XII Симпозиум на Националната асоциация по глаукома ще представи новости в терапиите

Ден преди XII Симпозиум на Националната асоциация по глаукома (28-29 март 2014 г., хотел "София Балкан", София) председателят на организацията доц. Наталия Петкова разказва за акцентите на форума и проблемите, свързани с лечението на коварното заболяване.

- Доц. Петкова, предстои симпозиум на Националната глаукомна асоциация на 28 и 29 март в София. Какво очаквате да се чуе там като информация?

- Очакваме да бъдат представени новости по отношение на лечение, диагностика, оперативно лечение, нови лекарства и много други интересни теми.

- Наскоро беше отбелязана световната седмица за борба с глаукомата, имаше акции в редица градове, може ли да ни дадете повече информация как протекоха те?

- Седмицата премина доста успешно. Обикновено големите университетски клиники организират тези акции, като някои от тях имаха голям успех. Например в Пловдив акцията протече под патронажа на кмета на града, което допринесе за големия успех и отчитането на голям брой направени прегледи. В някои от градовете бяха прегледани от 400 до 700 души.

- Какви са основните проблеми при диагностиката на глаукомата? Организационни ли са те или технологични?

- Проблемите са и организационни, и технически. Глаукомата е болест, която пациентът не усеща първоначално. Когато се появят първите симптоми, обикновено вече е късно. Настъпили са промени, които са необратими. Това затруднява ранната диагностика, която е много важна в случая. За тази цел е необходимо активно да се издирват тези болни, но не е възможно да се прегледа цялото население. Хората които често сменят очилата и особено хората от рисковите групи са нашата основна цел. Обикновено това са възрастни хора, тъй като с напредване на възрастта рискът от това заболяване се увеличава. Рискова група са и хора, които имат болни от глаукома в семейството, защото тя е наследствено заболяване. Други рискови фактори са диабет, някои сърдечносъдови заболявания, късогледство. Глаукомата е болест за цял живот и е необходимо непрекъснато наблюдение.

Много често симптоматиката е неусетна, човек не усеща никакви болки, което затруднява много диагностиката и самото лечение. При откриването на болестта е изключително важно сътрудничеството между пациент и лекар, а то за съжаление невинаги е налице. Самото доказване на глаукомата е свързано с много и скъпи изследвания, в момента не съществува единен тест за откриване на болестта.

- Възможно ли е откриването на болестта извън университетските болници, които се намират само в големите градове?

- Да, възможно е, разбира се. В последната акция за безплатни прегледи и откриване на болни с глаукома се включиха и частни центрове в Пловдив, Пещера и други градове, които бяха по активни от университетските болници. В Русе особено активен е също един частен център, където прегледаните са около 400. Не само университетските и държавни болници, но и другите центрове са доста активни.

- Необходимо ли е целенасочено търсене на този рисков контингент? Възможни ли са скринингови програми?

- Скринингът при глаукома е доста труден. За да имаме един истински скрининг, е необходимо едно изследване, с което да се каже има или няма пациента глаукома. Това е почти невъзможно, но някой ден с генетичната диагностика и това може да бъде постигнато. Към този момент скрининг в истинския смисъл е изключително трудно постижим. Все пак тези прегледи, при които се мери налягане, гледа се очно дъно и съмнителните болни се насочват за периметрия, вършат работа.

- В България често чуваме оплаквания, че няма целенасочено мислене за откриване на рисковите групи при различни хронични заболявания. Как е при глаукомата?

- Поради тази причина ние запознаваме самите пациенти с рисковете, симптомите и лечението на заболяването. По време на седмицата на глаукомата, освен че се преглеждат болни, се изнасят и лекции, лекционни курсове, провеждат се училища за пациенти. Те са насочени към пациентите с цел повишаване на техните познания относно болестта. Университетските лекари и сестри имаха медийни изяви с цел запознаване на хората с рисковете на болестта.

- Достъпни ли са новите терапии в България? Покриват ли се поне частично от касата?

- Да, в България се предлагат почти всички възможни лекарства. Медикаментозната терапия може да бъде направено по доста добър начин, защото имаме почти всички представители на най- модерните препарати, с които се лекува глаукомата. Имаме също и съвременна апаратура за изследване на пациенти. В България проблемът е друг. Почти навсякъде по света лекарствата са реимбурсирани на 100%, т.е. пациентите не доплащат. У нас 50% се поемат от пациента, което силно натоварва бюджета им. Повечето хора са възрастни, доходът им е само от пенсията и не могат да си позволят лекарствата. Нашата асоциация от години се бори в България тези медикаменти да бъдат също реимбурсирани на 100%, но към този момент няма резултат.

- Какъв е броя на болните от глаукома в България?

- Не мога да посоча точна цифра, тъй като в България няма такава статистика, но е известно, че средно 2% от населението над 40 години страда от болестта. С нарастване на възрастта този процент се увеличава до 10% при хората над 80 години.

Програмата на симпозиума можете да видите, като свалите прикачения файл.