиника на УМБАЛ „Александровска”, разговаря Галина Спасова


- Проф. Переновска, фотосите във фоайето на клиниката са запечатали лицата на достойни и амбициозни мъже и жени в бяло - основателите на родната педиатрия. Излъчват самочувствието, но и благостта на истинския лечител. Как ли биха погледнали на днешния ден?

- От тях наследихме, че нищо не може да се сравни с това да видиш усмивката на детето, на майката, щастието на близките.Мен съдбата съвсем случайно ме срещна с проф. Ниньо, тогавашен ръководител на катедрата по детски болести и ръководител на тази клиника, който за 15-20 дни ме убеди да специализирам педиатрия. Иначе още от трети курс твърдо се бях насочила към офталмологията. Трудно ми е да кажа как биха погледнали нашите големи предшественици на днешния ден - от една страна, вероятно биха били огорчени от цялата ситуация, а от друга - биха били и горди за постигнатото от педиатрията в България. Но сигурно щяха да споделят една от най-големите ми болки - че младите медици не проявяват интерес към педиатрията.

- Преодолима ли е тази тенденция?

- Тежка специалност, една от основните в медицината. Първо, трябва голяма любов към децата, издръжливост и способност да работиш с тях, с родителите, с бабите... Втората причина за отлива е, че педиатрията е една от нископлатените специалности. За съжаление в последните години материалната страна стана много важна за младите. И никой не може да ги обвини - човек има нужда да отиде на театър, на екскурзия, да си купи книги... Но това не бива да бъде водещо. Специалността ни не е оценена от обществото, въпреки че се говори за детското здравеопазване като приоритет. Наистина ли е така? Неоценена е педиатрията и от медиите. За всеки неуспех сме нападани от медии, от родители. Остава огорчението у тези, които са отдали цял живот на децата и на тази тежка професия. И понякога ми се иска да кажа – добре, покажете хилядите, които са излекувани, стотиците, които са спасени. След 10 години няма да имаме педиатри. Специалността е много търсена в Европа и в света, а нашата педиатрична школа все още е много добра.

- Години наред се борите за създаването на национална педиатрична болница. Какви проблеми ще реши тя?

- Ще отпадне разкарването на пациентите от болница в болница. Всички подспециалности на педиатрията ще бъдат в една сграда - детските оториноларинголози, детските офталмолози, детските хирурзи, гастроентеролози, нефролози и т.н. А не както е в момента – при сериозен проблем с ушите от тук детето трябва да отиде в ИСУЛ. Ако е нужна консултация с кардиолог, отива в НКБ. Ще се спестява време за диагностика, време за лечение и ще има сигурност както за лекуващия лекар, който ще има на разположение всички специалисти на едно място, така и повече спокойствие за родителите.

- Дори когато джипито е педиатър, едва ли успява поради броя на пациентите и огромната бумащина да обърне достатъчно внимание на детето, а и да поддържа професионалното си ниво.

- Така е. Общопрактикуващите лекари имат качествата да решат 80-90 процента от проблемите. Но ние, българите, сме поразглезени и джипитата в много случаи изпращат на по-високо ниво и при друг специалист, нямайки време, а понякога и под натиска на родителите, които четат какво ли не по интернет. А там всеки може да пише всичко. Когато диагнозата на висококвалифициран лекар се препроверява от „една жена каза в интернет”, това вече крие рискове, не е до лична и професионална обида. В нашия стандарт по педиатрия е заложено, че децата, чийто общопрактикуващ лекар не е педиатър, трябва да имат три-четири пъти годишно задължителна консултация с такъв специалист. Започна да се възражда и училищното здравеопазване. Дали то ще бъде от парамедици, дали от професионалисти по здравни грижи, но в училищата трябват подготвени кадри, защото има ситуации, в които не може да се чака.

- Как намирате здравната просвета в училище?

- Не съм запозната с програмите им. Но примерно по отношение на попадането на чуждо тяло в белия дроб здравната култура е никаква и ние с проф. Цолов от ИСУЛ няколко пъти настояваме да има програма по тази тема. С чуждо тяло в трахеята детето може да загине след 7-8 минути. Никой не е обучен как да окаже първа помощ, както и никой не е обучен на общата култура на хранене – какво не трябва да се дава на малките деца, защото има риск от аспирация. Както липсва обучение при грип децата и преподавателите да носят маска.

- Бихте ли обобщили основните грешки при отглеждането на децата?

- За съжаление виждам как майките са все по-незапознати с правилното отглеждане на децата. Дали е резултат от състоянието на здравеопазването и липсата на истинската детска консултация, която имахме преди, дали е вече въпрос на поколение, но виждам колко те не са наясно с елементарните неща. Основна грешка е храненето - с полуфабрикати, със захари, с тестени продукти. Затлъстяването е изключително важен проблем. Второто е навличането с много дрехи, никакво закаляване, и употреба на много хранителни добавки, от които се очаква да заместят закаляването и правилното отглеждане. Спане и игра в непроветрени, много топли стаи, родителите нямат време да се разходят с детето в парка и то се затваря вкъщи. Вредно е прекалено ранното привикване към компютъра - 4-5-6-годишните би трябвало да се занимават с рисуване, с буквите, а играта на открито развива познавателните възможности. Движението, спортът са много важни за детската възраст, защото подпомагат нервно-психическото развитие като цяло.

- Какво Ви е най-трудно в контакта с родителите?

- Трудностите са многостранни. От една страна е проблемът със семейното възпитание и средата. От друга - прекалената ангажираност на родителите. Разбирам ги, някои от тях се мъчат да свържат двата края и оттам може би идва това, че нямат психическата издръжливост нормално да възприемат диагнозата, нормално да слушат и да разговарят. Това ни създава трудности, понякога и конфликти. Трето, информацията, която родителите получават от медиите, от интернет най-вече, понякога им пречи. Прочели нещо и започват да спорят с нас, дори с агресивен тон. Мисля, че доверието родител - лекар трябва да бъде много здраво.

- Да се обърнем и към тясната Ви специалност - детската пулмология.

- У нас, както и в Европа, а и в цял свят, нараства процентът на бронхиалната астма, на децата с алергии въобще. Проблемът ни като специалисти е в две насоки. От една страна, реалното увеличаване на алергичните заболявания и от друга - хипо- или хипердиагностиката. Тоест на деца с астма не се поставя навреме диагнозата, губи се време и обратно, при такива, които имат други заболявания, протичащи със свиркане в гърдите, се поставя погрешно диагнозата астма. Провеждаме всяка година високоспециализирани курсове по темата за алергията и бронхиалната астма. Всеки вторник от 9:30 ч. имаме седящи визитации в клиниката, на които присъстват педиатри от цяла София. Правим и училище за астма, в което се обучават родителите. Трябва да кажа, че ние се придържаме към най-добрата школа и практика при лечение на детската астма и пациентите ни разполагат с всичко, което има в Европа като методи на лечение. И заради това имаме и добри резултати, стига да е налице доверието между лекар и пациент. А всяка възрастова група изисква специален подход, астмата е индивидуално заболяване и подходът трябва да е гъвкав и индивидуален спрямо всяко дете в зависимост от тежестта на болестта и от възрастта.

- Има ли ден в клиниката, който се е врязал в паметта Ви?

- Всеки ден си има своята значимост и всеки ден ни е давал по нещо ценно като опит и като преживяване. Разбира се, има няколко ситуации, които са ми се запечатали. Например първото ми нощно дежурство в тази клиника, имах само 20 дни трудов стаж, когато докараха пациентка в много тежка диабетна кома и трябваше да се справя.Но случаите през годините са много, разбира се. И напрежението, и емоциите. Защото ние страдаме заедно с децата и с родителите.

- Имате ли собствена антистрес програма?

- Любимото ми място за разтоварване е малката ми вила близо до София - да „човъркам“ из цветята, из растенията. Вътре не влизам. Поначало обичам много природата. Миналата седмица ходих до Старосел и Татул, разтоварват ме тези исторически места. Там се чувствам наистина горда, че съм българка, като виждам каква култура е имало по нашите земи. И аз вярвам, че българите сме действително нация, която заслужава уважение, която може да направи много. Искам да съм оптимист и в това отношение.

Цитат

Вярвам, че българите сме действително нация, която заслужава уважение, която може да направи много

" }-->

Коментари